Р Е Ш Е Н И Е
№ 191
гр.София, 03 юли 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори
април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора МАДЛЕНА
ВЕЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
нак.общ характер дело № 151/2009 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия Р. И. А. против присъда № 6/15.01.2009 год. по въззивно нохд № 10309/2008 год. на Русенския окръжен съд, в която се поддържа, че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на закона с осъждането на подсъдимия по предявеното му обвинение. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
Повереникът на гражданския ищец С. Е. М. в писмено становище поддържа искането си да бъде уважен предявения граждански иск.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че жалбата на подсъдимия А е неоснователна, защото няма допуснати нарушения и решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Русенският районен съд с присъда № 187/17.10.2008 год. по нохд № 887/2008 год. /която е втора поради отмяна на постановената осъдителна по нохд № 2709/2006 год. с решение по въззивно нохд № 41/2007 год. на процесуално основание/ признал подсъдимия А за невинен в това на 16.09.2004 год. в гр. Р. противозаконно да е присвоил чужда движима вещ – пари в брой на обща стойност 5 250 евро – големи размери, собственост на св. М, представляван от св. К, които владеел и пазел, и го оправдал по обвинението по чл.206, ал.3 вр.ал.1 НК.
Отхвърлил изцяло предявения от св. М граждански иск за претърпени от престъплението имуществени вреди.
Въззивният съд с обжалваната нова присъда по въззивно нохд № 10309/2008 год. отменил присъдата и признал подсъдимия за виновен по предявеното обвинение по чл.206, ал.3 вр.ал.1 НК и при предпоставките по чл.54 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 5 години от влизане на присъдата в сила.
Лишил го от право по чл.37, ал.1 НК – да упражнява дейност, свързана с продажба и отдаване на лизинг на МПС, за срок от 1 година и 6 месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
Произнесъл се по въпроса за размера на дължимите разноски.
Въззивното производство е образувано само по протест на прокурор от Русенската районна прокуратура, съдържащ искане за осъждане, подкрепено със съображения за постановяване на оправдателната присъда от първоинстанционния съд при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на закона. Въззивният съд е приел, че не се налага събирането на нови доказателства, защото събраните са достатъчно и в съответствие с предвидения процесуален ред и начин, като ги е оценил за годни. Изложил е подробно приетата от него за установена фактическа обстановка, която е основал на подробния и задълбочен анализ и съпоставка на свидетелските показания, на писмените доказателствени средства, на приетата и неоспорена експертиза, които е оценил с оглед действителния им смисъл. Приел е, че подсъдимият е следвало да продаде лекия автомобил, закупен от св. М чрез пълномощника си св. Т. К. , като негова лична собственост, а не като такава на фирмата на св. Т. М. , защото е знаел това обстоятелство не само от св. К. М. , но и от св. Т. К. С последния е водил многократни разговори, предал му е /след като вече е продал автомобила на трето лице/ пари като капаро от бъдещ купувач, и че е без значение начина на получаване - с автовоза, доставил други фирмени автомобила на автокъщата му за продажба. Направил извод, че този автомобил не е от предвидените за продажба с оглед изпълнение на задължения по отношение на партньор на Т. М. лизингова къща, нито че е получавал разрешение по този начин да решава свои лични финансови проблеми - с фирмата на св. Т. М. Обосновал решението си, че последващото одобрение на извършената сделка – покупко-продажба на лекия автомобил „Сеат” модел „Толедо” от св. М чрез пълномощника му Т. К. на „А”ЕООД, не страда от никакви пороци, които да я правят недействителна. Въз основа на тези фактически изводи и отчитайки конкретното поведение на подсъдимия към момента на извършване на продажбата-16.09.2004 год. и последващото до разобличаването му от Т. К. в края на 2004-началото на 2005 год., въззивният съд е направил верен правен извод, че има престъпление и че то е виновно извършено от подсъдимия А.
Съображенията, които е изложил, включително и във връзка с отстраняване на констатирани противоречия, съответстват на процесуалните му задължения, при упражняване на правомощията си по чл.336, ал.1, т.2 НПК да постанови нова присъда, да отговарят на изискванията по чл.305, ал.3 НПК. Няма нарушение на чл.13 и чл.107, ал.3 и ал.5 НПК при проверка и оценка на доказателствения материал както по отношение на фактическите обстоятелства, които е приел за установени като относими към предмета на доказване, така и относно конкретното обективирано поведение на подсъдимия, за което е направил законосъобразен извод, че следва да бъде квалифицирано като престъпление по чл.206, ал.1 НК, защото са установени обективните и субективните признаци. Размерът на стойността на предмета на престъплението над 10 хил.лева, представляваща равностойността на предоставения му лек автомобил за извършване на продажба, е отчетен като квалифициращ признак, защото съответства на изискването да бъде определен като големи размери, поради което квалификацията по чл.206, ал.3 вр.ал.1 НК е законосъобразна.
Изложените подробни съображения на въззивния съд, основани на вярната оценка на доказателствата, защо не възприема решението на първоинстанционния съд, че липсват признаци от престъплението, настоящият състав споделя изцяло, поради което намира, че не се налага тяхното преповтаряне.
Правилно е и решението му да не допусне до участие във въззивното производство предявилия граждански иск св. М по съображенията, че след като не е подал жалба против присъдата в отхвърлителната й част по отношение на гражданския иск, а прокурора в протеста си не е изложил никакви съображения, които да доведат до извода, че е изразил становище и по отношение на гражданската част, то присъдата на първоинстанционния съд в частта за гражданския иск е влязла в сила. На това основание, макар и да е представил в срока по чл.351, ал.3 НПК писмено становище, че поддържа предявения граждански иск, настоящият състав също не може да обсъжда въпросите относно гражданската отговорност на подсъдимия. Съгласно определението, постановено в съдебното заседание на 14.05.2008 год. по нохд № 887/2008 год. С. М. е конституиран само като граждански ищец, каквото изрично искане е направил в предварителна молба и в съдебното заседание, т.е. той не може да участва в настоящето производство като страна.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че въззивният съд е допуснал противоречие в мотивите на обжалвания акт, което указва на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради невъзможността да се установи действителната воля на съда по конкретно, относимо към предмета на доказване, обстоятелство. Цитираната избирателна част от мотивите на лист 5 обаче не дават основание за съмнение каква е волята на съда за поведението на подсъдимия след продажбата на автомобила, собственост на св. М. За подсъдимия е съществувало задължението да предаде получената сума от продажбата на св. К, с когото лично и многократно е обсъждал продажбата, на когото е предал пари като депозит от евентуалния купувач /и това всичко след като вече е продал автомобила с полученото от фирмата пълномощно и възползвайки се от липсата на пререгистрация в МВР КАТ, поради което в талона е изписано името на първоначалния собственик/. Това обстоятелство е безспорно установено от показанията на свидетелите Т. К. , К. М. , Цв. М. , Б. , които съдът е приел като достоверни и последователни, поради което им се е доверил, за да направи посочения извод. Изречението, съдържащо извод, че не е предал парите след продажбата и на фирмата на Т. М. , е по повод възражението на подсъдимия за наличие на съзнавана продажба на автомобил на фирмата, сумата от която задържал заради задължения към него. Този извод обаче не противоречи на предходния, а е направен в подкрепа на решението да приеме за опровергано твърдението му в този смисъл. Или от изложеното следва, че противоречие във волята на съда няма, а е даден ясен и категоричен отговор на възражението за невиновност и такъв за авторството и за умисъла.
Подробни съображения въззивният съд е изложил и защо приема, че сделката – покупко-продажба на лек автомобил на св. М, не е недействителна или нищожна. Поначало по делото е установено по несъмнен начин както извършване на сделката по предвидения от закона ред, така и между лица, които имат право да се разпореждат с вещта и да я придобиват. В подкрепа на този извод са и показанията на свидетелите, участвали в сделката, както и правомощията на св. К. М. , утвърдени от собственика на фирмата-неговия баща св. Т. М. Освен това в настоящето производство не е предвидена процесуална възможност съдът с оглед предявеното обвинение и събраните доказателства за собствеността и волята на собственика да се обяви нотариално заверения договор за невалиден да установи действителния собственик на автомобила, както и изразената действителна воля за последващо разпореждане, което е следвало да направи подсъдимия като на лична вещ.
Не е вярно твърдението, че не са взети предвид показанията на св. Г като представител на „Т”, макар и да е установено, че фирмата на св. Т. М. и представляващия го К. М. и тази, управлявана от св. Г, са имали търговски взаимоотношения. Автомобилът на св. М е бил натоварен на автовоз с други автомобили, за които има данни, че подсъдимият е следвало да продаде с оглед уреждане на отношение между двете фирми, т.е. обстоятелство, което не е от относимите, защото процесният автомобил не е бил от тази група. Изводът е направен след анализ на показанията, вкл. на св. Г, съпоставени с тези на свидетелите Т. М. , К. В. , Б. , на конкретните писмени доказателства. Това е основанието да приеме, че действително този автомобил не е имал нищо общо с междуфирмените взаимоотношения и договорености.
Опровергани са и твърденията на подсъдимия, че е имал само задължение да излага автомобила на св. М за оглед, но не и за продажба. Това е една от тезите в защитната му позиция, която сам със собственото си поведение е опровергал категорично – многобройни разговори с Т. К. , срещи в присъствието и на други лица, по отношение на някои от които също имал задължения, укриване на продажбата и непредаване на получената сума, която очевидно не е негова след като и вещта, за която е имал задължение да се разпореди по определения начин никога не е била негова собственост, а само в негово владение. Независимо от различията в становището на двете инстанции настоящият състав възприема направения извод, че сумата, предмет на продажбата представлява „чужди движими вещи” по смисъла на чл.206, ал.1 НК, поради което е и предмет на престъплението, защото тя е чужда за него. Предмет на обсебване могат да бъдат само движими вещи, а на общо основание и заместимите вещи, каквито са парите и които в конкретния случай представляват равностойността на лекия автомобил. Парите в установения размер са се намирали правомерно във владение на подсъдимия, по отношение на поверената му временно вещ е изпълнил определеното му задължение да я продаде. Основание за задържане или разпореждане с оглед липса на каквито и да било отношения, а дори и познанство, със св. М, не е имал. За него е съществувало единствено задължението след като се разпореди с вещта по указания му начин да предостави владяната на същото основание сума на собственика. Като не е направил това подсъдимият е извършил престъпление, за което следва да носи наказателна отговорност.
Предвид изложеното за липса на нарушения, водещи до отмяна на обжалваната нова присъда, Върховния касационен съд, второ наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК намира, че следва да я остави в сила, поради което
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 6/15.01.2009 год. по въззивно нохд № 10309/2008 год. на Русенския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: