Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 5 Р Е Ш Е Н И Е № 279 С., 15.11. 2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 1784 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. апелативна прокуратура, чрез прокурор при Софийска апелативна прокуратура, като представител на Прокуратурата на Република България, против въззивно решение № 1937 от 04.12.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1028 по описа за 2010 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 с-в, с което в производство по чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 132 от 10.01.2011 г. по същото дело, като след израза: „Оставя в сила решение № 3510 от 12.07.2010 г. по гр.д. № 3899/2007 г. на Софийски градски съд, ГК, І г.о., 3 с-в, в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 З., да заплати на С. С. К. сумата от 12 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от това, че в периода 24.06.2004 г. – 13.05.2005 г., е изтърпявала ефективно наказание „лишаване от свобода” в затвора в [населено място], въпреки че с одобреното с определение от 20.10.2006 г. по НОХД № 302/2005 г. на Пловдивския районен съд споразумение по чл. 414ж НПК/отм./ същата е била осъдена на три месеца лишаване от свобода при отлагане изтърпяване на наказанието на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години за извършеното от нея престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, пр. 1, т. 5 НК...” да се чете – „ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.02.2005 г. до окончателното й изплащане”, а след израза: „Осъжда Районен съд – [населено място], на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 З., солидарно с Прокуратурата на РБ, да заплати на С. С. К. сумата от 12 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от това, че в периода 24.06.2004 г. – 13.05.2005 г., е изтърпявала ефективно наказание „лишаване от свобода” в затвора в [населено място], въпреки че с одобреното с определение от 20.10.2006 г. по НОХД № 302/2005 г. на Пловдивския районен съд споразумение по чл. 414ж НПК/отм./ същата е била осъдена на три месеца лишаване от свобода при отлагане изтърпяване на наказанието на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години за извършеното от нея престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, пр. 1, т. 5 НК” да се чете: „ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.02.2005 г. до окончателното й изплащане”. В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на РБ прокурор Стаменова от Върховна касационна прокуратура поддържа жалбата и моли същата като основателна да бъде уважена. Ответниците по касационната жалба С. С. К. от [населено място], Пловдивска област и Пловдивският районен съд не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. С определение № 774 от 19.06.2013 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос от значение за изхода на делото, а именно – от кой момент започва да тече лихвата върху присъденото обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 6 З., в случай на надлежаване на наложено наказание „лишаване от свобода”. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: В. съд по реда на чл. 247 ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното въззивно решение, с което са уважени предявените от С. С. К. срещу Прокуратура на РБ и Пловдивския районен съд, искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 6 З., за солидарното им осъждане да й заплатят обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв., която грешка се изразява в присъждане на лихва върху главницата, считано от 10.02.2005 г. до окончателното й изплащане. За да определи началния момент на дължимостта на лихвата върху главницата, съдът е приел, че правозащитните органи са изпаднали в забава относно процесното обезщетение още с привеждане в изпълнение на невлязлата в сила присъда, но тъй като ищцата е поискала законната лихва да бъде присъдена, считано от 10.02.2005 г. – датата на отмяна на първоинстанционната присъда от въззивния съд, съдът я е присъдил от този момент. В касационната жалба са изложени оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон относно определяне на началния момент, от който се дължи законна лихва върху присъденото обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 6 З., в случай на надлежаване на наложено наказание „лишаване от свобода”, като приетото от въззивния съд, че в този случай лихвата се дължи още от момента, в който невлязлата в сила присъда е приведена в изпълнение, но тъй като ищцата е поискала тя да бъде присъдена от по-късен момент, съдът я е присъдил от този момент – 10.02.2005 г., е в противоречие с приетото разрешение в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, а именно, че в тази хипотеза дължимостта на мораторната лихва при последващо изменение на присъдата е от влизане в сила на този акт на съда. По поставения материалноправен въпрос - от кой момент започва да тече лихвата върху присъденото обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 6 З., в случай на надлежаване на наложено наказание „лишаване от свобода” е налице задължителна съдебна практика, обективирана в т. 4 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която за вреди, причинени от изпълнение наказанието „лишаване от свобода” над определения срок или размер при последващо изменение на присъдата – чл. 2, т. 6 З., началният момент на забавата, съответно дължимостта на мораторни лихви, започва да тече от влизане в сила на акта на съда. В случая ищцата С. К. с присъда № 158 от 20.04.2004 г. по НОХД № 1745/1998 г. на Пловдивския районен съд е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 1, т. 5 НК и осъдена на една година лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. Присъдата е обжалвана от част от подсъдимите, сред които не е била ищцата, спрямо която присъдата е приведена в изпълнение и тя е постъпила в затвора на 24.06.2004 г. С решение от 10.02.2005 г. по ВНОХД № 1292/2004 г. на ПОС постановената осъдителна присъда е отменена изцяло, включително и по отношение на лицата, които не са подали жалба, в т.ч. и ищцата, на основание чл. 313, ал. 2 НПК/отм./ и делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Ищцата К. е била освободена от затвора на 13.05.2005 г. С определение от 20.10.2006 г. по НОХД № 302/2005 г. на Пловдивския районен съд е било одобрено постигнато между РП-П. и част от подсъдимите, сред които и ищцата, споразумение по чл. 414ж НПК/отм./, по силата на което тя е била призната за виновна в извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 1, т. 5 НК и осъдена на три месеца лишаване от свобода, като изтърпяване на наказанието е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НПК/отм./ с изпитателен срок от три години и на основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато изтърпяното от нея наказание „лишаване от свобода”. При тези установени фактически данни, с решение № 622 от 15.04.2011 г. по в.гр.д. № 1028/2010 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 с-в, Прокуратурата на РБ и Пловдивският районен съд са осъдени солидарно да заплатят на С. С. К. сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 З.. С решение № 1937 от 04.12.2012 г. по същото дело, в производство по чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 662 от 15.04.2011 г. по същото дело/погрешно посочено решение № 132 от 10.01.2011 г. по гр.д. № 619/2010 г./ с допълнението „ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.02.2005 г. до окончателното й изплащане”. В. съд е приел, че правозащитните органи са изпаднали в забава относно процесното обезщетение още с привеждане в изпълнение на невлязлата в сила присъда – 24.06.2004 г., но тъй като ищцата е поискала законната лихва да бъде присъдена, считано от 10.02.2005 г. – датата на отмяна на първоинстанционната присъда от въззивния съд, съдът я е присъдил от този момент. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение намира, че в частта му, в която е допуснато до касационен контрол, въззивното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, което налага решаване на спора по същество от настоящата инстанция относно претенцията за законната лихва върху присъдената главница. При така дадения отговор на поставения материалноправен въпрос, че при изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода” над определения размер при последващо изменение на присъдата, началният момент на забавата се определя от влизане в сила на този акт на съда, т.е. в конкретния случай обезщетението за забава върху присъдената главница по чл. 2, ал. 1, т. 6 З. се дължи от момента в който е влязло в сила постановеното определение по НОХД № 302/2005 г. на Пловдивския районен съд, с което е било одобрено постигнато между РП-П. и част от подсъдимите, сред които и ищцата, споразумение по чл. 414ж НПК/отм./, по силата на което тя е била призната за виновна в извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 1, т. 5 НК и осъдена на три месеца лишаване от свобода, като изтърпяване на наказанието е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НПК/отм./ с изпитателен срок от три години, а именно - 20.10.2006 г. По изложените съображения, въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е присъдена законна лихва върху обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 6 З. в размер на 12 000 лв. на С. К., считано от 10.02.2005 г. и този иск се отхвърли за периода от 10.02.2005 г. до 20.10.2006 г., тъй като законната лихва върху присъдената главница се дължи, считано от 20.10.2006 г. до окончателното изплащане на сумата по главницата. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 1937 от 04.12.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1028 по описа за 2010 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 с-в, с което в производство по чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 622 от 15.04.2011 г. по в.гр.д. № 1028/2010 г./погрешно посочено решение № 132 от 10.01.2011 г. по гр.д. № 619/2010 г./ на същия съд, в частта му, с която е присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв., присъдено на С. С. К., считано от 10.02.2005 г. до окончателното изплащане, платимо солидарно от Прокуратурата на Република България и Пловдивския районен съд и вместо това постановява : ОТХВЪРЛЯ иска на С. С. К. от [населено място], Пловдивска област, против Прокуратурата на Република България и Пловдивския районен съд, за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв., на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 З., за периода от 10.02.2005 г. до 20.10.2006 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :