4 Р Е Ш Е Н И Е № 307 София, 01 юли 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание проведено на 06 юни, двехиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 1679 / 2011 година На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъдения А. Д. Д. за отмяна по реда на възобновяването на решение № 90 от 06. 04. 2011 год., постановено по ВНОХД № 401 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив, с което била изменена присъда № 74 от 02. 02. 2011 год. постановена по НОХД № 6207 / 10 год. по описа на Районен съд – гр. Пловдив в частта на наложеното на осъдения наказание. В искането по същество се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1 , т. 1 и 3 от НПК, поради което се претендира за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Осъденият Д. изразява становище за основателност на искането си, като моли същото да бъде уважено. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, искането се явява частично основателно. Това е така поради следните съображения: С присъда № 74 от 02. 02. 2011 год., постановена по НОХД № 6207 / 2010 год., състав на Районен съд – гр. Пловдив, е признал осъденият А. Д. Д. за виновен в извършване на престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 55, ал.1, т. 2, б.”б” от НК му е наложил наказание „пробация” за срок от осем месеца, при следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител. Присъдата е била протестирана с искане за налагане на по – тежко наказание, както и обжалвана от Д. с искане за постановяване на оправдателен съдебен акт. С решение № 90 / 06. 04. 2011 год. постановено по ВНОХ № 401 / 20011 год. по описа на Окръжен съд - гр. Пловдив, горепосочената присъда била изменена в частта, в която наложеното на осъдения Д. наказание е било определено при условията на чл. 55 от НК, като съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК му е било наложено наказание ”лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което е било отложено при условията на чл. 66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от три години. Касационната инстанция намира, искането на осъденото лице за основателно касателно имплицитния довод, за допуснато от въззивната инстанция, касационно нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и неоснователно досежно претендираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Това е така поради следните съображения: Правилно, след извършената комплексна преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, инстанционните съдилища, законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление, са установени по категоричен и несъмнен начин, извод базиран на различни доказателствени източници, които взаимно си корелират и допълват. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е извършена при съблюдаване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 НПК. Извършеното от осъдения Д. престъпление е правилно квалифицирано, като са изложени доводи касателно елементите от обективната страна на престъпния състав. Налице са и обосновани съждения досежно формата на вината на обсъжданото деяние. Окръжен съд - гр. Пловдив прецизно е отговорил на доводите на осъдения Д. /наведени и в искането за възобновяване/ защо в конкретния казус разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК не може да намери приложение. Действително от доказателствата по делото обсъдени в тяхната взаимовръзка, не може и не следва да бъде направен извод, че осъщественото от осъдения деяние, поради своята малозначителност не е обществено опасно или пък, че неговата обществена опасност е явно незначителна. Междувпрочем следва да се отбележи, че доводите изложени от въззивния съд касаещи наложеното на осъденото лице наказание, е следвало да се съотнесат като отговор на стореното от него възражение за допуснато нарушение на материалния закон от първоинстанционния съд, а не да им бъде отдаван приоритет, в частта от мотивите касаещи индивидуализацията на наказанието. Наведеният обаче довод за допуснато касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, се явява основателен. Това е така, тъй като наложеното на осъдения Д. наказание от Районен съд - гр. Пловдив – пробация, с оглед конкретиката на делото, очевидно е съответствало на обществената опасност на деянието и дееца, на констатираните по делото смекчаващи наказателната му отговорност обстоятелства, а и е отговаряло изцяло на целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Въззивната инстанция неправилно е преценила, че целите на генералната и най – вече на специалната превенции, биха били достигнати по – пълно с налагане на осъдения на наказание определено при условията на чл. 54 от НК, поради и което се е достигнало до явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание, по смисъла на чл. 348, ал.5, т. 1 от НК. Това обстоятелство налага атакувания по реда на възобновяването съдебен акт да бъде отменен в санкционната си част, тъй като е налице основание за това, явяващо се в полза на осъденото лице, като в този смисъл следва да бъде постановено и настоящето решение. Поради всичко гореизложено и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО решение № 90 / 06. 04. 2011 год. постановено по ВНОХД № 401 / 2011 год. по описа на Окръжен съд - гр. Пловдив, като ОТМЕНЕВЯА същото в частта, с която присъда № 74 от 02. 02. 2011 год., постановена по НОХД № 6207 / 2010 год., по описа на Районен съд – гр. Пловдив е била изменена и НАМАЛЯВА наложеното на осъдения А. Д. Д. наказание от "лишаване от свобода" за срок от една година на "пробация", при следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично, за срок от осем месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от осем месеца. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Д. Д. в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: