Р Е Ш Е Н И Е № 103 гр. София, 13.05.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото заседание на двадесет и първи април две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Пламен Стоев Членове: Светлана Калинова Геника Михайлова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 6163 по описа за 2015 г. Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 483/ 12.03.2015 г. по гр. д. № 3687/ 2014 г, с което Софийският апелативен съд след като отменя решението от 08.05.2014 г. по гр. д. № 312/ 2013 г. на Видински окръжен съд по исковете на държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, срещу Л. А. П., [фирма], [фирма] и [фирма]: · на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД прогласява нищожността на договор № 3/ 12.05.2009 г, с който министърът на земеделието и храните продава на Л. А. П. земя, включваща шест недвижими имота, частна държавна собственост, включително процесните пет, а именно: 1. имот № 083049 в землището на [населено място] поле, [община], с ЕКАТТЕ 81247 с площ 10 082 кв. м; 2. имот № 083052 в землището на [населено място] поле, [община], с ЕКАТТЕ 81247 с площ 743 кв. м; 3. имот № 000218 в землището на [населено място], [община], с ЕКАТТЕ 10 759 кв. м; 4. имот № 028006 в землището на [населено място], [община], с ЕКАТТЕ 47648, с площ 994 кв. м. и 5. имот № 028010 в землището на [населено място], [община], с площ 63 899 кв. м. · на основание чл. 108 ЗС осъжда [фирма] да предаде на държавата владението на имот 3; · на основание чл. 108 ЗС осъжда [фирма] да предаде на държавата владението на имоти 1 и 2; · на основание чл. 108 ЗС осъжда [фирма] да предаде на държавата владението на имоти 4 и 5. Обжалването е допуснато при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Произтича ли по силата на самия закон (ex lege) правото на собственост за държавата върху земите, включени в стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански (организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ), които не подлежат на възстановяване, негодни са за земеделско ползване и не са заети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях? и 2. Констативно или конститутивно е действието на решенията на ОСЗ по чл. 45, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ, вр. чл. 18ж или чл. 27 ППЗСПЗЗ относно земите, останали частна държавна собственост, и намира ли приложение за този вид решения тълкуването на закона, дадено с т. 1 от ТР № 1/ 1997 г. по гр. д. № 11/ 1997 г. на ВКС? Касаторите Л. А. П., Ф. с. – България“ ЕАД, [фирма] и [фирма] искат въззивното решение да бъде отменено като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон (чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ, вр. чл. 45, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ), а исковете на държавата да бъдат отхвърлени. Претендират разноски. От ответника по касационната жалба държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, не постъпва отговор. Настоящият състав на Върховния касационен съд дава следните отговори на повдигнатите от касаторите материалноправни въпроси: Правото на собственост на държавата върху земите, включени в стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации (на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ), които не са заети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, негодни са за земеделско ползване и не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, произтича от закона – чл. 10б, ал. 4 ЗСПЗЗ (в първоначалната редакция с ДВ бр. 45/ 16.05.1995 г.), а сега чл. 10, ал. 5, пр. 1 ЗСПЗЗ. За тези земи се съставя акт за държавна собственост (чл. 27, ал. 10 ЗСПЗЗ (преди ал. 8) и чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ). А. има констативно действие относно правото на собственост на държавата (чл. 5, ал. 2 и ал. 3 З.). Органът на реституция по ЗСПЗЗ (О., ОСЗГ, ОСЗ) няма материална компетентност служебно да установява правото на собственост на държавата върху такива земи, защото те нямат земеделски характер (негодни са за земеделско производство по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ). Конститутивно действие пораждат решенията чл. 45, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 18ж, ал. 1 или чл. 27 ППЗСПЗЗ относно правото на собственост на държавата върху земеделските земи в съществуващи възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне. Такива земи са със земеделски характер (годни са за земеделско производство), представляват част от държавния поземлен фонд и за тях намира приложение тълкуването на закона, дадено с т. 1 от ТР № 1/ 1997 г. по тълк. д. № 11/ 1997 г. ОСГК на ВКС. Решенията по чл. 45, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 18ж, ал. 1 или чл. 27 ППЗСПЗЗ се издават служебно и се изпращат за актуване по установения ред (чл. 47, ал. 6 ППЗСПЗЗ). Мотивите за това са следните: Към влизане на ЗСПЗЗ в сила земите, включени в стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации са изрично изключени от предметния обхват на закона като негодни за земеделско производство (чл. 2, т. 2 ЗСПЗЗ). С въвеждането на чл. 10б ЗСПЗЗ (И.. – ДВ, бр. 28 от 1992 г.) законодателят предвиди възможност за обезщетяване на собствениците на тези земи, защото стопанските дворове представляват „проведено мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността“. Със ЗИДЗСПЗЗ - ДВ бр. 45/ 1995 г. тези земи са обявени за държавна собственост (така и решение № 8/ 19.06.1995 г. по конст. д. № 12/ 1995 г. на Конституционния съд). Впоследствие, със ЗИДЗСПЗЗ – ДВ бр. 79/ 1996 г. законодателят отстъпи от титулярството на държавата като собственик на тези земи, като допусна в полза на гражданите (и по изключение) възможността за реституция, но само по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ (в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници) и за онези земеделски земи, които не са застроени и не представляват прилежащи площи към сградите в стопанските дворове на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ провежда неприкосновеността на частната собственост (чл. 17, ал. 3 К.) и не подлежи на разширително тълкуване. За това върху земите в стопанските дворове не съществува възможност за реституция по реда на чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ и чл. 18г, ал. 1, т. 4 ППЗСПЗЗ (с план за земеразделяне). В стопанските дворове на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ обекти на общинска собственост няма. Сградите и съоръженията в тях са част от имуществото на тези организации и подлежат на разпределение между правоимащите или на продажба чрез търг – чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 48, ал. 2, 8 и 10 ППЗСПЗЗ. Съответно за общините право на собственост върху такива земи не може да възникне по силата на чл. 10б, ал. 5, пр. 2, вр. ал. 2, т. 1 ЗСПЗЗ. С чл. 10б, ал. 4 ЗСПЗЗ (а сега чл. 10б, ал. 5, пр. 1 ЗСПЗЗ) за държавна собственост са обявени следните земи в стопанските дворове на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ: 1) които са прилежащи площи към сгради и съоръжения на тези организации – земите по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ; 2) които не са заети от сгради и съоръжения на тези организации и не представляват прилежащи площи към тях, но са негодни са за земеделско ползване и не подлежат на възстановяване по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ – земите по чл. 27, ал. 8 ЗСПЗЗ и 3) които са земеделски (предназначени са за земеделско производство) и са останали след възстановяване правата на останалите собственици в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници – земите по § 12а от ПЗР на ЗСПЗЗ. За земите по чл. 27, ал. 8 ЗСПЗЗ се изготвят парцеларен план в цифров вид, план на новообразуваните имоти по реда на чл. 45, ал. 3 ППЗДПЗЗ или регулационен план (чл. 56е ППЗСПЗЗ), а областният управител по надлежния ред съставя за тях акт за държавна собственост (чл. 27, ал. 8, а сега ал. 10 ЗСПЗЗ и чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ). Тези земи не са земеделски (негодни са за земеделско производство). За тях разпоредбите на чл. 24 – 24д ЗСПЗЗ не се прилагат. Съответно органът на поземлена реституция (О., ОСЗГ, ОСЗ) не притежава материална компетентност да издава решение по чл. 45, ал. 1 и 2, вр. чл. 18ж, ал. 1 или по чл. 27 ППЗСПЗЗ относно правото на собственост на държавата върху тези земи. При образуването на ТКЗС, ДЗС и другите, образувани въз основа на тях селскостопански организации освен земи на частноправни субекти са били включени и земи, собственост на държавата. За държавните земи също са били премахнати реалните граници и е било прекратено качеството на обекта на собствеността - да е конкретно обособена вещ. С влизане в сила на ЗСЗПЗЗ държавата запазва своето право на собственост върху своите земеделски земи (чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ), но с образуването на организациите по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ тя е лишена от съдържанието на своето право. Органът на поземлена реституция (О., ОСЗГ, ОСЗ) е длъжен да го индивидуализира, издавайки служебно решения по чл. 18ж, ал. 1 или по чл. 27 ППЗСПЗЗ (чл. 45, ал. 1 и ал. 2 ППЗСПЗЗ) и да приложи съответния способ, чрез който да определи реалните граници на земеделските земи, останали собственост на българската държава – възстановяване на старите граници или определяне на новите граници с план за земеразделяне. Решенията по чл. 45, ал. 1 и 2, вр. чл. 18ж, ал. 1 или чл. 27 ППЗСПЗЗ имат конститутивно действие. За тях намира приложение тълкуването на ЗСПЗЗ в т. 1 от ТР № 1/ 1997 г. по тълк. д. № 11/ 1997 г. ОСГК на ВКС. Настоящият състав на Върховния касационен съд, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение според изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна по следните съображения: В обжалваното решение въззивният съд е приел, че спорът между страните се концентрира върху правното значение на релевантните факти, а не е за тяхното осъществяване. Фактите са следните: 1) с договор № 3/ 12.05.2009 г, сключен с упълномощен представител на министъра на земеделието и храните, касаторът Л. П. купува земя с площ 152 631 кв. м. на цена 35 012 лв., платима с поименни компенсаторни бонове; 2) земята представлява части от бивши стопански дворове, негодни за земеделско ползване, незаети със сгради или съоръжения на организации по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ и по отношение на тях няма заявени претенции за възстановяване на права по ЗСПЗЗ; 3) след договора касаторът Л. П. я разделя на шест; 4) с договор по н. а. № 64/ 15.05.2009 г. Л. П. продава пет (процесните имоти) на касатора [фирма]; 5) [фирма] апортира два от тях (имоти 1 и 2) в капитала на касатора [фирма] и други два (имоти 4 и 5) в капитала на касатора [фирма]. В. съд е приел за осъществени и три отрицателни факта, които също не са оспорвани: 1) не е провеждан търг преди сключването на договор № 3/ 12.05.2009 г.; 2) касаторът Л. П. не е притежавала в собственост сграда или съоръжение от имущество на организация по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно за сключването на договора изключението на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ не се прилага и 3) не е издавано решение по чл. 45, ал. 1 ЗСПЗЗ относно правата на държавата за земята, предмет на договор № 3/ 12.05.2009 г. Според така установеното въззивният съд е приел, че този договор е нищожен като сключен в нарушение на изискването на чл. 27, ал. 8 ЗСПЗЗ да се продават чрез търг при условия и по ред, определени в ППЗСПЗЗ, земите, представляващи стопански дворове, незаети със сгради и съоръжения на организациите по § 12 и по § 29 ПЗР на ЗСПЗЗ, които са негодни за земеделско ползване и не подлежат на възстановяване. Приел е, че касаторът Л. П. не е адресат на изключението от тези условия и ред, предвидено в чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ. В. съд е подложил на тълкуване чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ и е приел, че произтича пряко от закона правото на частна държавна собственост върху земята, продадена с договор № 3/ 12.05.2009 г. Съобразил е законовите изисквания за провеждането на нарочна административна процедура и липсата на решение по чл. 45, ал. 1 ППЗСПЗЗ, вр. чл. 18ж и чл. 27 ППЗСПЗЗ, като е счел, че издаването на подобно решение органът на поземлена реституция дължи, но то има само констативно, не конститутивно действие. Исковете за прогласяване нищожността на договор № 3/ 12.05.2009 г. са уважени при основанието на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – противоречие с чл. 27, ал. 8 ЗСПЗЗ. Прието е, че нищожният договор не поражда действие и нямат вещно-транслативен ефект следващите разпореждания с петте имота, а е без основание владението, което всяко от дружествата-касатори осъществява върху съответния имот. Видно от изложеното и с оглед дадените отговори на повдигнатите въпроси, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, защото е правилно като резултат. Земите, които касаторът Л. П. купува с договора № 3/ 12.05.2009 г., са частна държавна собственост по силата на чл. 10б, ал. 4 ЗСПЗЗ. Те са части от бивши стопански дворове, негодни за земеделско ползване, незаети със сгради или съоръжения или прилежащи площи към тях на организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и по отношение на тях няма предявявани претенции за възстановяване на права по ЗСПЗЗ. Тези характеристики на земята, предмет на договор № 3/ 12.05.2009 г, я изключва от държавния поземлен фонд и по отношение на нея органите на поземлена реституция по ЗСПЗЗ на разполагат с никаква компетентност. Тези характеристики, които са осъществени кумулативно преди датата на сключване на договора, я поставят в режим на частна държавна собственост (чл. 2, ал. 3, вр. ал. 2 З.). Възможността министърът на земеделието и храните или оправомощено от него лице да се разпорежда с такива земи е предоставена с изменението на ППЗСПЗЗ с ДВ бр. 122/ 1997 г. – чл. 10, ал. 8, сега – ал. 10. Предвидена е и в новата разпоредба на чл. 27, ал. 10 ЗСПЗЗ ((ДВ бр. 10/ 2009 г). За приложимия правен режим – продажба на земя, която е частна държавна собственост - е без значение дали за нея е бил съставен акт за държавна собственост. За валидното действие на договора има значение дали за тази земя е бил проведен търг, който е бил спечелен от касатора Л. П.. Изискването за провеждането на търг до изменението на ППЗСПЗЗ с ДВ бр. 62/ 04.08.2009 г., произтича от чл. 44, ал. 1 от Закона за държавната собственост, а условията и редът са в ППЗДС. Едва изменението на ППЗПЗЗ (ДВ бр. 62/ 04.08.2009 г.) осъществява законовата делегация на чл. 27, ал. 8 ЗСПЗЗ като урежда специалните условия и ред за провеждането на търговете с тези земи. До това изменение приложение намират общите правила за продажба на имоти – частна държавна собственост в З. и ППЗДС със спецификата, че министърът на земеделието и храните, а не областния управител е оправомощен да сключи договорът с лицето, спечелило търга. Договор № 3/ 12.05.2009 г. е сключен, без провеждането на такъв търг. Следователно противоречи на чл. 27, ал. 8 ЗСПЗЗ, вр. чл. 44, ал. 1 З., а това означава, че са без вещнотранслативен ефект следващите разпореждания, които касаторът Л. П. извършва в полза на останалите касатори. Осъществяваното от тях владение върху съответните имоти е без основание. Касационната инстанция е длъжна да остави в сила въззивното решение, с което исковете по чл. 108 ЗС, предявени от българската държава, са уважени. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 483/ 12.03.2015 г. по гр. д. № 3687/ 2014 г. на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.