Р Е Ш Е Н И Е № 60038 София, 30.06.2021 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на осми април през две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Кристияна Генковска Анжелина Х. при участието на секретаря Петя Петрова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 654 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Р. И. И., М. И. И., С. И. И. и А. П. Х. срещу Решение № 107 от 10.01.2020 год. по гр.д.№ 793/2019 год. на Софийски апелативен съд. С това решение въззивният съд е отменил Решение № 6003 от 20.09.2018 год. по гр.д.№ 10131/16 год. на Софийски градски съд в частта с която субективно съединените искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) на Р. И. И., М. И. И., С. И. И. и А. П. Х. срещу ЗК”Лев Инс”АД са били уважени и ги е отхвърлил. Потвърдил е решението на СГС в отхвърлителната му част. В касационната жалба се подържа основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони. Конкретните доводи са за необоснован извод за механизма на ПТП, като неправилно са ценени показанията на св.М. К.. В действителност, ПТП е възникнало поради неизправна лява гума на влекача, което или съставлява основание по чл.50 ЗЗД или по чл.49 ЗЗД – неизпълнение на задължението на собственика на вещта да я подържа в изправно състояние. Искането е за касиране на Решението на САС и произнасяне по съществото на спора, като бъдат уважени предявените искове и им бъдат присъдени разноски. Ответникът по касация ЗК”Лев Инс”АД, чрез представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор и чрез процесуалния си представител в о.с.з., изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че механизмът на ПТП е правилно определен и вината за възникването му е на водача. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпроса: „Има ли качеството на трето лице по смисъла на чл.257 ал.3 КЗ (отм.) пострадалият при ПТП невиновен водач на увреждащото МПС, близките на който имат право на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите?”. Като взе предвид становищата на страните и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка на обжалвания съдебен акт, ВКС-Търговска колегия, приема следното: Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.). Ищците по делото са съпруга, синове и майка на И. М. И., починал на 26.08.2012 год. в резултат на ПТП, настъпило на 21.08.2012 год. И. И. е бил водач на влекач „Скания”, собственост на „Т.-88”ЕООД. Пътувайки по магистрала „Хемус” в посока София, преди десен завой в района на [населено място], поради внезапна повреда на лява предна гума влекачът разкъсал мантинелата, пресякъл по диагонал насрещното платно и се преобърнал на пътния банкет в дясно посока Варна. Водачът е претърпял увреждания, бил е закаран в болница, където по-късно е починал, като няма спор, че смъртта му е настъпила в резултат на тези увреждания. Позовавайки се на това, че увреждащият влекач „Скания” мод.80 е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗК”Лев Инс”АД, съпругата, майката и синовете на водача са предявили срещу застрахователното дружество субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 150000 лв. за всеки един от тях. Ответникът е оспорил изцяло исковете позовавайки се на това, че ПТП е настъпило по вина на водача И. И., който се е движел с несъобразена скорост и не е предприел спиране, усещайки нестабилност при движението на МПС, каквото би било налице при спаднала лява предна гума. Поради това, вредите на виновното лице, респ. на неговите наследници не подлежат на репариране. Позоваването е на чл.257 ал.3 КЗ (отм.) при направеното с отговора възражение за прихващане, както и на изтекла погасителна давност по отношение на обезщетението за забава в случай, че исковете бъдат счетени за основателни. Позовал се е на разбирането, че специалната регламентация на КЗ изключва предвидената в общия закон (чл.50 ЗЗД) възможност за обезщетяване на вредите произтекли от вещи. Първоинстанционният съд въз основа на събраните доказателства е приел, че настъпилото ПТП не се дължи на виновни действия на водача, а на техническа неизправност на влекача – прекомерно износени предни гуми. Водачът не е допуснал съществено нарушение на ЗДвП, движейки се със 97 км/ч при разрешени 90 км/ч и застрахователното събитие е настъпило изключително по вина на собственика на вещта „Т.-88”ЕООД, който в нарушение на чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП вр. чл.10 ал.1 т.9 б.”г” ЗДвП е допуснал да се движи технически неизправно МПС. Счел е, че справедливият размер на обезщетенията е по 120000 лв. на синовете на И. М., 100000 лв. за съпругата му и 90000 лв. за неговата майка. Счел е за частично основателно възражението за частично основателно възражението за изтекла погасителна давност за обезщетението за забава. Софийски апелативен съд е бил сезиран с въззивните жалби и на двете страни по делото – съответно в уважената и отхвърлената част на исковете. За да отмени първоинстанционния акт в частта с която исковете са били приети за основателни, съставът на САС е приел, че вина за настъпилото ПТП има единствено водачът на автомобила, същият е има качеството на застраховано лице, но не и качеството на трето лице по смисъла на чл.257 ал.3 КЗ (отм.), поради което претърпените от ищците вреди не подлежат на обезщетяване. Становището на настоящия съдебен състав по правния въпрос по който е допуснат касационен контрол е следното: Съгласно чл.257 ал.1 КЗ (отм.), обхванати от застраховката „Гражданска отговорност” (ЗГО) са застрахованите лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Ал.2 на същия член сочи кои са застрахованите лица. Неправилно, обаче е тълкуването на САС, че качеството на лице по ал.2 на чл.257 КЗ (отм.) изключва възможността то да има качеството и на лице по ал.3 на чл.257 КЗ (отм.). Становището на настоящия съдебен състав е, че такава отрицателна кумулативност между двете разпоредби не е налице. Т.е., ако ПТП е настъпило по вина на водача и в резултат са били нанесени телесни увреждания или причинена смърт на собственика на МПС (ако е физическо лице), то независимо, че е лице по ал.2 на чл.257 КЗ (отм.), то той би бил трето лице по смисъла на чл.257 ал.3 КЗ (отм.). Вярно е, че при собственик ЮЛ, увреждане по чл.267 ал.1 т.1 КЗ (отм.) не може да настъпи, но за него може например да възникне увреждането по чл.267 ал.1 т.3 КЗ (отм.). Т.е. не е необходимо уврежданията да са идентични. Същото е валидно и в обратната хипотеза – ако отговорен за настъпване на ПТП е собственика на МПС, в този случай водачът би имал качеството на трето лице, по отношение на което се простира застрахователната закрила. От тук произтича и отговора на поставения правен въпрос: Пострадалият при ПТП водач на увреждащото МПС е изключен от кръга на лицата, имащи право на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” в случай, че вината за настъпване на произшествието е негова. В случай, че отговорността за настъпване на застрахователното събитие е на друго застраховано лице от кръга на лицата по чл.257 ал.2 КЗ (отм.), то в този случай увреденият/пострадалият водач има качеството на трето лице по смисъла на чл.257 ал.3 КЗ (отм.). В случай на настъпила смърт на водача, близките му имат право на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите?”. Становището по основателността на жалбата, т.е. по съществото на спора е следното: Причините за възникване на ПТП, въззивният съд е изчерпал в едно изречение – водачът се е движел с превишена скорост, заспал е по време на управлението на МПС и е настъпила внезапна загуба на налягането в предна лява гума. Установено е по делото от неоспореното заключение на автотехническата експертиза, че скоростта на автомобила е била 97 км/ч при разрешени 90 км/ч на този участък от пътя. При навлизане в десен завой е настъпила внезапна загуба на налягане в предна лява гума на влекача. Това е довело до загуба на управляемост и МПС се е насочило наляво, пресякло е разделителната мантинела, пресякло е насрещното платно и се е преобърнало на банкета. Като причина за настъпване на ПТП експертът е посочил внезапната загуба на налягане в предната лява гума. Реакцията на водача да намали скоростта на движение е спомогнала нарастването на увличането вляво. Относно техническата изправност на влекача, експертът е посочил, че наличната (неразрушена при ПТП) дясна предна гума е била с неравномерно износване по цялата ширина на протектора, а също и прекомерно износена в определени части да степен, че се виждат теловете. Причина за разрушаването на лявата гума е продължителното управление на автомобила с гума с увредени страници и протектор. За заспиване на водача сочи единствено свид.М. К., който е бил водач на движещо се в насрещното платно МПС. Пресичайки платното му на движение, влекачът е преминал непосредствено зад него, като автомобилът му е получил увреждания от разкъсаната мантинела. Спрял и се върнал при влекача. Видял го, че едва диша, държал се за гърдите и повтарял „Заспах, заспах”. Бил разпитан от полицията, но не казал, че е чул водача да казва това. Ходил в ЗК”Лев Инс”АД да проверява за щетата, но застрахователят отказвал да му я заплати. Докато не била установена вината със съдебно решение, нямало да му заплати нищо. Настоящият съдебен състав счита, че при постановяване на въззивното решение, съставът е допуснал нарушение на чл.236 ал.2 ГПК – преценка поотделно и в тяхната съвкупност на доказателствата, събрани по делото. Още повече това е валидно при преценката по чл.172 ГПК на гласните доказателства – показанията на свидетел, който е заинтересован от изхода на делото. Допълнителен белег за неговата заинтересованост е и това, че твърдението, че е чул нещо от водача се сочи в настоящето производство – няколко години след ПТП, но не и в показанията пред полицията непосредствено след произшествието. Съвкупната преценка на доказателствата, според настоящия съдебен състав сочи, че причина за настъпването на ПТП е неизправността на влекача, която неизправност е била налице още при потеглянето му. Задължението за техническа поддръжка е на собственика на влекача. Негова е и вината за това, че технически неизправното МПС е било допуснато да се движи по републиканската пътна мрежа – чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП. Техническата неизправност – износени до крайна степен предни гуми е била видима и собственикът е могъл да констатира това. С отговора на исковата молба ответникът ЗК”Лев Инс”АД е заявил при условията на евентуалност възражение за прихващане – регресно притезание спрямо застрахованото лице за използването на неизправно МПС за превоз на товари. Без да се произнася относно принципната допустимост на регресно притезание по чл.274 ал.1 т.2 КЗ (отм.), заявено чрез възражение във висящ процес по чл.226 ал.1 КЗ (отм.), в случая то е насочено срещу наследниците на лице, което не е пасивно материалноправно легитимирано да отговаря по него. Независимо, че въззивната жалба на ищците по делото е била насрещна, доколкото САС се е произнесъл по същество, тя е създава висящност на спора относно размера на обезщетението, над присъденото от СГС. Поради което, при произнасяне по същество, настоящата инстанция не е ограничена от размера, приет за справедлив от първата инстанция. Становището на настоящия съдебен състав е, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди на майката, съпругата и синовете на И. М. И. би следвало да бъде еднакво – по 120000 лв. за всеки от тях. Майката е загубила сина си, който е бил нейната надежда и опора, предвид посоченото от св. Б., че сестра му е с увреждания по рождение и са живеели в едно домакинство. Съпругата му тежко е преживяла неговата загуба след 22 годишен брак, затворила се е. Върху нея е паднала споделената дотогава грижа за възрастната и свекърва и за неработоспособна зълва. Смъртта на баща им, тежко се е отразила и на синовете на И. И., които тогава са били непълнолетни. Били са във възрастта на възмъжаването в която подкрепата и възможността за споделяне с бащата е особено необходима. Обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва се дължи, ведно със законната лихва от датата на смъртта на И. И. – 26.08.2012 год. Исковата молба е депозирана на 16.08.1016 год. Предвид направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност спрямо обезщетението за забава, началната му дата следва да бъде 26.08.2013 год. Държавната такса на основание чл.78 ал.6 ГПК ще се дължи по сметката на ВКС, съгласно присъдения размер на обезщетението и възлиза на 19200 лв., а по сметката на СГС застрахователят ще дължи сумата на разноските – заплатени от сметката на този съд депозити за експертни заключение в размер на 500 лв. На ищците се дължат разноски за трите инстанции. Разноските на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. ще следва да бъдат присъдени на адв.Д. Й. Н. от САК, ул.”Триадица” № 5Б ет.1. Съгласно Наредбата за адв.възнаграждения, те възлизат на 14824 лв., съобразно уважената част на исковете. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 107 от 10.01.2020 год. по гр.д.№ 793/2019 год. на Софийски апелативен съд, вместо което постановява: ОСЪЖДА ЗК”Лев Инс”АД с ЕИК-121130788 да заплати на Р. И. И. с ЕГН-[ЕГН] сумата 120000 лв. (сто и двадесет хиляди лева), на основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.), ведно със законната лихва, считано от 16.08.2013 год. и до окончателното плащане. ОСЪЖДА ЗК”Лев Инс”АД с ЕИК-121130788 да заплати на М. И. И. с ЕГН-[ЕГН] сумата 120000 лв. (сто и двадесет хиляди лева), на основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.), ведно със законната лихва, считано от 16.08.2013 год. и до окончателното плащане. ОСЪЖДА ЗК”Лев Инс”АД с ЕИК-121130788 да заплати на С. И. И. с ЕГН-[ЕГН] сумата 120000 лв. (сто и двадесет хиляди лева), на основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.), ведно със законната лихва, считано от 16.08.2013 год. и до окончателното плащане. ОСЪЖДА ЗК”Лев Инс”АД с ЕИК-121130788 да заплати на А. П. Х. с ЕГН-[ЕГН] сумата 120000 лв. (сто и двадесет хиляди лева), на основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.), ведно със законната лихва, считано от 16.08.2013 год. и до окончателното плащане. ОСЪЖДА ЗК”Лев Инс”АД с ЕИК-121130788 да заплати на адв.Д. Й. Н. от САК, ул.”Триадица” № 5Б ет.1 сумата 14824 лв. на основание чл.78 ал.1 вр.чл.38 ал.2 ЗАдв. ОСЪЖДА ЗК”Лев Инс”АД с ЕИК-121130788 да заплати по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 19200 лв., а по сметката на Софийски градски съд сумата 500 лв., разноски, на основание чл.78 ал.6 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.