О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1076 София, 03.12.2012 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 29.06.2012 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 381/2012 година за да се поизнесе, взе предвид: Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], [населено място] против определението на Пловдивския окръжен съд № 1084/ 29.03.2012 год., по в.ч.гр.д.№ 337/2012 год., с което е потвърдено разпореждането на Пловдивския районен съд № 60967 от 30.11.2011 год., по ч.гр.д.№ 20509/2011 год. за отхвърляне заявлението на настоящия частен жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично вземане по чл.417 ГПК за сумата 10 000 лева срещу солидарните длъжници [фирма], гр. П.,” К. О.”Е. и В. А. В., като авалист по записа на заповед и в качеството си на представляващ ОБЕДИНЕНИЕ ”К. Т. И С.”, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2011 год. и разноски от 450 лв.. Частният касатор въвежда оплакване за неправилност на обжалваното определение, излагайки съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила и иска отмяната му. В депозирано към частта касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като поддържа, че разрешеният от въззивния съд въпрос за пределите на представителната власт на лицето определено с договора за гражданско дружество, като представител на същото, в отношенията му с трети лице и по специално за наличие на правомощие на управителя на неперсонифицирано дружество- обединение, да поема менителнично задължение от името и за сметка на обединението на търговски дружества, при липса на съдебна практика, е от значение за точното прилагане на закона и за разните на правото. Същевременно, според частния касатор, доколкото възприетото от въззивния съд разрешение по въпроса - кой следва да бъде издател на ценната книга- обединението на търговски дружества, действащо чрез своя управител или всяко едно от търговските дружества, включени в състава на обединението, представлявано от своя представител по закон, е в противоречие със застъпеното становище в определение на ВКС № 439/07.06.2010 год. , по ч.гр.д.№ 355/10 на І т.о. и в решение № 423/ 2000 год., по гр.д.№ 1489/99 год. на V-то г.о., то налице е и основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Позовавайки се на авалът, като самостоятелно задължение, възникващо единствено по силата на едностранното волеизявление на авалиста, частният жалбоподател въвежда и основание за допускане на касационното обжалване за произнасяне по въпроса на процесуалното право - допустимо ли е в рамките на заповедното производство, при условията на чл.461 ТЗ, съдът да разпореди издаването на изпълнителен лист против издателя на записа на заповед, за който е приел, че действа без представителна власт, ако молителят не е направил такова искане, с депозираното заявление по чл.417 ГПК. Като допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационния контрол по отношение на поставения процесуалноправен въпрос е въведено основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт на въззивния съд от категорията, посочени в чл.274, ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима. Основателно е и искането за допускане на касационния контрол за произнасяне по първия материалноправен въпрос и по поставения въпрос на процесуалното право, при поддържания от касатора критерий за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Вторият материалноправен въпрос няма обуславящо значение за крайния правен резултат по делото и като теоретичен такъв не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. І. По въпросите, обусловили касационното обжалване: 1.Правото на управление на съдружник в гражданско дружество, което не е самостоятелен правен субект, е от категорията сложни субективни права и е изрично регламентирано в чл. 360, ал.2 ЗЗД, в която норма законодателят е отграничил и отделните правомощия, включени в правото на управление –правото да се управлява общата дейност, правото на глас при вземане на решения относно ”работите на дружеството”, правото на вето и правото на контрол. Упражняването на тези правомощия, както и техния обем, като въпрос на съответна уговорка между съдружниците се регламентира от договора. Следователно съдружникът, който по силата на чл.360, ал.2 ЗЗД има право да управлява и представлява гражданското дружество може да задължава пред трети лица останалите съдружници, ако в договора няма клауза, с която изрично да се изключва тази възможност, но единствено при положение, че е действал при условията на пряко или косвено упълномощаване. Следователно при липса на дадено от останалите съдружници пълномощие на съдружникът, сключил конкретната сделка с трети лица за сметка на всички, произтичащите от нея задължения се счетат за възникнали единствено за него - арг. от чл.36-43 ЗЗД. В този см. възможността представляващият гражданското дружество съдружник, на когото е възложено и управлението на същото да задължава останалите съдружници при сключване на сделка с трети лица всякога зависи от обема на предоставената му представителна власт, който подлежи на изрично доказване. Несъмнено това правила е правно важимо и при представителството, осъществявано в областта на менителничното право, но при съобразяване на специалната норма на чл.462 ТЗ. С оглед горното на поставения от касатора материалноправен въпрос следва да се отговори, че управителят на гражданско дружество, имащо характер на обединение, не може да поема валидно менителнично задължение от името и за сметка на неперсонифицирания правен субект, а от името и за сметка на останалите съдружници - само при наличие на изрично дадено от тях пълномощно, което с оглед разпоредбата на чл.37 ЗЗД, за да е действително, следва да е в писмена форма, независимо, че не е част от ценната книга. Когато изрично пълномощно липсва, правните действия извършени от управителя на гражданското дружество обвързват мнимо представляваните съдружници, само при последвало от тяхна страна изрично потвърждаване, но дори и в този случай страна по конкретната сделка са отделните съдружници, но не и самото гражданско дружество- неперсонифициран правен субект. Когато потвърждаване по реда на чл.42 ЗЗД липсва, лично задължен е единствено и само подписалият ефекта. Затова правилно въззивният съд, позовавайки се на посочения в приложено към заявлението споразумение за учредяване на гражданско дружество „ОБ. К. Т. И С.” обем на учредената представителна власт на представляващия същото, в който издаване на менителничен ефект не се включва, е счел, че произтичащите задължения от издадения от името на гражданското дружество запис на заповед, предмет на подаденото по реда на чл.417, т.9 ГПК заявление, не обвързват валидно последните. Следва да бъде споделено като основано на закона и разбирането, че при липса на валидно възникнало менителнично задължение не е налице и действително задължение за авалиста. Що се касае до поставения процесуалноправен въпрос, по отношение на който е допуснато касационното обжалване, то предвид строго формалната процедура по издаване на заповед за изпълнение и принципът на диспозитивното начало, приложим и в заповедното производство, отговорът на същия този въпрос е, че липсва процесуална възможност в производството за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 ГПК съдът служебно да промени длъжника, като съобразявайки правилото на чл.461 ТЗ издаде същата срещу непосочено от заявителя лице. С оглед така дадения отговор на поставения от частния жалбоподател въпрос на процесуалното право, следва да се приеме, че процесуално законосъобразно въззивният съд е счел, процесния запис на заповед за нередовен от външна страна документ, който не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу посочените от заявителя длъжници, поради липса на идентитет между последните и издателя на менителничния ефект. Допълнителен аргумент в подкрепа на обосноваността на извода на въззивния съд за отсъствие на редовен от външна страна документ по чл. 417, т.9 ГПК е и липсата на точна конкретизация в размера на претендираното вземане за главница и лихва, а съгласно трайно установената съдебна практика, създадена на осн. чл.274, ал.3 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, съгласно чл.418, ал.1 и ал.2 ГПК следва претендираното вземане да е подкрепено от съдържанието на самия документ, на който заявителят се позовава, като несъдебно изпълнително основание. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Пловдивския окръжен съд определение № 1084/ 29.03.2012 год., по в.ч.гр.д.№ 337/ 2012 год.. ОСТАВЯ в сила определението на Пловдивския окръжен съд № 1084/ 29.03.2012 год., по в.ч.гр.д.№ 337/2012 год., по описа на с.с.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: