5 Р Е Ш Е Н И Е
№ 56
гр. София, 08.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети март през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа гр.д. № 2755 по описа за 2019 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Л. И. В., с адрес в [населено място], представляван от адв. М. М., против решение № 2914 от 19 април 2019 г., постановено по в.гр.д. № 16551/2018 г. по описа на Софийския градски съд, с което се потвърждава решение № 473718 от 20 август 2018 г., постановено по гр.д. № 23771/2017 г. по описа на районния съд в [населено място], за отхвърляне на предявените от В. против Поделение за товарни превози – София към „БДЖ – товарни превози“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], искове за признаване на извършено със заповед № 6/27.02.107 г. на директора на поделението дисциплинарно уволнение, за възстановяването на В. на работа на длъжността „помощник-машинист, локомотивен“, която е заемал преди уволнението, и за присъждане на сумата от 2025,66 лева обезщетение за оставането му без работа за периода 28.02.-29.05.2017 г. поради незаконното уволнение, и в тежест на касатора са присъдени разноски.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 880 от 2 декември 2019 г. по настоящото дело, за да се провери нарушена ли е практиката на ВКС по въпроса ограничен ли е въззивният съд от посоченото във въззивната жалба по въпроси, касаещи правилността на фактическите и правни констатации на първоинстанционното решение, е обусловил изхода на спора. Основание за допускане на касационното обжалване е намерено в разрешенията, дадени от ВКС в ТР № 1/2013 г., ОСГТК, решение № 81 по гр.д. № 5534/2014 г., III г.о., решение № 42 по гр.д. № 4492/2014 г., III г.о., и решение № 127 по гр.д. № 1224/2013 г., IV г.о.
Сочените решения и множество други, включително на настоящия съдебен състав, в съгласие с разясненията, дадени от ВКС в цитираното ТР, т. 1, възпроизвеждат виждането, установено в ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г., ОСГК, приложимо и при действащата процесуалноправна уредба, предвид еднаквите изисквания за въззивната проверка, че служебните задължения на въззивния съд в тази връзка се простират до хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение, но по отношение на неговата правилност служебният контрол по принцип (с примерно изброени изключения, в които процесният трудов спор не се включва) следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. второ ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. ВКС подчертава, че правомощията на въззивния съд са ограничени в това каква част от решението на първата инстанция се обжалва и относно правилността на обжалвания акт само по посочените основания и в рамките на заявеното искане за произнасяне от въззивния съд. Отречена е възможността въззивната инстанция да се произнася по невъведени в жалбата оплаквания за неправилност, нито по доводи, по които не е предоставила възможност на страните да изразят становищата си.
Въззивното решение не е постановено в противоречие с неизменното разбиране на ВКС по поставения въпрос.
С първоинстанционното решение по отношение на описаните в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушения при спазване сроковете на чл. 194, ал. 1 КТ(1. на 10.12.2016 г. при пътуване не е заплатил добавък за запазено място във влак и нагло се държал с кондуктора при поискване да заплати добавъка; 2. на 23.12.2016 г. не изпълнил нарежданията на машиниста да не пуска отоплението, находящо се зад стола на машиниста; 3. на 23.12.2016 г. проявил грубо и агресивно поведение спрямо машиниста на влак № 60611/60612; 4. на 23.12.2016 г. по време на дежурство напуснал предната кабина на локомотива, като отишъл в задната кабина, където останал до края на дежурството и не е изпълнявал задълженията си на помощник-машинист; 5. на 23.12.2016 г. поради отсъствие от предната кабина, не е изпълнявал задълженията си) се приема, че несъмнено установени са нарушения 1, 2 и 3, а останалите две са счетени за неангажиращи отговорността на ищеца, и дори обективно да е осъществил състава на нарушенията, защото макар разпореждането на машиниста ищецът да напусне кабината да е било незаконосъобразно, последният е бил длъжен да го изпълни. В заключение първоинстанционният съд приема, че е установено твърдението за системни нарушения на трудовата дисциплина и че наложеното наказание е съответно на тежестта на осъществените нарушения.
С въззивната жалба на ищеца се оспорват изводите на съда по приетите за осъществени нарушения и се излагат съображения: не е предизвиквана конфликтна ситуация при искане на кондуктора да заплати добавък, не е уронено доброто име на работодателя, защото в купето нямало други пътници, чието място да е заето, и кондукторът е служител на друг работодател; не е отречено да е имало спор между ищеца и машиниста относно топлината в кабината, като ищецът като помощник-машинист също трябва да работи в комфортни за него условия; твърди се, че с думите: „ти на супермен ли ще ми се правиш, че да ми определяш температурата в кабината, още малко няма да ми дадеш и вода да се напия“ не е израз на грубо и неуважително отношение, и работата на машиниста не е възпрепятствана. В отговора на въззивната жалба се излагат доводи за нейната неоснователност. Заявено е, че работодателят не споделя изводите на съда относно изключването на вината на ищеца за последните две нарушения, тъй като по време на проведеното изслушване пред работодателя машинистът казал, че не е отстранявал ищеца за цялата повеска, нито му е нареждал да се премести в задната кабина при смяна на посоката на движение, и дори ако ищецът е изпълнявал нареждане на машиниста за времето до достигане на дестинацията, за пътя наобратно такова не е правено, съответно неизпълнението на задълженията му е изцяло по негова вина.
Въззивният съд по оспорените изводи за нарушенията по т. 1, 2 и 3 приема, че първото не съставлява нарушение на трудовата дисциплина, второто не оправдава налагането на най-тежкото наказание, третото не съставлява дисциплинарно нарушение. След това е пристъпено към разглеждане на последните две нарушения, и е счетено, че обстоятелството, че ищецът и при обратния курс на влака не стоял на поста си в предната по посока на движение кабина на локомотива, има значение за определяне на тежестта на нарушението с оглед даденото му нареждане от машиниста при избухване на конфликта между тях; нарушението е счетено за достатъчно тежко, защото машинистът е решил да отстрани ищеца от кабината, за да избегне допълнителните усложнения със забавянето на влака, при положение, че и двамата са съзнавали, че е необходимо да управляват влака заедно; липсват данни машинистът да е указвал на ищеца до кога да напусне кабината; напускането на кабината при първоначалния курс съставлява нарушение на трудовата дисциплина, защото нареждането е било незаконно, но ищецът го е изпълнил; при обратния курс такова нареждане не е правено и той е нарушил правилата на Инструкцията за работа на машинисти, локомотивни и помощник-машинисти относно задължението си да следи железния път и сигналите по него, преминаващите влакове и приборите на влака по време на движение. Това нарушение е счетено за достатъчно сериозно за обосноваване на наказанието „дисциплинарно уволнение“.
Въззивният съд е постановил решението си в рамките на заявения от страните спорен въпрос – допуснати ли са петте нарушения на трудовата дисциплина и обосновано ли е налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание с тежестта на осъществените нарушения, като е дадена възможност на страните да заявят своите доводи по всички наведени съображения пред въззивния съд. Правилно се приема за първите три нарушения, че те не обосновават налагане на дисциплинарното наказание, защото: по първото не се установява поведението на ищеца да е станало причина за затрудняване работата на кондуктора, пътуването без добавък за запазено място не е във връзка с полагането на труд или по повод изпълнение на трудовите задължения на ищеца, според свидетелските показания поведението на ищеца е имало негативно влияние само върху неговата собствена репутация, а не върху тази на предприятието; за второто нарушение правилно е прието, че не оправдава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, независимо, че влияе върху условията на труд в кабината; отправеното от ищеца към машиниста изречение не съдържа груби или нецензурни думи, които да нарушават добрия тон между колеги. Не са нарушени правилата на чл. 187, т. 8 и т. 10 КТ, и чл. 126, ал. 1, т. 10 КТ. Обосновано е заключението на въззивния съд и по останалите две нарушения на трудовата дисциплина, предмет на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Напускането на предната кабина на локомотива от страна на ищеца след конфликта с машиниста и по разпореждане на последния съставлява нарушение по смисъла на чл. 219 от Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт. Нарушение на трудовата дисциплина съставлява и неприсъствието на работника в предната спрямо посоката на движение кабина при обратния курс, и то при липсата на изрично разпореждане за това от страна на машиниста. Допуснатото от ищеца необслужване на влака от надлежна влакова бригада за цялата повеска, създаващо риск за настъпване на транспортно произшествие, съставлява нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 7, вр. чл. 126, т. 7 КТ, и на чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ, както е прието и в оспорената заповед. Нарушението в хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, достатъчно сериозно по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ, правилно е мотивирало въззивния съд да приеме, че е установено основанието за налагане на дисциплинарното наказание уволнение.
Мотивиран от изложеното, Върховния касационен съд, състав на IV г.о.,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2914 от 19 април 2019 г., постановено по в.гр.д. № 16551/2018 г. по описа на Софийския градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|