Р Е Ш Е Н И Е № 59 гр.София,24.07.2013г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 392/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Б. К. Й. чрез адв. В. В. от АК – Варна срещу въззивно решение № 192/09.12.2011 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр.д. № 462/2011 г. Касационното обжалване е допуснато по въпроса за началния момент на давностния срок по чл. 32, ал. 2 ЗЗД на иска за унищожение на договор, когато страната към момента на сключването му не е могла да разбира или да ръководи действията си и това състояние е трайно и продължава до предявяване на иска, като ищецът преди това е бил отстранен от имота, предмет на сделката от съконтрахентите. Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение: Съгласно чл.32 ал.2 ЗЗД правото да се иска унищожение на договор се погасява с тригодишна давност. Давността започва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато или грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи – от деня на сключване на договора. В хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД е налице невъзможност да се волеобразува по причини, дължащи се на душевна болест, когато лицето формално се води дееспособно. Без значение е продължителността на това състояние. Важното е към момента на извършване на сделката лицето да не е действало съзнателно и разумно. Когато запретените нямат назначен настойник тригодишната давност започва да тече от датата на вдигане на запрещението,а против запретените с назначен настойник – от датата на сделката. Когато лицето изобщо не е поставено под запрещение, погасителната давност за правото да се иска унищожение тече от момента на сключване на сделката – лицето, действало при условията на чл.31 ал.1 ЗЗД е формално дееспособно до поставянето му под запрещение. От друга страна, не е наложително всички унищожаеми договори да бъдат унищожени чрез иск. Както е изяснено и в решение № 380 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1015/2011 г., IV г. о., ГК, ако незасегната от порока страна не претендира изпълнение, унищожаването на договора чрез иск е излишно. То е наложително само, когато незасегнатия от порока съконтрахент претендира да се ползва от унищожаемия договор. Тогава възниква и нуждата от защита на засегнатата от порока страна и тя може да предяви правото си на унищожение с възражение, независимо от изтичането на давността – чл. 32, ал. 3 ЗЗД. В случаите, при които ползващата се от сделката страна, знаейки за състоянието на насрещната, изчака изтичането на срока по чл. 32, ал. 2 ЗЗД и предприеме действия, с които приведе в изпълнение договора, съдът следва да прецени налице ли е злоупотреба с право, което правният ред не допуска. Основно правно задължение на всички субекти според Конституцията е забраната да се злоупотребява с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други, което е и изрично инкорпорирано в редица нормативни актове /напр. чл. 12 и чл. 63 ЗЗД, чл. 3 ГПК, чл. 6 Д., 173 КЗ, 187, ал. 2 КСО, чл. 29 З., чл. 8, ал. 1 КТ и пр./. Превратното упражнение на субективните права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно още и обезщетение, и преустановяване на увреждащата злоупотреба. По касационните оплаквания: Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, доводите на страните, данните по делото и съобрази материалния закон, намира, че касационната жалба е основателна. Гражданското дело е образувано по иск с правно осн. чл. 31, ал. 1 ЗС на Б. Й. за унищожаване на договор от 28.09.2000 г., с който е продал на вуйчо си М. Б. Г. свой недвижим имот в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 3, като е запазил за себе си правото на ползване, от което се отказал с декларация от 30.08.2001 г. Искът е предявен срещу наследниците на купувача – преживялата съпруга Л. П. Г. и дъщерята В. М. Г.. Въззивният съд, като е отменил решението на първостепенния Варненски окръжен съд, е отхвърлил иска. Съдът приел за установено, че към датата на продажбата, Б. Й. не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него прехвърляне, нито да ръководи постъпките си, тъй като тогава, както и понастоящем страда от параноидна шизофрения. Диагнозата е поставена още през 1970 г. и състоянието на Б. Й. е трайно. Б. Й. не е поставян под запрещение. На 25.05.2008 г. В. Г. отстранява Б. Й. от жилището. Апелативният съд намерил, че началният момент на погасителната давност за предявяване на иска по чл. 31, ал. 1 ЗС започва да тече от момента на сключване на сделката, като е без значение момента, когато е бил отстранен от имота. Искът е предявен на 25.02.2009 г., което е повече от 9 години след сделката и съдът е отхвърлил иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД като погасен по давност. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Решението е неправилно. Принципно верни са заключенията на въззивната инстанция, че за лице, което не е поставено под запрещение, срокът да предяви иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД е датата на сключване на сделката. В случая, обаче, съдът не е съобразил възможността по чл. 32, ал. 3 ЗЗД с оглед наличните данни, обуславящи извод за злоупотреба с права от ползващата се от договора страна. Според заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, назначена и изслушана по гражданското дело в първа инстанция, Й. не е в състояние адекватно да преценява и съобразява интересите си, както и да предприема действия, които са в негова полза, както към датата на изследването, така и по време на сключване на сделката и по-късно при отказа от учреденото му вещното право на ползване върху имота. Към момента на освидетелстването /май 2011 г./ експертите са установили категорично шизофренна промяна на личността, която отговаря на медицинския критерий „продължително разстройство на съзнанието”. Й. е инвалид втора група пожизнено с поставена от ТЕЛК диагноза: шизофренен процес с пристъпно-прогредиентен ход, с начало от 1970 г., довел до трайно изразена емоционално-волева промяна. Видно от материалите по делото, това състояние е било известно на неговия вуйчо М. Б. Г. и семейството му, включително съпругата и дъщерята. На 25.05.2008 г. Б.Й. е отстранен от имота от В. Г., който е продаден на трето лице. Според свидетеля Д. Я. А., разпитан от Варненския окръжен съд, Б. Й. останал на улицата, багажът му бил изнесен от жилището. Няма данни понастоящем къде живее и как се издържа, с какви средства разполага и как ги разходва. На посочената дата, на практика купувачът по атакуваната продажба е привел в изпълнение същата и, следователно, от този момент е възникнал и интерес от защита по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Б. Й. е лишен от възможността да се ползва от правото на възражение по чл. 32, ал. 3 ЗЗД, защото ползващата се от сделката страна самоволно го е отстранила от имота. Само по себе си това поведение е недобросъвестно, още повече с оглед състоянието на Б.Й., известно на Г.. От данните по делото се установява, че Й. е живеел и е бил изцяло зависим от родителите си, но след тяхната смърт не е имало кой да се грижи за него, а той, явно не е в състояние сам до го стори. При така установените обстоятелства, съдът приема, че действията, предприети от В. Г. на 25.05.2008 г. са такива по изпълнение на договора, но доколкото тя, при злоупотреба с право, не е потърсила изпълнение чрез законово предвидени средства, е поставила в невъзможност и Б.Й. да защити правата си чрез възражение за унищожаемост. В тази хипотеза, при установена злоупотреба с права, съдът приема, че по аргумент от чл. 32, ал. 3 ЗЗД срокът за защита по чл. 31, ал. 1 ЗЗД на Й. започва да тече от 25.05.2008 г. – от тогава би започнал да тече срока за възражение, ако Г. бяха потърсили изпълнение на договора чрез предявяване на иск за предаване на имота. Давностният срок по чл. 32, ал. 1 ЗЗД не е изтекъл, защото искът е предявен през февруари 2009 г. В заключение въззивното решение следва да бъде касирано и спора разрешен по същество. Съобразно установените по делото обстоятелства, при сключване на договора Б. Й. не е разбирал естеството и значението на действието, което извършва, съответно смисъла на акта, който подписва, нито да ръководи постъпките си. Налице е хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД и иска следва да бъде уважен. Тежестта за разноските е за ответниците, които трябва да заплатят и дължимите по делото такси, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК и адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ по ЗПП чрез осъществено процесуално представителство от адв. В. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 192/09.12.2011 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр.д. № 462/2011 г. и вместо това ПОСТАНОВИ УНИЩОЖАВА на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД договор от 28.09.2000 година по нотариален акт № 13, т.5, рег.№ 7065, д. № 599/2000 на нотариус с рег.№ 194 в Нотариалната камера и район на действие Варненски районен съд, по силата на който Б. К. Й. продава на М. Б. Г. собствения си недвижими имот, представляващ ап. № 3, находящ се в [населено място], [улица], вх.Б, ет.2, ведно с прилежащото му таванско помещение № 2 и избено помещение № 1, по иска, предявен от Б. К. Й. ЕГН [ЕГН] от [населено място], с адресна регистрация [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 3 против Л. П. Г. от [населено място], ул. ”31-ви полк” № 29 и В. М. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] [жилищен адрес]. ОСЪЖДА да заплатят общо на Л. П. Г. от [населено място], ул. ”31-ви полк” № 29 и В. М. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] [жилищен адрес] на Национално бюро за правна помощ [населено място] сумата от 400.00 лева, на Варненския окръжен съд държавни такси в размер на 933.23 лева и разноски, поети от съда в размер на 320.00 лева, на Върховен касационен съд – 472 лв. дължими държавни такси. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: