Р Е Ш Е Н И Е № 335 гр. София, 20.01.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора М. Велинова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 784 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения П. М. Б. за възобновяване на ВНОХД № 132/2015 г. на Хасковския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 48/06.04.2015 г., с което е била потвърдена присъда № 6/27.01.2015 г. по НОХД № 37/2014 г. на Димитровградския районен съд. С тази присъда подсъдимият П. М. Б. е бил признат за виновен в това, че на 20.09.2013 г., в [населено място], в ОУ „П. С.” извършил непристойни действия (изразили се в нанасяне на обиди и отправяне на ругатни по отношение на малолетния ученик Г. Е., учителя И. С. и родителите Ж. Т. и К. Т.), грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл. 325 ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е било наложено наказание пробация (включващо пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни периодични срещи с пробационен служител, и двете с продължителност 1 година, безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 200 часа в рамките на 1 година) и обществено порицание. В лично изготвеното от осъдения искане се изтъкват доводи, съотносими към основанията за възобновяване по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и оправдаване на осъдения или връщане на делото за ново разглеждане. Осъденият, редовно призован, не се явява в с. з. пред ВКС. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно, поради което и предлага да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е било депозирано в изискуемия по чл. 421, ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: От съдържанието на лично изготвеното от осъдения искане за възобновяване е видно, че се изтъква довод за „неправилно приложение на материалния закон, довело до несправедливо осъждане за деяние, което не представлява престъпление”. Известно е, че рамката и основата, върху която касационната инстанция извършва проверката относно правилното приложение на закона, са установените от инстанциите по същество фактически положения, стига при формиране на вътрешното им убеждение да не са били допуснати процесуални нарушения. Такива оплаквания не са направени в искането за възобновяване, нито са изводими от постановените съдебни актове. Въз основа на установените по надлежен процесуален начин фактически обстоятелства ВКС намира за законосъобразно осъждането на подсъдимия П. Б. за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. Макар и мотивиран от възникнал личен конфликт между неговия малолетен син и друг малолетен ученик (св. Г. Е.), осъденият е намерил крайно неудачен начин да го разреши, реализирайки поведение, покриващо всички признаци на състава на инкриминираното му престъпление хулиганство. Влизайки в двора на училището първо се е саморазправил с малолетния Е., а след това и в самото учебно заведение с класната ръководителка – св. С., обиждайки и двамата публично в присъствие на множеството ученици. След като демонстративно прибрал учебните пособия на сина си и го извел в коридора, осъденият продължил да крещи и отправя обидни фрази по отношение на ръководството на училището, а на излизане обидил и св. Т. и Т. – родители на други малолетни деца, които очаквали журналисти, за да разкажат за друг инцидент, възникнал с по-малкия син на Б.. По своето естество, място и начин на изпълнение всичко това безусловно представлява поредица от непристойни действия, чрез които деецът грубо е нарушил обществения ред и е изразил явно неуважение не само към личността на пряко засегнатите лица, но и към всички присъстващи в учебното заведение, реализирайки престъплението по чл. 325 ал. 1 от НК, за което е бил законосъобразно осъден. Неоснователен е довода за несправедливост на наказанието, мотивиран с несъобразяване на настъпила реабилитация с оглед заплащане на наказанията глоба по предходни осъждания. От приложеното по делото свидетелство за съдимост е видно, че Б. е бил осъждан с три присъди в периода 2002 – 2009 г., по всяка от които му е било наложено наказание глоба. Същият е бил реабилитиран по право по НОХД № 4/2002 г., а по НОХД № 503/2008 г. е вписано, че е заплатил наложената му глоба от 150 лв. на 26.11.2008 г. Липсват данни за заплащане на глобата, наложена му с присъдата по НОХД № 708/2009 г., в сила от 16.12.2009 г. При това положение не е налице хипотезата на чл. 88а, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, като към момента на извършване на деянието по настоящото дело (20.09.2013 г.) не е изтекъл 4 годишния срок (касаещ последното му осъждане по НОХД № 708/2009 г.), поради което не е настъпил ефекта на абсолютната реабилитация и Б. правилно е третиран като осъждан. Това прави невъзможно и прилагането на чл. 78а от НК, както е приел първоинстанционния съд, чиято преценка не е имало основание да бъде ревизирана от въззивния. Наложеното на Б. наказание пробация с посочените пробационни мерки по размер и начин на изпълнение, както и наказанието обществено порицание, съответства на индивидуалната тежест на извършеното и констатираните по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, поради което е справедливо и достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК. Затова, ВКС намира претенцията за неговото намаляване като неоснователна. Предвид изложените съображения ВКС намира, че не са налице сочените основания за възобновяване и направеното по този повод искане следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. М. Б. за възобновяване на ВНОХД № 132/2015 г. на Хасковския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 48/06.04.2015 г., с което е била потвърдена присъда № 6/27.01.2015 г. по НОХД № 37/2014 г. на Димитровградския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.