Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 267
София, 21.06.2022 година

ВЪРХОВEН КАСАЦИОНЕН СЪД, на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 912/2022 година

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Х. Б. от [населено място] срещу определение № 372 от 11.02.2022 г. по в. гр. д. № 1322/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение нейна молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 892 от 23.07.2021 г. в частта за разноските.
Частната жалбоподателка поддържа, че атакуваното определение е неправилно. Счита, че съдът неоснователно е отказал да уважи искането й за разноски, като твърди, че за да бъде уважена претенцията за лихви, е извършена работа, положени са усилия, подадена е въззивна жалба и е осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание.
Ответникът по частната жалба – ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.
За да остави без уважение молбата по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, въззивният съд е приел, че в случая заявеното адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА не може да бъде определено в точен размер, тъй като диспозитивът на съдебното решение, постановен в полза на ищцата, касае само допълнително присъдена законна лихва, която, като акцесорно вземане, е конкретизирана глобално – само по период, но не и в точен размер.
Обжалваното определение е неправилно.
Ищцата И. Х. Б. е предявила искове срещу ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумите от 80 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 302.46 лв. – обезщетение за имуществени вреди, като и за двете суми са претендирани законни лихви от 08.12.2017 г.
С решение № 261250 от 18.11.2020 г. по гр. дело № 8676/2018 г. на Софийски градски съд, ГК, 24 състав искът за неимуществени вреди е уважен частично – за сумата от 40 000 лв., а искът за имуществени вреди е уважен изцяло за сумата 302.46 лв., върху които суми са присъдени и законни лихви, считано от 28.06.2018 г. до окончателното им изплащане.
Производството по в. гр. д. № 1322/2021 г. на Софийски апелативен съд е образувано по подадена от ищцата въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП за разликата над уважения размер от 40 000 лв. до 60 000 лв., като е поискано за тази сума от 20 000 лв. да бъде присъдена законна лихва, считано от 08.12.2017 г., евентуално от 21.12.2017 г., до окончателното й изплащане, както и законна лихва върху присъдените обезщетения от 40 000 лв. и 302.46 лв. за периода от 08.12.2017 г. до 27.06.2018 г.
С въззивното решение, след частична отмяна на решението на СГС, ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищцата допълнително законната лихва върху сумите 302.46 лв. и 40 000 лв. за периода 21.12.2017 г. - 27.06.2018 г., като решението е потвърдено в останалите обжалвани части, с които искът за неимуществени вреди е отхвърлен над сумата 40 000 лв. и исковете за законна лихва са отхвърлени за периода от 08.12.2017 г. – 20.12.2017 г.
При този изход на делото, искането на ищцата за разноски за допълнително присъдените от въззивната инстанция законни лихви върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди за периода 21.12.2017 г. - 27.06.2018г. е основателно. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на процесуалния представител на ищцата адвокат П. К. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, определено съобразно уважената част от въззивната жалба.
Настоящият състав не споделя становището на въззивния съд, че адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА не може да бъде определено в точен размер, тъй като диспозитивът на съдебното решение касае само допълнително присъдена законна лихва, която, като акцесорно вземане, е посочена глобално – само по период, но не и като точен размер. Така конкретизирани, вземанията за лихви не са определени, но са определяеми по размер. Изчислен с помощта на електронен калкулатор, за периода 21.12.2017 г. – 27.06.2018 г. размерът на законната лихва върху сумата от 302.46 лв. е 15.87 лв., а върху сумата от 40 000 лв. – 2 100 лв. Следователно, материалният интерес, върху който следва да се определи адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗА, е 2 115.87 лв. На тази база, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото на пълномощника на ищцата възнаграждение възлиза на сумата 453.73 лв. (с включен ДДС).
Предвид изложените съображения обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 372 от 11.02.2022 г. по в. гр. д. № 1322/2021г. на Софийски апелативен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 892 от 23.07.2021 г. по в. гр. д. № 1322/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], пл. „Позитано“ № 5 да заплати на адвокат П. К. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата 453.73 лв. (четиристотин петдесет и три лева и седемдесет и три стотинки).

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :