О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 587 София, 27.06.2022 год. Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в закрито заседание на втори юни две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.дело № 3466 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД, чрез адв. А. А., срещу решение № 821/29.04.2021 г. по в.гр.д. № 442/2021 г. на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено решението на първата инстанция в обжалваната част, с която са уважени предявените от Е. К. М. срещу „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, като е признато за незаконно уволнението й със заповед № РД -0992/15.07.2019г. на управителя на „ТСВ“ ЕАД, клон Варна; възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност „експерт/ доставка и отчет ГСМ, гуми РЧ“ и е осъдено дружеството да й плати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 7097,28 лева – обезщетение за периода 30.04.2020г. до 30.10.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.06.2020 г. до окончателното изплащане. Касаторът заявява неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния, на процесуалния закон и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Твърди, че в противоречие със закона и съдебната практика, разпоредбите на ЗЮЛНЦ са приложени по аналогия за синдиката; смесени са понятията „синдикален комитет“ и „ синдикално ръководство“ и съответно не е направено разграничение между функциите и компетенциите, които имат съгласно колективния трудов договор, а приетото, че следващите се за „социални разходи, поевтиняване на храна“ и „ангажирано време“ суми са част от трудовото възнаграждение, е незаконосъобразно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси, от втори до пети - обобщени, съгласно правомощията на касационната инстанция по т. 1 на ТР № 1/2009г.от 19.02.2010г. на ОСГТК: 1/ Предмет ли е на съдебен контрол взетото от синдикалното ръководство решение за предварително съгласие за уволнение на синдикален член ?; 2/ Взетото в нарушение на устава на синдикалната организация решение на синдикалното ръководство за предварително съгласие за уволнение на синдикален член опорочава ли уволнението му и следва ли работодателят в този случай да носи отговорност за чуждото неправомерно поведение ( това на синдикалната организация)? 3/ Диспозитивни ли са разпоредбите на §1, т.6 от ДР на КТ и на чл. 333, ал.4 КТ и съответно допустимо ли е в колективния трудов договор страните да уговорят синдикалното ръководство при съответната синдикална организация да се състои от повече от двама члена – председател и секретар, както и именно то да е оправомощено да дава предварително съгласие за уволнение в случаите, когато законът го изисква? Длъжен ли е съдът да се съобрази с подобни уговорки в колективния трудов договор и има ли разлика между понятията „ синдикален комитет“ и „синдикално ръководство?; 4/ Приложими ли са по аналогия разпоредбите на ЗЮЛНЦ относно реда за провеждане на синдикални събрания и вземане на решения от синдикалните органи, ако в колективния трудов договор този ред не е уреден? ; 5/ Имат ли плащанията за социални разходи постоянен характер по смисъла на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и съответно включват ли се в трудовото възнаграждение, когато то е база за изчисляване на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ? За първи, трети и пети въпроси се сочи допълнителното селективно основание на чл. 280, ал.1 т.1 КТ, а за трети и пети и това на чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК . Твърди се отговорите на третия и четвъртия въпроси да са от значение за правилното приложение на закона и за развитие на правото, както и да изпълват бланкета на „очевидна неправилност“ по чл. 280, ал.2, предл.3-то ГПК. Насрещната страна по жалбата – Е. К. М., чрез адв.И. В., възразява срещу наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и излага съображения за неоснователност на доводите за неправилност на обжалваното решение, развити в касационната жалба. Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: С обжалваното въззивно решение, след като са обсъдени събраните по делото доказателства, са разгледани две от оплакванията по въззивната жалба на ответника срещу правилността на първоинстанционното решение – касателно изводите в него, че защитата по чл. 333, ал.4 КТ не е преодоляна, защото липсва предварително съгласие за уволнението на ищцата от синдикалния орган в предприятието и че изплащаната като част от брутното трудово възнаграждение на ищцата сума „за социални разходи за поевтиняване на храна“ има характер на постоянно трудово възнаграждение, поради което се включва в базата за определяне на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ. Въззивният съд не е формирал собствени изводи по заявеното с въззивната жалба на ответника несъгласие с приетото от първата инстанция, че съкращаването на щата ( което е основание на атакуваната уволнителна заповед) е фиктивно и не е извършен подбор от работодателя, който е бил задължителен в случая. Това несъгласие е аргументирано от въззивника извън срока по чл. 259, ал.1 ГПК - в писмените му бележки от 05.04.2021г., където са посочени конкретните оплаквания срещу приетото във връзка с уволнителното основание и задължението на работодателя по чл. 329 КТ. Ето защо, с оглед изричното позоваване от страна на въззивния съд на правомощието му да провери служебно правилността на първоинстанционното решение единствено в случай на нарушение на императивна материалноправна норма, от една страна, а от друга, предвид извода му за неоснователност на въззивната жалба в обсъдените й части, следва да се приеме, че мотивиралото потвърждаване на обжалваното решение заключение на въззивната инстанция за съвпадане на крайните й изводи с тези на първата инстанция включва/обосновано е от споделяне на приетото от последната, че уволнението на ищцата е незаконно, защото работодателят не е извършил задължителния за случая подбор по критериите на чл. 329 КТ. Предвид така поясненото, даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл. 333, ал.4 КТ е обусловило единствено изводите му за неоснователност на касаещите го оплаквания на въззивника, но не и крайните, решаващи за изхода на делото такива за незаконност на уволнението поради неизвършен подбор. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставените от касатора въпроси от номер едно до четири, включително, касаят приложението на чл. 333, ал.4 КТ, което макар и да е обсъдено в обжалваното решение, не е от значение за формиране на решаващата воля на съда, съгласно приетото по – горе. Ето защо, тези въпроси нямат претендираното от касатора значение за допускане на касационно обжалване. При липса на общото основание за допускане на касационно обжалване не следва да се разглеждат сочените от касатора допълнителни селективни критерии. Във връзка с петия поставен от касатора въпрос по чл. 280, ал.1 ГПК: Решаващият извод на въззивната инстанция, че перото „социални разходи поевтиняване храна“ е елемент от брутното трудово възнаграждение на ищцата е обусловен не от наименованието „социален разход“, а от характеристиките на допълнителното трудово възнаграждение за „социални разходи поевтиняване храна“ на предвидимо, с постоянен характер, зависещо от отработеното време и определено във вътрешните правила за работната заплата в предприятието. Посочените характеристики са счетени за установени от събраните по делото доказателства. Несъгласието на касатора с касаещите ги фактически изводи на съда съставлява довод за неправилност на въззивното решение, относим към основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Отделно, разрешението на въззивния съд по този въпрос е изцяло съобразено, а не в противоречие с константната практика на ВКС, част от която са и сочените от самия касатор решение № 540/ 07.07.2010г. по гр.д.№ 895/2009г. на ІVГО на ВКС и № 848/14.01.2011г. по гр.д.№ 1558/2009г. По петия въпрос не е налице и основанието на чл. 280, ал.2, предл.3то ГПК. Поддържа се явна необоснованост на решението, без да се изложат допълнителни аргументи в какво тя се състои, а такава не следва от прочита на обжалвания акт. Касаторът не обосновава порок на въззивния акт, който да е установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните. Предвид изхода на настоящото производство, на насрещната страна по жалбата се следват сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Така мотивиран, настоящият състав на Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 821/29.04.2021 г. по в.гр.д. № 442/2021 г. на Окръжен съд Варна. ОСЪЖДА „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] да плати на Е. К. М. ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал.1 ГПК,сумата 500 лева за сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: