5 Р Е Ш Е Н И Е №. 54 София, 14 септември 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 134/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия С. Д. и частните обвинители С. А., А. А. –лично и като настойник на С. А., срещу въззивно решение № 2 от 08.01.2020г., постановено по внохд № 390/19г. по описа на Апелативен съд– Варна. В касационната жалба на подсъдимия се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от двадесет и пет години, като се прави искане за намаляването му. Оплакванията в жалбата на частните обвинители е за допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. Искането, което се прави, е за отмяна на първоинстанционната присъда и въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, за увеличаване на наказанието лишаване от свобода в максималния му размер от тридесет години. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд служебният защитник на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Намира за неоснователна жалбата на частното обвинение, като излага подробни аргументи в подкрепа на тезата си. Пледира за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Подсъдимият С. Д. изразява съжаление за извършеното. Представителят на ВКП намира и двете жалби за неоснователни, а определеното наказания за справедливо. Моли атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила. Частните обвинители - С. А. А., А. А. А. –лично и като настойник на С. А. А., както и повереникът им адв.К. Б., редовно призовани, не се явяват. В писмена молба до съда, повереникът им е изразил становище, че поддържа жалбата на доверителите си и моли за нейното уважаване, както и че оспорва касационната жалба на подсъдимия, поради нейната неоснователност. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 46 от 27.08.2019 г., постановена по нохд № 789/19г., Окръжен съд – Варна е признал подсъдимия С. Р. Д. за виновен в това, че на 01.03.2019г. в [населено място], обл.Варна, в условията на опасен рецидив, умишлено умъртвил А. Ю. А., като убийството е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин за убития, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3, т.12, пр.1, вр. чл.115 от НК, вр. чл.58а, ал.2 от НК му е наложил наказание - доживотен затвор, което е заменил с лишаване от свобода за срок от двадесет и пет години, и е постановил първоначален строг режим на изтърпяване. Съдът се е произнесъл по приложението на чл.59 от НК, веществените доказателства и разноските. С решение № 2 от 08.01.2020г., постановено по внохд № 390/19г., Варненският апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационните жалби са допустими, като основателна е само тази, депозирана от подсъдимия. Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. При тази диференцирана процедура наказанията подлежат на определяне по правилата, визирани в разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, която препраща към нормата на чл.58а от НК. В настоящия случай решаващите инстанции са индивидуализирали наложеното на подс.Д. наказание доживотен затвор при предпоставките на чл.58а, ал.2 от НК, което съгласно правилата на ал.3 на цитирани текст е заменено с лишаване от свобода за срок от двадесет и пет години. Относно пределите на касационната проверка следва да се посочи, че и с двете касационни жалби/на подсъдимия и на частните обвинители/, се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК – явна несправедливост на наказанието, макар и с противоположни искания. Необходимо е да се направи уточнение, че претенцията на всички касатори за явна несправедливост е единствено по отношение размера на наказанието лишаване от свобода. Частните обвинители правят оплакване и за допуснати съществени процесуални нарушения – липса на мотиви, но в контекста на твърденията за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода за срок от двадесет и пет години. На първо място, настоящият състав намира, че въззивната инстанция не е допуснала процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви. Видно от въззивното решение апелативният съд е изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбите на чл.58а, ал.2 и 3 от НК за определяне размера на наказанието лишаване от свобода, когато то заменя доживотния затвор. Съобразил се e и със задължителните указания на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 19.06.2015г. по т.д. № 2/15г. на ОСНК на ВКС, като правилно е определил допустимия минимален и максимален размер на наказанието лишаване от свобода, а именно от петнадесет до тридесет години. Също така, съдът е изложил своите съображения относно приетите от него за релевантни обстоятелства, формирали вътрешното му убеждение при отмерване размера на наказанието лишаване от свобода от двадесет и пет години/л.16-17 от въззивното решение/, като волята му е изразена по ясен и категоричен начин. Във връзка с твърдението на повереника на частното обвинение, че въззивният съд не е аргументирал защо определя размера на наказанието лишаване от свобода от двадесет и пет години, а не примерно от двадесет и шест, както и, че невярно е отразено, че определеното наказание е към максималния размер на предвиденото, е необходимо да се посочи следното: при индивидуализацията на всяко наказание няма място за механичен формален подход при преценката на смекчаващите/в случая съдът не е констатирал такива/ и отегчаващите обстоятелства, тъй като става въпрос за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степента на обществена опасност на деянието и дееца. Горното води до извод, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. На следващо място основателно е оплакването на подсъдимия за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода за срок от двадесет и пет години, с което е заместено наложеното наказание доживотен затвор. За да определи посочения размер на наказанието, въззивният съд е приел наличието само на отегчаващи обстоятелства. Като такива е ценил следните: броя на квалифициращите деянието признаци; предходните осъждания на подсъдимия за престъпления против личността, извън тези определящи квалификацията “опасен рецидив”; лошите характеристични данни - подсъдимият никога не е работил, не е имал трудова дейност и легални доходи, злоупотребата с алкохол и употреба на наркотични вещества, честа проява на избухливост и агресия; липса на провокация от страна на жертвата. По мнение на настоящия състав не всички от горепосочените обстоятелства притежават характеристики на отегчаващи такива. Обстоятелството, че подсъдимият не е трудово ангажиран по естеството си не притежава характеристиките на отегчаващо обстоятелство. Употребата на наркотични вещества и злоупотребата с алкохол, макар принципно да сочат на едно укоримо поведение, не могат да бъдат ценени като отегчаващи вината обстоятелства, макар и през призмата на лоши характеристични данни, освен ако не обуславят негативни прояви на съответната личност, пред каквато хипотеза не сме изправени. При тези констатации и след оценка на останалите отегчаващи обстоятелства, преценени в контекста на завишената степен на обществена опасност на деянието и дееца, настоящият състав намира, че размерът на наказанието лишаване от свобода от двадесет и пет години е завишен и следва да бъде намален. Този извод не се променя от факта, че не се констатират смекчаващи вината обстоятелства. Както беше посочено по-горе преценката на релевантните обстоятелства не може да бъде подчинена само на техния брой и вид/смекчаващи и отегчаващи/. Противното би означавало при наличието само на отегчаващи обстоятелства винаги да се налага максималното по размер наказание лишаване от свобода, което е в разрез с основополагащите правила за индивидуализация на наказанията. Ето защо, настоящата инстанция намира, че по отношение на подс.Д. съответното за постигане на целите по чл.36 от НК наказание е лишаване от свобода за срок от двадесет и две години. Горното налага извод за неоснователност на твърдението на частните обвинители за необходимост от увеличаване на наказанието на тридесет години лишаване от свобода. По-нататък частното обвинение оспорва правилността на изводите на въззивния съд относно формата на вината - прието е, че деянието е осъществено не при пряк, а при евентуален умисъл. По естеството си това оплакване е за неправилно приложение на материалния закон и е относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, каквото не се релевира с жалбата, поради което не може да бъде предмет на разглеждане в настоящото производство. В жалбата изрично са посочени в две точки поддържаните касационни основания - за допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. Също така, касаторите във връзка с исканията си изрично са посочили и правомощията на ВКС за тяхното уважаване - чл.354, ал.3, т.1 и 2 от НПК. При тези данни волята на частните обвинители досежно пределите на касационната проверка е ясна и недвусмислена. Аргументите им във връзка с горното твърдение могат да бъдат предмет на преценка само досежно оплакването за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода. В случая обаче приетата форма на вината не е довела до промяна размера на наказанието лишаване от свобода, определен от първата инстанция/ при приета форма на вината пряк умисъл/, и не е сред обстоятелствата, ценени от апелативния съд при индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода. Предвид гореизложеното атакуваното въззивно решение на АС- Варна следва да бъде изменено в частта относно определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от двадесет и пет години, като същото бъде намалено на лишаване от свобода за срок от двадесет и две години. Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 2 от 08.01.2020г., постановено по внохд № 390/19г. по описа на Апелативен съд – Варна, в частта относно размера на определеното на подсъдимия С. Р. Д. наказание лишаване от свобода за срок от двадесет и пет години, като го НАМАЛЯВА на двадесет и две години . ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: