Р Е Ш Е Н И Е № 214 гр.София, 13 май 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 139/2013 година Касационното производство е образувано по жалба от защитник на подсъдимия П. Г. З. против решение № 213 от 11.ХІІ.2012 год. по внохд № 474/2012 год. на Пловдивския апелативен съд.С позоваване на всички касационни основания по чл. 348 НПК се иска отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия,или изменяване на решението с намаляване срока на наложеното наказание лишаване от свобода и размерът на глобата.В подкрепа на сочените касационни основания не са изложени доводи.В допълнително представени мотиви към жалбата се оспорва доказателствения анализ на двете предходни инстанции и се твърди допуснато в първата инстанция „грубо нарушаване правото...на защита” на подсъдимия.Поради последното се иска отмяна както на въззивното решение,така и на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.Подалият жалбата защитник поддържа искането за намаляване наложената на подсъдимия кумулативна санкция и счета,че има основания за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление. В съдебно заседание З. и защитникът му поддържат жалбата.В именувана „касационна жалба”,която би могла да бъде обсъдена единствено като писмена защита,подсъдимият изразява недоволството от действията на първия си защитник,адвоката „Б.”,възразява и срещу кредитирането показанията на свидетеля „В.”. Представителят на ВКПр дава заключение за оставяне на въззивното решение в сила.Сочи,че доводите в подкрепа на касационните възражения са същите,поставени на вниманието и на въззивния съд,където са били обсъдени и са получили обоснован отговор. ВКС установи: С присъда № 45 от 12.Х.2012 год. по нохд № 386/2012 год. на Пазарджишкия окръжен съд,П. Г. З. е признат за виновен в това,че за времето от 26 до 30.І.2012 год. в Пазарджик,действайки при условията на продължавана престъпна дейност и опасен рецидив по чл. 29,ал.1,б.”а” и „б” НК, е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества-кокаин,хероин и амфетамин-с обща стойност 6 265.87 лв.,а на 26 с.м. е разпространил /продал/ на Д. А. В. от с.гр. 1.468 гр амфетамин на стойност 44.04 лв.,за което и на основание чл. 354а,ал.2,изр. второ,т.4 НК е наказан с 13 години лишаване от свобода,които да изтърпи при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип,както и с 80 000 лв. глоба. С решение № 213 от 11.ХІІ.2012 год. по внохд № 474/2012 год. на Пловдивския апелативен съд горната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Твърдението, че правото на защита на подсъдимия е нарушено, не е вярно. В първото заседание пред окръжния съд, когато З. е изразил желание да смени адвоката си,се е мотивирал с различия в защитната теза,каквито не са съществували.Според обяснението на защитника,адвоката Б.,той е разяснил на З. възможността да поиска провеждане на съкратено съдебно следствие,от която възможност З. отказал да се възползва (л.33 гръб първ. д.).И тъй като сега в касационната си жалба З. упреква адв. Б. не за друго,а защото по негова,на защитника,вина,не успял било да сключи споразумение с прокурора,било да поиска разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма НПК,между двамата очевидно не е съществувало различие поне по този въпрос.Освен това след първото съдебно заседание и до решаването на делото,със защитата на подсъдимия се е ангажирала адвокат Сл.Б.,която е разполагала с и се е възползвала от всички процесуални възможности за реализиране правата на З..Спекулациите,впрочем,на подсъдимия с гарантираното му право на професионална защита следват и от поведението му пред касационния съд:след първоначалното му писмено заявление,че отказва да бъде защитаван от адвокат Сл.Б.,което заявление е наложило отлагане разглеждането на делото,е последвал отказ и от служебно назначения защитник,наложило повторно отлагане на делото,за да се стигне отново до упълномощаването на адв.Б. Не могат да се възприемат възраженията,”свързани с едностранното предубедено ценене на гласните доказателства в двете инстанции”.Първоинстанционният съд,в съответствие със задължението си по чл. 305,ал.3 НПК, е обяснил ясно, точно и конкретно в мотивите си защо дава вяра на показанията на едни свидетели, а на други,не-л.80-81-при което повторянето им от касационната инстанция е ненужно. Искането за преквалифициране на извършеното деяние в престъпление по чл. 354а,ал.4 НК е неоснователно.Както количеството на държаните от подсъдимия наркотични вещества,така и установеният факт на разпространяване на част от тях,указват именно на държане с цел разпространение по чл.354, ал.2, т.2 НПК. Не се споделя и твърдението за явна несправедливост на наказанието. То е съобразено с характера на деянието и личността на дееца,и е подробно мотивирано от предходните две инстанции.Достатъчно е само да се отбележи,че със сегашното,четвърто поред осъждане,З. е изправен за втори път да отговаря за държането с цел разпространение на високорискови наркотични вещества,за каквото престъпление е получил през 2003 год. наказание от 15 години лишаване от свобода. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 213 от 11.12.2012 год. по внохд № 474/2012 год. на Пловдивския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/