Ключови фрази


2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 195

гр. София, 31.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 622 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Т. М. П., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Н. Б., против решение № 542 от 29 ноември 2019 г., постановено по в.гр.д. № 405/2019 г. по описа на окръжния съд в гр.Велико Търново , с което е потвърдено решение № 71 от 22 февруари 2019 г., постановено по гр.д. № 2025/2018 г. по описа на районния съд в гр.Горна Оряховица, с което на основание чл. 135 ЗЗД е обявен за недействителен по отношение „Уникредит Булбанк” АД договор за дарение, обективиран в нотариален акт №..., т. ..., рег. № ..., дело № .../2015 г. на нотариус И. М., с район на действие районен съд Горна Оряховица, рег. № .... на Нотариалната камара, по силата на който П. е дарила на Б. Д. Д., роден на ..... г., действащ чрез своята майка и законен представител С. С. Д., 5/6 идеални части от апартамент № ..., находящ се в [населено място], ул. ....“ № ..., вх. „Б“.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 462 от 10 юни 2020 г., за да се даде отговор на въпроса приложима ли е презумпцията за наличие на знание за увреждане по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, когато приобретател по увреждащата сделка е малолетно лице.
При отговора на въпроса следва да се има предвид разрешението, дадено от ВКС в решение № 535 по гр.д. № 1224/2009 г., ІV г.о. Отговаряйки на въпроса дали знанието на малолетно лице има правна сила при сключването на договор от такова лице и чия воля и знание се взема предвид – неговата или на законния му представител, ВКС взема предвид правилата на чл. 1 и чл. 3 от Закона за лицата и семейството – всяко лице е правоспособно от момента на раждането си, но до навършването на 14 годишна възраст лицето е малолетно и недееспособно – в този период по силата на чл. 3, ал. 2 ЗЛС вместо него и от негово име действат законните му представители. Тези законови постановки отричат в договор, по който малолетното лице е страна, да се съдържа негова воля; макар в такъв договор мололетният да е страна, негова воля не се съдържа, а се съдържа воля единствено на законния му представител, който не е страна по договора. При презумпцията за знание по смисъла на чл. 135, ал. 2 ЗЗД (отнасяща се за третото лице – приобретател по договора), след като волята на малолетния приобретател по силата на закона е заместена от воля на законния му представител, определящо е знанието/незнанието на законния представител за увреждащия характер на договора. ВКС сочи, че приемане на противното би означавало допускане на неравнопоставеност между дееспособните и недееспособните правни субекти, което основният закон не позволява. Настоящият състав на ВКС напълно възприема соченото тълкуване. Необходимата за възникване, изменение или погасяване на права в правната сфера на правния субект воля, когато той е недееспособен, се изявява от законния му представител. Когато знанието на определени обстоятелства към момента на волеизявлението има правно значение, знанието на недееспособния е ирелевантно, а правно значение има само знанието на законния му представител за съответните обстоятелства. В случаите, в които от значение за действителността на сделката е знанието на приобретателя, който е недееспособен, се преценява знанието на лицето, действало вместо него.
Касационната жалба е неоснователна.
При правилна преценка на доказателствата по делото е прието, че ищецът – ответник в касационното производство, има качеството на кредитор по силата на договор за ипотечен кредит, обявен за предсрочно изискуем поради забава на длъжницата, и че въпреки реализирането на публична продан на ипотекираните за обезпечаване на изпълнението по договора недвижими имоти, дългът не е погасен изцяло. Потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка (или друго действие), с която длъжникът го уврежда, възниква когато сделката (или действието) е увреждаща и е безвъзмездна, или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка е извършена преди възникване на вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора. Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество. Ако кредиторът бъде удовлетворен от друго имущество на длъжницата, дарението ще запази своето действие и за в бъдеще като напълно валидна сделка.
В настоящия случай, след получаването на 18.03.2013 г. на покана за доброволно изпълнение с обявяване на предсрочната изискуемост на дълга по договор за ипотечен кредит от 2008 г., с нотариален акт от ..... г. длъжницата се е разпоредила в полза на малолетния си внук с притежаваните от нея идеални части от жилище. Длъжниковото имущество служи като общо обезпечение за вземането на кредитора, поради което всяко действие на длъжника, с което той създава или увеличава своята неплатежоспособност, е увреждащо спрямо кредитора, и от момента на извършването на такова действие за последния възниква правото да иска отмяната му. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на павловия иск е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си – когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, като без правно значение е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност. С процесната сделка длъжницата е намалила имуществото си и е увеличила неплатежоспособността си, поради безвъзмездния характер на сделката.
На кредитора в настоящия процес не може да се противопоставя възражение за несеквестируемост на дарения имот. Предназначението на правилото на чл. 444 ГПК е на длъжника да се гарантира, че чрез упражнената върху него принуда няма да бъде застрашено съществуването му и няма да бъде посегнато върху възможността му да преживява нормално и занапред. Когато длъжникът се разпорежда с вещ, по отношение на която законът определя, че изпълнение не може да бъде насочено, то следва да се счете, че длъжникът сам е преценил тази вещ за ненужна за оцеляването му. Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване, а целта на иска по чл. 135 ЗЗД е да се запази имуществото на длъжника като общо обезпечение на кредитора и то да се подготви за изпълнение, като се създава възможността за кредитора по негова преценка да насочи изпълнението към предмета на процесната сделка, независимо, че вещта е преминала в патримониума на трето лице, което не отговаря за задълженията на прехвърлителя-длъжник към кредитора. Така значението на доброволния отказ от несеквестируемостта няма отношение към предпоставките за основателността на предявения иск. По същата причина без значение за прогласяване на недействителността на процесното дарение на голата собственост върху имота е запазеното право на ползване на длъжника, както и дали имотът служи за обезпечение на други задължения.
Кредиторът ищец е доказал не само факта на притежаване на вземането и на момента на неговото възникване, на увреждащия характер на сделката, но и знание за увреждането у длъжника. Безвъзмездността на действието не налага знание у приобретателя. Неправилно приетото от въззивния съд, че не е оборена презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД от третото лице и така третото лице е знаело за увреждащия характер на сделката (тъй като ответникът Д., малолетен, е внук на длъжницата и е в кръга на лицата, които изрично са в посочената родствена връзка), не влияе върху извода за наличие на субективния елемент за основателността на предявения иск.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 542 от 29 ноември 2019 г., постановено по в.гр.д. № 405/2019 г. по описа на окръжния съд в гр.Велико Търново.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: