Р Е Ш Е Н И Е № 125 София 31.03.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на първи март през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 945 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по две касационни жалби от Е. А. Б. чрез пълномощник адв.П. П. и от И. Г. Б. чрез адв.Н. Б. срещу решение № 7 от 23.02.10г.по гр.дело № 1184/09г.на Великотърновския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 577 от 25.07.07г. на Районен съд-Горна Оряховица,постановено по гр.дело № 1809/06г.С него е прието за установено по отношение на И. Г. Б.,че Е. А. Б. е изключителен собственик на 1414809/2196196 ид.части от придобития по време на брака между страните апартамент № 13,на п.е.,вх.В,к. Б,б. П.,кв.106 по плана на[населено място],ведно с припадащите се към апартамента изба № 17 и съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж в резултат на преобразуване на лично имущество на ищцата : 7748.09 лв,представляващи парично обезщетение за отчужден наследствен имот и 6400 лв,получени чрез дарение от М. И. Н. и А. В. Н..За останалите претендирани 781387/2196196 ид.части от имота искът е отхвърлен. С определение № 1242 от 29.11.10г.е допуснато касационно обжалване изцяло на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите,свързани с исковете за пълна или частична трансформация на лично имущество /чл.21 ал.1 и ал.2 СК/- когато имущество,придобито по време на брака е платено от личния влог на единия от съпрузите,по който са установени лични средства за покриване на цялата цена на спорното имущество/пълна трансформация/или част от нея/частична трансформация/относими ли са сумите,постъпвали по влога по време на брака извън установените лични такива и необходимо ли е изследване на статута им като СИО или лично имущество и доколкото парите са родово определени вещи по какъв начин следва да се установи кои от парите по влоговата наличност са използвани за придобиване на спорния имот. Жалбоподателката Е. Б. обжалва решението в отхвърлителната му част.Изложени са оплаквания за неправилност в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК.Моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго,с което да бъде призната за изключителен собственик на процесния апартамент,като й се присъдят и деловодните разноски. Жалбоподателят И. Г. Б. обжалва решението в уважената част на иска.Поддържа,че са налице касационните основания по чл.281 т.3 ГПК.Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново,с което да се отхвърли предявения срещу него иск по чл.21 СК като неоснователен и недоказан.Претендира за разноски. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото и доводите на страните,приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че процесният имот е придобит по време на брака между страните за цена в размер на 14 149лв,платена на 19.04.90г.с превод от жилищноспестовния влог на ищцата.От тази сума 7748.09 лв същата е получила като парично обезщетение за отчуждения й наследствен имот,а 6400 лв като дарение от двамата си родители.От наличните към датата на плащане стойността на процесното жилище 219561.96 лв по сметката на жилищноспестовния й влог сумата 14148.09 лв са били нейно лично имущество.За останалите 7814.87 лв съдът е счел,че ищцата не е оборила презумпцията на чл.19 ал.3 СК/отм./за съвместен принос в придобитото имущество.При това положение е приел,че при придобиване на имота е налице частична трансформация на лично имущество на ищцата,което е определил в съотношение на лични и общи средства по влога в размер на 1414809/2196196 ид.части от процесния имот. На въпросите,които съгласно чл.280 ал.1 ГПК са послужили като основание за допускане на касационно обжалване,е отговорено със задължителната практика на ВКС.В ППВС № 5 от 31.10.1972г. е прието,че когато срещу имот,който единият съпруг притежава преди брака,отчужден по надлежния ред, получи вместо обезщетение друг имот и стойността на двата имота е равна или тази на отчуждения е по-голяма полученият имот остава индивидуална собственост на съпруга,чийто имот е отчужден.Когато обаче срещу отстъпеното в обезщетение жилище следва да се доплати разлика в цената и това стане през време на брака/какъвто е настоящия случай/,съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпеното жилище се включва в съпружеската имуществена общност,макар същото да е придобито срещу индивидуален имот на единия съпруг.Претенцията за всяко друго по-голямо участие в придобиванията през брака,както и значението й за по-голям дял от общото имущество следва да се разглежда в рамките на чл.28 ал.3 СК/отм./ С решение № 279 от 15.07.10г.на ВКС по гр.дело № 529/09г.на І г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК,е прието,че до доказване на противното даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него,а не за двамата съпрузи.Когато обаче единият съпруг се позовава на трансформация на средства,получени по дарение, допустими са всички доказателствени средства,включително и свидетелски показания, за установяване произхода на средствата и влагането им при придобиване на имущество по време на брака,като преценката е конкретна въз основа на фактите по делото.В този смисъл е и решение № 727 от 23.11.10г.по гр.дело № 978/10г.на ІV го. на ВКС.С него по реда на чл.291 ГПК е прието,че когато родителите на единия съпруг безвъзмездно прехвърлят някакви права на низходящия си,то се предполага дарствено намерение по отношение само на този съпруг,а придобитото срещу прехвърлените права е изключителна собственост на този съпруг. След преценка на данните по делото в разглеждания случай Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.приема,че изводът на въззивния съд,че при придобиване на процесния имот е налице частична трансформация на лично имущество на ищцата, е правилен.Необосновано е обаче решението в частта,с която в определената в изключителна собственост на ищцата идеална част от имота съдът е поставил в знаменател не цената му в размер на 14 149 лв,а сумата 21961.96 лв,която представлява наличността по жилищноспестовния влог в деня на заплащане на жилището.Правилно е знаменателят в дробта да е стойността на процесния апартамент – 14 149 лв,а числителят – стойността на личното имущество.Това е така,защото при иск по чл.21 ал.1 СК/отм./съдът е длъжен да определи идеалната част от имота,предмет на спора,съответстваща на преобразуваното лично имущество на съпруга-ищец за разлика от конститутивния иск по чл.28 ал.3 СК/отм./,който има за предмет определяне на по-голям дял от общото имущество.С оглед на безспорното обстоятелство,че сумата 7748.09 лв е обезщетение за отчужден наследствен имот на ищцата, следва да се приеме,че същата е доказала наличието на частична трансформация на лично имущество в съотношение 7748/14 149 ид.части от процесния имот. Необосновано е въззивното решение и в частта,с която е прието,че сумата 6400 лв е дадена на ищцата от родителите й лично на нея като дарение за закупуване на апартамента.Настоящият състав на ІV г.о. приема,че не е доказан по несъмнен и категоричен начин фактът,че сумата 6400 лв реално е дарена от родителите й,съответно че са били вложени именно в покупката на процесното жилище.От назначената от въззивния съд съдебно-икономическа експертиза не се установява взаимна връзка между партидите на М. И. Н. и А. В. Н. и тази по жилищно-спестовния влог на Е. Б..Не са представени спестовните им книжки за установяване на твърдяното обстоятелство,че са теглили по 3200 лв от личните си спестявания.Показанията на свидетелката М. Н. /майка на ищцата/ следва да се преценяват при условията на чл.172 ГПК с оглед на всички данни по делото,като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.Ето защо и при безспорното между страните обстоятелство,че по време на брака ответникът е получавал три пъти по-голямо трудово възнаграждение от ищцата следва да се приеме,че за сумата 6400 лв не е оборена презумпцията на чл.19 ал.3 СК/отм./за съвместен принос на двамата съпрузи,поради което е общо имущество. По изложените настоящият състав намира,че въззивното решение е постановено при неточно приложение на материалния закон и е необосновано,поради което следва да бъде отменено на основание чл.293 ал.2 ГПК.Тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия касационният съд следва да постанови решение по същество на спора,с което да признае за установено по отношение на ответника,че ищцата е изключителен собственик на 7748/14 149 идеални части от процесния имот. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените за всички инстанции разноски съразмерно уважената част от иска в размер на 832.92 лв,изчислени по компенсация. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 7 от 23.02.10г.,постановено по гр.дело № 1184/09г.на Великотърновския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника И. Г. Б. от[населено място],[улица] вх.В ет.5 ап.13,че ищцата Е. А. Б. от същия адрес,е изключителен собственик на 7748/14 149 идеални части от следния недвижим имот,придобит по време на брака между страните – двустаен а. № 13,ет.V,вх.В,к. Б,б.П.,кв.106 по плана на[населено място],състоящ се от спалня,дневна,кухня,баня-тоалетна,дрешник, коридор и тераса,с площ 61.06 кв.м.ведно с припадащите се към апартамента изба № 17 от 5.25 кв.м.и 0.96% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж,в резултат на преобразуване на лично имущество на ищцата – 7748 .09 лв ,представляващи парично обезщетение за отчужден наследствен имот. ОТХВЪРЛЯ иска в частта,с която се иска да бъдат признати за лично имущество на ищцата останалите 6400/14 149 ид.части от имота. ОСЪЖДА И. Г. Б. да заплати на Е. А. Б. сумата 832.92 лв /осемстотин тридесет и два лв и деветдесет и две ст/разноски по компенсация за всички съдебни инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.