3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 388 С., 28.05.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети май, две хиляди и дванадесета година в състав: Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ ч. гр. дело №290/2012 г. Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на К., [населено място], подадена от пълномощника и юрисконсулт Б. Ц., срещу определение №96 от 15.03.2012 г. по гр.дело №109/2012 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение №218 от 21.02.2012 г. по ч. гр. дело №133/2012 г. на Плевенския окръжен съд в обжалвана част. С първоинстанционното определение в обжалваната част е отхвърлено искането за налагане на възбрана върху недвижим имот като обезпечение на бъдещи искове на К. срещу П. В. Т. и П. П. С. чрез законния му представител П. В. Т.. Според въззивния съд исканото обезпечение по отношение на имота не трябва да се допуска, тъй като това е жилището, в което живеят ответниците. Според разпоредбата на чл.444, т.7 ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси относно това може ли да се налагат обезпечителни мерки по реда на ЗОПДИППД върху имущество по отношение на което, не може да се насочва принудително изпълнение, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са определение №363 от 01.07.2009 г. по гр. дело №199/2009 г. на ВКС, IV г.о. и определение №201 от 19.05.2008 г. по ч. гр. дело №756:2008 г. на ВКС, V г.о. Изложени са и доводи за неправилност на определението. Ответниците по частната жалба П. В. Т. и П. П. С. чрез законния му представител П. В. Т., двамата от [населено място], оспорват жалбата. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Формулираните по-горе въпроси отговарят на тези критерии. Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. Неправилен е изводът на въззивния съд, че исканото обезпечение върху имота не трябва да се допуска, тъй като принудително изпълнение не може да бъде насочено върху жилището на длъжниците. Разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК не допуска насочване на изпълнение върху единствено жилище на длъжника и неговото семейство. Касае се за „несеквестируемостта на жилището на длъжника” като институт на принудителното съдебно изпълнение, която е противопоставима на взискател с парично вземане. Това не е така по отношение на държавата в хипотезите по чл. 3, ал. 1 във вр. чл. 4 ЗОПДИППД. Не съществува пречка за провеждане на обезпечително производство и налагане на обезпечителни мерки върху такова имущество след като на този етап не стои проблема за удовлетворяване интереса на взискателя (държавата) чрез насочване на принудително изпълнение върху него. Затова е допустимо несеквестируемите вещи да бъде предмет на обезпечителни мерки по ЗОПДИППД и да се иска отнемането им. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което бъде наложена възбрана на имота. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №96 от 15.03.2012 г. по гр.дело №109/2012 г. на Великотърновския апелативен съд. ОТМЕНЯ определение №96 от 15.03.2012 г. по гр.дело №109/2012 г. на Великотърновския апелативен съд. ДОПУСКА обезпечение на бъдещи искове с цена 595 642.40 лв. на К., [населено място], срещу П. В. Т. и П. П. С. чрез законния му представител П. В. Т., двамата от [населено място], като налага възбрана и върху втори етаж от двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 94 кв.м., заедно с избено помещение от 15 кв.м. и таванско помещение от 20 кв.м., която сграда е построена в дворно място, находящо се в [населено място], [улица], цялото от 253 кв.м., съставляващо УПИ III, пл. №, в строителен квартал 205 по плана на града, при съседи на парцела: от две страни улици, Ц. Ц. и наследници, Н. Б. Д. Да се издаде обезпечителна заповед от Плевенския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.