Р Е Ш Е Н И Е №. 202 гр. София, 28.10.2016 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор ПЕТЯ МАРИНОВА разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 775/2016 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК по искане на осъдения Д. М. К. чрез защитника му – адв.Х. за възобновяване на ВНОХД № 125/2015 г. по описа на Великотърновския апелативен съд и отмяна на постановеното по него решение № 205 от 05.11.2015 г. в частта, с която е потвърдена присъдата на Русенския окръжен съд относно определения първоначален „строг” режим за изтърпяване на наложеното на искателя наказание „лишаване от свобода” в затворническо общежитие от закрит тип. Моли се същото да бъде изменено, като на основание чл.59 ал.1 вр.чл.61 т.3 от ЗИНЗС по отношение на осъдения К. бъде определен първоначален „общ” режим за изтърпяване на наказанието от 5 години „лишаване от свобода”, определено от въззивния съд, което да бъде в затворническо общежитие от открит тип. В искането за възобновяване защитникът на осъдения К. е посочил, че с атакуваното решение въззивната инстанция е изменила първоинстанционната присъда на ОС – гр. Русе, като е оправдала частично подсъдимия К. за престъплението по чл.354а ал.2 вр.ал.1 от НК, намалила е размера на наложеното наказание за престъплението по чл.242 ал.2 пр.1 от НК и определеното по реда на чл.23 ал.1 от НК общо наказание за двете престъпления от 6 години „лишаване от свобода” на 5 години „лишаване от свобода”, но е пропуснала във връзка с това да измени определените от първата инстанция затворническо общежитие от закрит тип и „строг” първоначален режим за изтърпяване на наказанието. С това е допуснато нарушение на закона – чл.59 ал.1 и чл.61 т.3 от ЗИНЗС, по силата на които на подсъдимия е следвало да бъде определен „общ” първоначален режи за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” и това да бъде в затворническо общежитие от открит тип. В съдебно заседание на касационната инстанция осъденият К., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник адв.Х., като и двамата поддържат искането за възобновяване на наказателното дело по съображенията, изложени в него. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. Съображенията за това са свързани с липса на предпоставките по чл.422 ал.1 т.5 от НПК предвид обстоятелството, че делото е проверявано по касационен ред както по протест на прокурора, така и по жалба на подсъдимия К.. Излага доводи за наличие на друг ред за отстраняване на допуснатото нарушение на закона при определяне на режима и затворническото заведение за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”, който е регламентиран в ЗИНЗС. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното: Молбата на осъдения Д. К. за възобновяване на делото е недопустима. С присъда № 10 от 04.02.2015 г., постановена по НОХД № 577/2014 г. Русенският окръжен съд е признал подсъдимия Д. М. К. за виновен в това, че на 19.04.2014 г., в [населено място], на ГКПП Дунав-мост, без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната високорисково наркотично вещество 3,4-метилендиоксиметамфетамин /MDMA екстази/ на таблетки с общо нетно тегло 1197,5 грама на стойност 38 320 лв., поради което и на основание чл.242 ал.2 пр.1 вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК го осъдил на „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ години и глоба в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, като го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл.242 ал.4 от НК за това предметът на контрабандата да е в особено големи размери и деянието да представлява особено тежък случай, както и за стойността на предмета на престъплението над 38 320 лв. до 47 900 лв. Със същата присъда Д. М. К. е признат за виновен и в това, че през периода 17.04.2014 г – 19.04.2014 г. в [населено място], К. Н., по пътя до ГКПП – Дунав мост, Република България и в [населено място], без надлежно разрешително придобил и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества в големи размери - 3,4-метилендиоксиметамфетамин /MDMA екстази/ на таблетки с общо нетно тегло 1197,5 грама на стойност 38 320 лв., поради което и на основание чл.354а ал.2 изр.1 вр.ал.1 пр.3 и пр.4 вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години и глоба в размер на 8 000 /осем хиляди/ лева, като по първоначално повдигнатото обвинение по чл.354а ал.2 изр.2 от НК за това предметът на престъплението да е в особено големи размери, както и за стойността му над 38 320 лева до 47 900 лв. е оправдан. На основание чл.23 ал.1 и ал.3 от НК ОС –гр. Русе е определил на Д. К. едно общо, най-тежко наказание в размер на 6 /шест/ години „лишаване от свобода”, към което присъединил наказанието „глоба” в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева. На основание чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът определил наказанието „лишаване от свобода” да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип, а на основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият К. е бил задържан под стража. С присъдата си Русенският окръжен съд на основание чл.354а ал.6 и чл.242 ал.7 и ал.8 от НК е отнел в полза на държавата наркотичното вещество – предмет на престъплението, както и средствата, послужили за извършването му, включително превозното средство – лек автомобил „К.” с рег.№ .... със съпътстващите го документи. По протест на прокурор от ОП-Русе и жалба от подсъдимия К. било образувано ВНОХД № 125/2015 г. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново, който с решение № 205 от 05.11.2015 г. изменил присъдата на окръжния съд като оправдал подсъдимия Д. К. за това през периода 17.04.2014 г. – 19.04.2014 г. да е придобил в [населено място], К.Н. високорискови наркотични вещества – 6 таблетки МДМА с общо тегло 1,5 грама на стойност 48 лв., намалил размера на наложеното му наказание за престъплението по чл.242 ал.2 пр.1 от НК от 6 /шест/ на 5 /пет/ години „лишаване от свобода”, както и размера на определеното по реда на чл.23 ал.1 от НК общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” от 6 /шест/ години, на 5 /пет/ години. В останалата част първоинстанционната присъда била потвърдена, включително относно определените от първата инстанция първоначален режим и тип затворническо общежитие за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”. Решението на въззивната инстанция било предмет на касационен контрол по протест на прокурор от АП Велико Търново и жалба на подсъдимия К.. С решение № 17 от 10.02.2016 г., постановено по НД № 1625/2015 г. ВКС, І НО оставил в сила атакувания въззивен съдебен акт, като нито в протеста, нито в жалбата са релевирани оплаквания относно пропуска на въззивния съд да приведе в съответствие с определеното от него наказание „лишаване от свобода” първоначалния режим и типа затворническо общежитие за изтърпяването му. С оглед тези данни за развитието на процеса, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основанието по чл.422 ал.1 т.5 от НПК за възобновяване на делото, предпоставка за допустимостта на което е атакуваният съдебен акт да не е проверяван по касационен ред по жалба на страната, в чийто интерес се иска отмяната. В случая въззивното решение на АС Велико Търново е било предмет на касационен контрол, предизвикан от жалба на самия подсъдим К. и неговия защитник. Жалбата е разгледана по същество и е постановено решение, с което въззивното решение е оставено в сила. При това развитие на делото искането на осъдения К. за възобновяване на наказателното производство е недопустимо, тъй като настоящият състав на ВКС няма правомощие да ревизира предходното касационно решение. Допуснатото нарушение на чл.59 ал.1 и чл.61 т.3 от ЗИНЗС относно определеният първоначален режим за изтърпяване на наказанието 5 /пет/ години „лишаване от свобода” и типа затворническо общежитие, в което да се случи това, може да бъде коригирано единствено по регламентирания в ЗИНЗС ред. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения Д. М. К. за възобновяване на ВНОХД № 125/2015 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.