8 Р Е Ш Е Н И Е № 102 София, 30.05.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Пламен Стоев ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Геника Михайлова при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 5728 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Й. Г. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 05.08.2015г. по в.гр.д.№2709/2014г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлен предявеният от П. Й. Г. срещу Ю. М. П., М. Т. П. и П. Г. Б. иск за признаване за установено в отношенията помежду им, че П. Й. Г. е собственик на реална част от недвижим имот- УПИ Х-96 с площ от 285кв.м., заключена между регулационната линия между УПИ Х-96 и УПИ IV-96 в кв.6 по регулационния план на [населено място], [община] и изпълнената на място ограда, показана в червено на комбинираната скица от заключението на тройната съдебно-техническа експертиза и за осъждането на Ю. М. П., М. Т. П. и П. Г. Б. да предадат на П. Й. Г. владението върху тази реално определена част на основание чл.108 ЗС, както и предявеният от П. Й. Г. срещу Ю. М. П., М. Т. П. и П. Г. Б. иск за осъждането им да преместят съществуващата ограда, разположена в УПИ IV-96 по регулационната линия с УПИ Х-96. След образуване на касационното производство ответницата П. Г. Б. е починала, като с определение №95/07.04.2016г. на нейно място по реда на чл.227 ГПК е конституиран наследникът й по закон Б. М. Б., а по отношение на Ю. М. П., която участва в производството по делото на самостоятелно основание, е прието, че встъпва в припадащата й се част от правата на починалия ответник. С определение №39/25.01.2016г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса възможно ли е в хипотезата на чл.200 ЗУТ да се придобие по давност реална част от УПИ в границите на селищно образувание без за тази реална част да са налице изискванията на чл.19 ЗУТ, както и следва ли реалната част да се присъединява към съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ, за да се приеме, че не е необходимо да бъдат спазени изискванията на чл.200, ал.1 ЗУТ или е достатъчно фактическото й присъединяване по силата на упражнено давностно владение. К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон-в противоречие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че имотът не е собственост на предявилото иска лице; неправилно е прието, че правото на собственост върху спорната реална част може и е придобито по давност от ответниците без да са спазени изискванията на чл.19 ЗУТ; в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че е възможно придобиване по давност на реално определени части от поземлени имоти, ако изискванията на чл.200, ал.1 ЗУТ не са спазени; неправилно е интерпретиран смисълът на чл.200, ал.1 ЗУТ; неправилно е прието, че поставената ограда не препятства предявилото иска лице да упражнява правото си на собственост. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявените от него искове бъдат уважени. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците по касационна жалба изразяват становище, че същата е неоснователна по съображения, изложени в отговора, подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК, както и в проведеното по делото открито съдебно заседание и представените писмени бележки. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Предявен е иск за признаване правото на собственост и предаване владението върху реална част от недвижим имот с площ от 307кв.м., представляваща част от УПИ IV-96 по регулационния план на [населено място], [община], както и за преместване на съществуващата ограда, разположена в УПИ IV-96 по регулационната граница с УПИ Х-96. В обжалваното решение е прието, че предявените искове са неоснователни. Прието е, че по договор за дарение /н.а.№75/10.04.1980г., том II, н.д.№647/1980г./ П. Г. А. /Б./ е придобила правото на собственост върху дворно място, находящо се в [населено място], с площ от 6.525 дка, представляващо парцел IV-96 в кв.6 по плана на селото. По силата на издадената от ИК на ОНС-В. заповед №134/24.12.1980г. е одобрено разделянето на парцел IV-96 на четири отделни парцела, а именно IV-96, IX-96, X-96 и XI-96, след което на 25.11.1981г. /н.а.№59, том Х, дело №3928/1981г./ П. Г. е прехвърлила на П. Й. Г. собствеността върху дворно място, находящо се в [населено място], с площ от 1640кв.м., представляващо УПИ IV-96 в кв.6 по регулационния план на селото, а на 16.08.2011г. /н.а.№131, том II, рег.№5039, дело №258/2011г./ е прехвърлила на дъщеря си Ю. М. П. по време на брака й с М. Т. П., правото на собственост върху дворно място с площ от 2124кв.м., представляващо УПИ Х-96 по регулационния план на селото. Въз основа на заключението на изслушаната по делото СТЕ от 26.06.2015г. е прието, че материализираната на място ограда не е поставена на регулационната граница между двата имота, като има навлизане в УПИ IV-96. Прието е, че предявеният от П. Й. Г. иск за предаване владението върху тази реална част, както и за преместване на оградата, е неоснователен, тъй като Ю. М. П. и М. Т. П. са придобили по давност правото на собственост, установявайки самостоятелна фактическа власт след 16.08.2011г. и присъединявайки владението на своя праводател П. Г. след 1981г., когато телената ограда е поставена на мястото, на което се намира и понастоящем. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване / възможно ли е в хипотезата на чл.200 ЗУТ да се придобие по давност реална част от УПИ в границите на селищно образувание без за тази реална част да са налице изискванията на чл.19 ЗУТ, както и следва ли реалната част да се присъединява към съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ, за да се приеме, че не е необходимо да бъдат спазени изискванията на чл.200, ал.1 ЗУТ или е достатъчно фактическото й присъединяване по силата на упражнено давностно владение/, в обжалваното решение е прието, че както разпоредбата на чл.59 ЗТСУ/отм./, така и разпоредбата на чл.200, ал.1 ЗУТ, допускат принципната възможност да се придобиват реални части от недвижими имоти по давност, ако са спазени изискванията за минимални размери за площ и лице с изключение на случаите, при които частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл.17 ЗУТ, а останалата част отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ или се присъединява към съседен имот /чл.200, ал.2 ЗУТ/, т.е. не само когато тази реална част е обособена като самостоятелен имот /в който случай следва да бъдат спазени изискванията на чл.54, ал.1-3 ЗТСУ/отм./, респ. чл.19 ЗУТ/, но и когато се присъединява към съседен имот и става неразделна част от него, а останалата реална част от имота също отговаря на изискванията за самостоятелен имот по чл.19 ЗУТ. Прието е, че в случая спорната част от УПИ IV-96 е владяна от ответниците по предявения иск, присъединена е към техния недвижим имот /УПИ Х-96/ и придобита от тях по давност, и това е прието от въззивния съд за допустимо, тъй като оставащата част от УПИ IV-96 отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ-след приспадане на спорните 285кв.м. повърхността на имота остава приблизително 1355кв.м., а лицето на имота е 19 метра. В решение №406/02.10.2014г., постановено по гр.д.№484/2014г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд по същия въпрос е прието, че разпоредбата на чл.200 ЗУТ, както и разпоредбата на чл.59 ЗТСУ/отм./ е насочена към запазване целостта на обектите, формирани при изготвяне на регулацията. Прието е, че предвиденото в чл.200, ал.2 ЗУТ изключение касае само случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на ЗУТ, т.е. при урегулиране с регулационен план, тъй като чл.17, към който препраща чл.200, ал.2 ЗУТ касае урегулирането на неурегулирани дотогава имоти. По отношение на реално обособена част от урегулиран поземлен имот е прието, че не може да бъде придобита по давност нито по отменения ЗТСУ, нито по действащия ЗУТ, ако не отговаря на изискванията за минимална площ и лице, за да бъде обособена като самостоятелен парцел. В същия смисъл е и становището, изразено в решение №1109/09.12.2008г., постановено по реда на §2, ал.3 ПЗР на ГПК от тричленен състав на Трето ГО на ВКС по гр.д.№3117/2007г., както и в решение №1008/14.09.2009г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№3465/2007г. Настоящият състав, извършвайки преценка по реда на чл.291, т.1 ГПК, приема за правилно становището, изразено в решение №1109/09.12.2008г., постановено от тричленен състав на Трето ГО на ВКС по гр.д.№3117/2007г., решение №1008/14.09.2009г., постановено от тричленен състав на Първо ГО на ВКС по гр.д.№3465/2007г. и решение №406/02.10.2014г., постановено от въззивен състав на Пазарджишкия окръжен съд по гр.д.№484/2014г., а именно, че реално обособена част от урегулиран поземлен имот може да бъде придобита по давност в хипотезата на чл.200 ЗУТ, само ако са налице изискванията на чл.19 ЗУТ. Предвиденото в чл.200, ал.2 ЗУТ изключение намира приложение само в хипотеза на присъединяване към съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ при първоначално урегулиране на територията. Съображенията за това са следните: И ЗТСУ и ЗУТ установяват правилото, че в урегулираните територии всеки собственик на имот притежава правото на собственост в рамките, очертани от регулационния план. При действието на ЗТСУ урегулирането на поземлените имоти е основано на принципа на заплащане на придадените по регулация части към съседни имоти, като отчуждителното действие на регулацията отпада, ако към момента на изработването на следващия регулационен план сумите, дължими за придадените по регулация части от съседни имоти не са заплатени и не е доказано да е упражнявана фактическа власт върху придадените части повече от 10 години. Ако фактическата власт върху придадените части е била упражнявана повече от 10 години, счита се, че регулацията е приложена и правото на собственост върху придадените части е придобито по силата на регулацията, т.е. правото на собственост върху реалната част от парцела се придобива по силата на регулацията, а не по причина придобиването му по давност. Ако не е доказано да е била упражнявана фактическа власт върху придадените части, счита се че регулацията не е приложена и очуждителното й действие отпада. Ако парцелите са образувани от самостоятелни имоти без да е извършвано придаване на части от съседни имоти и бъде завладяна реална част от съседен парцел, правото на собственост може да бъде придобито по давност само ако тази реална част отговаря на изискванията за самостоятелен парцел, т.е. на изискванията за лице и площ. Присъединяване на реални части от съседен парцел чрез завладяване и упражняване на фактическа власт повече от 10 години при други условия е недопустимо. Ако тези реални части отговарят на изискванията за самостоятелен парцел, те се обособяват като такъв в следващия регулационен план на населеното място, ако в исков процес е установено, че правото на собственост е придобито по давност и имотът е нанесен като самостоятелен в кадастралния план, доколкото това е допустимо според действащата към момента на позоваване на давността редакция на ЗТСУ с оглед установената в чл.59 от този закон забрана в редакцията до изменението, обн.ДВ.бр.34/2000г. При действието на ЗУТ промяната на площта или лицето на веднъж урегулирани имоти се извършва само по предвидения в закона ред. Една от възможните хипотези е настъпване на промяната по общата воля на собствениците на съседни имоти по реда на чл.15 ЗУТ, тъй като след урегулирането на определена територия П. и ЗРП предвиждат начина на застрояване /включително с оглед площта и лицето на имотите/ и предназначението на имотите на съответната територия. Изрично е предвидено в чл.15, ал.3 ЗУТ, че собствениците на съседните имоти могат, сключвайки предварителен договор, да инициират промяна в площта /евентуално и лицето/ на притежаваните от тях имоти, а оттам и промяна в П. и ЗРП, включително за такива реални части от притежаваните от тях урегулирани имоти, които не отговарят на изискванията на чл.19 ЗУТ. Вещноправният ефект, т.е. целяната промяна в принадлежността на правото на собственост върху съответната реална част от урегулиран имот, може да настъпи само ако по реда на чл.15, ал.6 ЗУТ бъде издаден акт за одобряване на плана за регулация, с който се променят границите между урегулираните поземлени имоти след извършването на преценка дали с проекта за изменение не се предвижда създаване на недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи /чл.15, ал.9 ЗУТ/ и дали не се предвижда създаване на урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените по закон /чл.15, ал.10 ЗУТ/, след което бъде сключен и окончателен договор. Следователно законът допуска промяна в границите на веднъж урегулирана територия само при определени предпоставки, като вещноправният ефект настъпва след одобряване на промяната по административен ред. А след като не се допуска придобиване на реална част от УПИ чрез сделка, освен в изрично посочените от закона случаи, то такава част не може да бъде придобита и чрез друг придобивен способ, включително и по давност, освен ако не са спазени изискванията на чл.200, ал.1 и ал.3 ЗУТ. Следователно по давност реални части от урегулиран поземлен имот могат да бъдат придобивани само ако отговарят на изискванията за самостоятелен УПИ и то ако и оставащата част отговаря на изискванията за самостоятелен урегулиран поземлен имот. Целта на тези ограничения е да се спазват правилата за урегулиране и застрояване на територията, включително за размерите /лице и площ/ на урегулираните имоти, определеното им с П. разположение и цялостна конфигурация според този план. Именно поради тази причина законът предвижда първоначално да бъде сключен само предварителен договор и едва след като целяната от собствениците на съседни имоти промяна бъде одобрена от общинската администрация, т.е. се прецени, че тя съответства на общата идея и предвиждане на П. и изменението бъде одобрено, може да бъде сключен окончателен договор за прехвърляне правото на собственост. Недопустимо е следователно първо да бъде придобито правото на собственост върху реална част от УПИ и след това да се извършва промяна на П., която да отрази вече настъпилата промяна в принадлежността на правото на собственост. В този смисъл в чл.200, ал.3 ЗУТ изрично е предвидено, че когато имотите са урегулирани, кметът на общината одобрява изменението на П. преди издаването на нотариалния акт, включително и при придобиване правото на собственост по давност. За да бъде придобито по давност правото на собственост върху реална част от урегулиран поземлен имот следователно е необходимо след изтичането на предвидения в закона срок по искане на упражняващото фактическата власт лице по административен ред да бъде одобрена промяната на подробния устройствен план с цел обособяване на отговарящата на изискванията на чл.19 ЗУТ реална част в самостоятелен УПИ, след което въз основа на надлежно позоваване на изтеклата придобивна давност да бъде издаден нотариален акт по реда на чл.587, ал.3 ГПК. Реална част от имот, която не отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ може да бъде присъединена към съседен чрез придобиване на правото на собственост чрез правна сделка или по давност по реда на чл.17 ЗУТ само ако и двата имота не са урегулирани. Присъединяване на реални части от урегулирани поземлени имоти към съседен имот, ако тези части не отговарят на изискванията на чл.19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл.15 от същия закон. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон. След като по делото е установено, че процесната реална част от УПИ IV-96 не отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ /същата има лице от 2.37м, т.е. под минимално установените в чл.19 ЗУТ размери/, неправилно въззивният съд е приел, че упражняваната от ответниците по предявения иск фактическа власт върху тази част има за последица придобиване по давност на правото на собственост. Неправилно е прието, че в случая приложение намира разпоредбата на чл.200, ал.2 ЗУТ. По делото е установено, че имотът е имал статут на урегулиран към момента на прехвърляне правото на собственост през 1981г., като при обособяването на самостоятелните парцели в рамките на притежавания от П. Г. имот през 1980г. не е било извършено придаване на части към съседни имоти – П. Г. е била изключителен собственик на парцел IV-96, от който по нейно искане и въз основа на заповед №134/24.12.1980г. е извършено обособяването. Не е установено регулацията да е била отменена, поради което с оглед установената в чл.59 ЗТСУ/отм./ забрана, както и с оглед разпоредбата на чл.200 ЗУТ следва да се приеме, че правото на собственост върху реално обособена част от образувания през 1980г. парцел IV-96 може да бъде придобита по давност, включително и от собствениците на съседния парцел Х-96 само ако отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ за съответната територия. И доколкото подобно съответствие не е налице и, както вече беше отбелязано, разпоредбата на чл.200, ал.2 ЗУТ не може да намери приложение по причина, че имотът е урегулиран, по реда на чл.293, ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявените от П. Й. Г. искове бъдат уважени. С оглед изхода на спора в полза на П. Й. Г. следва да бъде присъдена сумата 2420лв., представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 05.08.2015г. по в.гр.д.№ 2709/2014г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю. М. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.1, ап.2, М. Т. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ап.22 и Б. М. Б. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.В., [жилищен адрес] че П. Й. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.А, ет.4 е собственик на реална част от УПИ IV-96 по регулационния план на [населено място], [община], област В., с площ от 285кв.м., разположена в източната част на парцела, заключена между регулационната линия между УПИ Х-96 и УПИ IV-96 в кв.6 по регулационния план на [населено място], [община] и изпълнената на място ограда и ОСЪЖДА Ю. М. П., М. Т. П. и Б. М. Б. по реда на чл.108 ЗС да предадат на П. Й. Г. владението върху тази реална част както и да преустановят неоснователните си действия, с които смущават правото на собственост на П. Й. Г. върху процесната реална част от УПИ IV-96, находящо се в кв.6 по регулационния план на [населено място], [община], като преместят съществуващата ограда, разположена в УПИ IV-96 по регулационната линия с УПИ Х-96 на основание чл.109 ЗС. ОСЪЖДА Ю. М. П., М. Т. П. и Б. М. Б. на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплатят на П. Й. Г. сумата 2420лв. /две хиляди четиристотин и двадесет лева/, представляваща направените по делото разноски. Решението е окончателно. Председател: Членове: