Р Е Ш Е Н И Е №430 София, 27.10.2010 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 312 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. А. А. и И. В. А. против решение № 561 от 25.11.2009 г., постановено по гр.д. № 881 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Пазарджик в частта, с която е потвърдено решение № 660 от 18.05.2009 г. по гр.д. № 2474/2008 г. на Районен съд-Пазарджик за отхвърляне на предявения от Н. А. А. и И. В. А. против Л. К. С. и Б. К. С. иск по чл.109 ЗС за премахване на североизточната част от масивно помещение с площ от 73 кв.м. с търговско предназначение, което представлява тоалетна с баня и антисептична яма. В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за уважаване на иска. Ответниците по касационната жалба Л. К. С. и Б. К. С. не са изразили становище по същата. С определение № 616 от 14.06.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса следва ли ищецът по иск по чл.109 ЗС да доказва по какъв начин са накърнени правата му, когато строителството е осъществено на регулационната линия. В определението погрешно е прието, че изводите на съда по този въпрос противоречат на практиката на ВКС - решение № 532 от 21.10.2009 г. по гр.д. № 66 по описа за 2009 г. на Върховния касационен съд. По същество основанието за допускане на касационно обжалване е по чл.280, ал.1, т.2 ГПК с оглед разрешението по приложеното към касационната жалба решение № 1291/16.11.1992 г. по гр.д. № 1038/92 г., ІV г.о. Въззивното решение в частта, с която е уважен предявения от Н. А. А. и И. В. А. против Л. К. С. и Б. К. С. ревандикационен иск по отношение 136 кв.м., представляващи част от собствения на ищците УПИ ІІ-986 в кв.18 по плана на[населено място], оцветени в червено по скицата на вещото лице, като ответниците са осъдени да преместят съществуващата ограда между двата имота, е влязло в сила. По отношение претенцията за премахване на част от посоченото помещение с търговско предназначение, съдът е приел, че строителството е незаконно, като е реализирано в отклонение и от издадените книжа, целящи узаконяването му. Счетено е обаче, че искът е неоснователен, тъй като не е установено с какво неоснователно създаденото състояние пречи на ищците да упражняват своето право – не са доказани твърденията за наличие на денивелация между имотите и опасност от преливане от изградената попивна яма. В решение № 1291/16.11.1992 г. по гр.д. № 1038/92 г., ІV г.о. е прието, че самият факт на извършване на незаконно строителство на регулационната граница представлява нарушаване правото на собственост на съседа, което може и следва да бъде защитено с иск по чл.109 ЗС, без да се доказва с какво и как това строителство ограничава правото на собственост. Правилна е практиката по решение № 1291/16.11.1992 г. по гр.д. № 1038/92 г., ІV г.о. със следното уточнение: Интересът от исковата защита по чл.109 от ЗС е налице винаги, когато трето лице извършва въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността. Осъществяването на незаконно строителство в собствен имот на регулационната линия със съседен урегулиран поземлен имот, нарушава създадените от благоустройствените закони ограничения, осигуряващи пълноценното осъществяване на правото на собственост на всеки имот и съставлява действие, което в нарушение на чл.50 ЗС води до създаване на състояние, увреждащо съседния имот. Неспазването на изискуемите от благоустройствените норми отстояния също може да доведе до такова състояние. Претендираната защита обаче следва да съответства на нарушението, т.е. основателно е искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца. Наличието на това съответствие се преценява с оглед твърденията в исковата молба как действията на ответника или създаденото от него състояние накърняват правата на ищеца, като в тежест на ответника е да установи, че не е налице твърдяното накърняване. В този смисъл, когато чрез искът по чл.109 ЗС се цели защита правото на собственост, накърнено чрез незаконно строителство на регулационната линия или на недопустимо от нея разстояние, ищецът не следва да доказва как и с какво строителството ограничава правата му на собственост, но следва да изложи твърдения в тази насока в исковата молба с оглед преценка дали твърдяното накърнение е пряко свързано с нарушеното от ответника ограничение в благоустройствена правна норма, дали отправеното искане съответства на нарушението и с оглед правото на защита на ответника, в чиято тежест е да установи, че липсва твърдяното от ищеца увреждане на правата му. По основателността на касационната жалба: По делото ищците са поискали премахване на североизточната част от масивно помещение с площ от 73 кв.м. с търговско предназначение, което представлява тоалетна с баня и антисептична яма, намиращи се на недопустимо отстояние от регулационната линия, като са поддържали, че е създадена реална опасност от заливане на имота им. Именно спрямо посоченото твърдение следва да се прецени, доколко исканото премахване на част от сграда и попивна яма съответства на увреждането на имота на ищците. По делото е установено, че септичната яма е изградена под нивото на прилежащия като е осигурена възможност за почистването й. Следователно в случая искът следва да бъде отхвърлен, не защото ищците не са доказали, че незаконно изграденото на недопустимо от регулационната линия отстояние им пречи да упражняват правата си, а защото представените по делото доказателства установяват, че не е налице твърдяната заплаха от наводняване на имота им, а съответно съществуването на сградата с търговско предназначение в имота на ответника не смущава пълноценното упражняване правото на собственост на ищците. Макар и неправилно да е разпределил доказателствената тежест и да не е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства, въззивният съд също е достигнал до извод за неоснователност на иска, поради което атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 561 от 25.11.2009 г., постановено по гр.д. № 881 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Пазарджик. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: