Р Е Ш Е Н И Е № 277 София, 18.01.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Николай Любенов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1085 по описа за 2018 г. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Л. Г. Г. и М. Г. Г. против решение № 323 от 06.08.2018 г. по в.н.о.х.д. № 622/ 2018 г., по описа на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, ІІ въззивен състав, с доводи за допуснати касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. В жалбата на подсъд. Л. Г. Г., подадена чрез служебния му защитник адв. Б. Д., са развити алтернативни искания за отмяна на въззивния съдебен акт, оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на гражданските искове, или за изменение на решението, преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо по чл. 118 от НК, или по чл. 124, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, и намаляване на наказанието от 19 години лишаване от свобода като явно несправедливо. В жалбата на подсъд. М. Г. Г., подадена чрез служебния му защитник адв. Д. Г., се прави искане за изменение на въззивното решение, преквалифициране на деянието по чл. 124, ал. 1 от НК и намаляване на наказанието. Излагат се съображения за нарушен материален закон с неоснователният отказ да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, защото непосредствена причина за смъртта на пострадалия е остра дихателна недостатъчност, настъпила след деянието като усложнение от фрактура на дясна подбедрица и развита белодробна тромбоемболия. Особеният представител на частния обвинител и граждански ищец П. И. П. адвокат В. Ф. с писмено възражение излага становище за неоснователност на касационните претенции, като поддържа, че двамата подсъдими правилно са осъдени по първоначално повдигнатото им обвинение за убийство, не са налице предпоставки за преквалифициране на деянието в друго по-леко престъпление, а наложените им наказания и присъденото в полза на ищеца обезщетение намира са справедливо определени. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимите Л. Г. Г. и М. Г. Г., както и техните служебни защитници поддържат жалбите по изложените в тях съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита подадените жалби за неоснователни, тъй като авторството на деянието е доказано, а съвместно нанесеният от двамата подсъдими побой над пострадалия разкрива общият им умисъл към убийство, липсват основания за удовлетворяване на касаторните претенции за алтернативното прилагане на закон за по-леко наказуеми престъпления и наказанията са справедливи. Частните обвинители и граждански ищци Р. П. Й. и П. И. П. изразяват становище за потвърждаване на възизвния съдебен акт. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилите жалби, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 1 от 17.01.2018 г. по н.о.х.д. № 471/ 2017 г. Врачанският окръжен съд признал подсъдимите Л. Г. Г. и М. Г. Г. за виновни в това, че на 11.07.2016 г., около 20.30 часа, в [населено място], [община], В. област, [улица], № *, в съучастие като съизвършители, при условията на опасен рецидив за подсъд. Л. Г., а подсъд. М. Г. – като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното, умишлено умъртвили И. П. Й. пред дома му, след нанесен побой, като смъртта настъпила на 17.07.2016 г., поради което и основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и т. 12, пр. 1 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. “а“ във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК наложил на подсъдимия Л. Г. наказание от 19 години лишаване от свобода, а на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК наложил на подсъдимия М. Г. наказание от 8 години и 6 месеца лишаване от свобода. Съдът определил първоначален „строг“ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “а“ от ЗИНЗС, за изпълнение на така определените на двамата подсъдими наказания. С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят обезщетение в размер на 70 000 лева за претърпени от Р. П. Й. неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 17.07.2016 г. до окончателното им изплащане, както и обезщетение в размер на 50 000 лева за претърпени от П. И. П. неимуществени вреди, със законната лихва от 17.07.2016 г. до окончателното им изплащане. Окръжния съд се разпоредил с веществените доказателства по делото и приспаднал предварителното задържане на подсъдимите, съответно от 08.08.2016 г. до 13.04.2017 г. за подсъд. М. Г. и от 08.08.2016 г. до влизане на присъдата в сила – за подсъд. Л. Г.. В тежест на подсъдимите били възложени разноските по делото. С въззивно решение № 323 от 06.08.2018 г. по в.н.о.х.д. № 622/ 2018 г. Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, ІІ състав потвърдил присъдата и осъдил подсъдимите да заплатят сумата от 4320 лева допълнителна държавна такса върху уважения размер на гражданските искове, поради допусната грешка от окръжния съд. Подадените от подсъдимите жалби са процесуално допустими, постъпили в законовия срок и от лица, които могат да обжалват съдебния акт. Разгледани по съществото касационните жалби са ОСНОВАТЕЛНИ. Съдилищата са допуснали нарушение на материалния закон с неправилната квалификация на извършеното от двамата подсъдими деяние като квалифицирано умишлено убийство. По делото е проявено касационното основание по чл. 348, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК, защото не е приложен съответният на извършеното престъпление законов състав. Въззивният съд е приел изводите на допуснатата от окръжния съд съдебно-медицинска експертиза относно непосредствената причина за смъртта на пострадалия И. П. Й.. Вещите лица обосновали различно медицинско заключение от изложеното в досъдебното производство и посочили, че смъртта е настъпила от остра дихателна недостатъчност, причинена от белодробна тромбемболия, развила се като усложнение на фрактурата на дясната подбедрица на пострадалия. Първоначалните експертни изводи за пряка причинно-следствена връзка между черепно-мозъчната травма на пострадалия, причинена от побоя, и настъпилата седмица след инцидента смърт са отхвърлени по съображения, почерпени от проведения нов медицински анализ и научните познания на експертния колектив, в чието обсъждане взел участие и съдебния медик от първата медицинска експертиза. Съдилищата не подминали експертно изяснените факти и обстоятелства около травматичните увреждания на починалия, според които в болничното заведение той е лекуван според добрата лекарска практика, а получената при деянието тежка черепно-мозъчната травма е протекла с видимо подобрение до деня на смъртта. Клинично проследен пострадалият не е показал еволюция и усложнение на черепно-мозъчната травма през дългия престой в болницата, бил е в стабилно здравословно състояние и е контактувал с околните. При това устойчиво състояние здравето на пострадалия Й. внезапно се влошило, с оплакване за дихателна недостатъчност, пребледняване, спадане на пулса, а от данните на електрокардиографската характеристика експертите дали заключение, че смъртта е настъпила внезапно и се е дължала на белодробна тромбоемболия, довела до недостиг на кислород до мозъка и вклиняване на мозъка. Категорично отхвърлили връзката между леталния изход и черепно-мозъчната травма, причинена с побоя. При така установените от съдилищата факти и кредитирани от тях експертни познания обжалваните съдебни актове съдържат логично непроследими изводи за съучастническо убийство и общ косвен умисъл (според Врачанския окръжен съд – с пряк умисъл, л. 287 от н.о.х.д.). Софийският апелативен съд е развил съображения, според които фактическите действия на двамата подсъдими показвали психическото им отношение към смъртния резултат, чието настъпване те предвиждали и допускали, а към възможността пострадалият да оцелее след нанесените му с побоя травматични увреждания дейците се отнесли безразлично (с. 16 от въззивното решение). Такъв извод би бил обоснован само при несъмненото доказване, че смъртта е пряка и неизбежна последица от телесно увреждане. В случая, такава връзка е експертно отречена. Счупената дясна подбедрица не води неизбежно до запушване на белодробна артерия от кръвен съсирек (тромб). А съдилищата са възприели експертните медицински изводи. Вътрешното съдийско убеждение обаче не се основава на доказателствата по делото, поради което е произволно и нелогично. То е изградено на предположението, че двамата дейци са допускали (или искали-според окръжния съд) настъпването на смъртта от съвместно нанесения от тях побой над пострадалия. Но смъртта не е настъпила по време на побоя, а седмица по-късно, при това не е пряка последица от причинената черепно-мозъчна травма, а е следствие на тромбоемболия. Затова съдилищата са надценили значението на разкритите по делото факти, превратно са възприели причинната връзка между телесните увреждания от деянието и настъпилата по-късно смърт на пострадалия, а правните им изводи за осъществено умишлено убийство не се подкрепят от събраните доказателства и представляват предположение. Материалният закон е нарушен. Извършеното от подсъдимите Л. Г. и М. Г. престъпление неправилно е квалифицирано като съучастническо убийство. Двамата дейци носят наказателна отговорност само за това, което противоправно са причинили на пострадалия Й., а именно – средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, изразяваща се в трайно затруднение движението на десния долен крайник, възникнало от счупване на десните голяма и малка пищялни кости. Възникналото впоследствие усложнение е пряка, но не и неизбежна последица на костната фрактура. Смъртта е настъпила от развилата се след деянието белодробна тромбоемболия. Те не са предвиждали неблагоприятния ход на заболяването, но са били длъжни и могли да предвидят, че силата на нанесените от тях удари при побоя, достатъчни да счупят и двете кости на дясната подбедрица, могат да предизвикат причинно-следствен процес със здравословни усложнения за пострадалия. Всеки един от двамата дейци е действал с умисъл за причиняване на по-лекия междинен престъпен резултат (средната телесна повреда) и по непредпазливост (небрежност) за причиняване на по-тежкия престъпен резултат – смъртта на пострадалия. Деянието е осъществено при смесена вина. Правилната квалификация на престъплението е по чл. 124 от НК. Като е потвърдил първоинстанционния съдебен акт въззивният съд е повторил допуснатото вече с присъдата нарушение на материалния закон, защото самостоятелно извършеното от всеки подсъдим деяние е осъществено при смесена вина и представлява непредпазливо причиняване на смърт вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда - престъпление по чл. 124 от НК, а не умишлено убийство по чл. 115-116 от НК. Съдилищата не се съобразили и с тълкуването на признаците от състава на чл. 124 от НК, изложено в Решение № 8 от 20.03.1990 г. по н.д. № 85/1989 г. на ОСНК (Сборник съдебна практика на Върховния съд на Република България, Наказателна колегия, 1989 г., изд. на СЮБ, с. 35). Причинените с деянието телесни увреждания на пострадалия И. Й. не са били несъвместими с живота, поради което подсъдимите не са действали с общ умисъл към умъртвяване (в т.см. и Решение № 163 от 26.04.1988 г. по н. д. № 134/1988 г., на Върховния съд, І н.о.). Искането на подсъд. Л. Г. за преквалификация на престъплението по чл. 118 от НК е неоснователно поради липса на предвидените в състава му признаци. Допуснатото от съдилищата нарушение на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК може да бъде отстранено и в хода на касационното производство, без връщане на делото на апелативната инстанция. Незаконосъобразно приложената правна квалификация следва да бъде променена в по-леко наказуемо престъпление по чл. 124, ал. 1 от НК – за подсъд. М. Г. и по чл. 124, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК – за подсъд. Л. Г.. Фактическата обстановка е непроменена по делото, установена още с обжалваните съдебни актове, а и касаторите не сочат основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с фактологичния и доказателствения анализ. Затова касационният съд може да приложи предоставеното му с чл. 354, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК правомощие и да измени въззивното решение. Предишно осъждане на подсъд. Л. Г. по влязлата в сила на 16.07.2013 г. присъда по н.о.х.д. № 368/ 2013 г. на Мездренски районен съд предпоставя процесното деяние в условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, защото наложеното ефективно наказание от една година лишаване от свобода е изтърпяно на 23.10.2015 г. и срокът по чл. 30, ал. 1 от НК не е изтекъл. Останалите осъждания на подсъдимия са извършени от него като непълнолетен и не могат да бъдат взети предвид при определяне на правната квалификация на опасния рецидив, на основание забраната по чл. 29, ал. 2 от НК. Извършеното деяние е при смесена вина и непредпазливо престъпление според настъпилия краен престъпен резултат – смъртта на пострадалия Й.. Затова едновременно осъщественият от двамата подсъдими побой не води до съучастие по чл. 20, ал. 2 от НК, което се проявява само при умишлените престъпления (и заради който аргумент съдилищата неоснователно отказали да преквалифицират деянието по чл. 124 от НК). Затова престъпното поведение на двамата подсъдими Л. Г. и М. Г. се оказва извършено при независимо съпричиняване. Необходимостта от изменение на въззивното решение за правилно прилагане на материалния закон налага намаляване на наказанията, определени на двамата подсъдими. Съставът на престъплението по чл. 124, ал. 3 във вр. с ал. 1, пр. второ от НК, извършено от подсъдимия Л. Г., предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години, докато за непълнолетния подсъдим М. Г., санкцията по чл. 124, ал. 1, пр. второ от НК следва да бъде редуцирана по правилата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и предпоставя наказание до три години лишаване от свобода. В тези законови граници подлежат на намаляване наказанията на двамата подсъдими. Към изложените от въззивния съд индивидуализиращи предпоставки следва да бъде прибавено като отегчаващо обстоятелство възведената с първоначалното обвинение „особената жестокост“, но отпаднала като квалифициращ признак при новата правна квалификация по чл. 124 от НК. Също като отегчаващо обстоятелство касационната инстанция прие особената престъпна подготовка на всеки един от подсъдимите, които предварително се снабдили с дървен кол (подсъд. Л. Г.) и с дръжка от мотика с метален пръстен (подсъд. М. Г.), и с тях осъществили противоправното нападение и причинили телесните наранявания на пострадалия Й.. Многобройните осъждания на подсъд. Л. Г. като непълнолетен, за които не е реабилитиран и не се включват в правната квалификация на деянието по чл. 124, ал. 3 от НК, също представляват отегчаващо личността на дееца обстоятелство. При така изложените индивидуализиращи обстоятелства, както и приетите от съдилищата, отчитайки наличния превес на отегчаващите обстоятелства касационният съдебен състав счете за справедливи на тежестта на извършеното престъпление и на обществената опасност на двамата подсъдими наказания от десет години лишаване от свобода за подсъд. Л. Г. и от три години лишаване от свобода – за подсъд. М. Г.. В този смисъл Касационният съд прие да измени въззивното решение и да намали размерите на наложените на двамата подсъдими наказания лишаване от свобода. Определеният с присъдата за всеки от подсъдимите първоначален строг режим за изпълнение на наказанията лишаване от свобода следва да бъде заменен на общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, защото извършените от дейците престъпления са непредпазливи според формата им на вина. Присъдените обезщетения на преживялата съпруга Р. Й. и на сина на починалия – П. И., са определени от първоинстанционния съд съобразно невярната квалификация за умишлено убийство по чл. 116 от НК. Променената квалификация на деянието в непредпазливо убийство налага занижаване на обезщетенията за неимуществени вреди до справедливия им размер от 50 000 (петдесет хиляди) лева за съпругата и в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева за сина, в какъвто смисъл въззивното решение подлежи на изменение. Въззивният съд е коригирал първоинстанционната присъда в частта за разноските, тъй като вместо дължима държавна такса от 4 800 лева Врачанският окръжен съд е осъдил подсъдимите да заплатят само 480 лева. Таксата е изчислена съобразно сбора на присъдените обезщетения от 120 000 лева. Подлежащото им намаляване до 80 000 лева представя дължимата от подсъдимите държавна такса на 3 200 лева, поради което въззивното решение следва да бъде изменено и в тази част, като допълнително присъдената сума от 4320 лева се намали на 2 720 (две хиляди седемстотин и двадесет) лева. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 2, т. 1, 2 и 5 във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 323 от 06.08.2018 г. по в.н.о.х.д. № 622/ 2018 г., по описа на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, ІІ въззивен състав, като: - ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от подсъдимия Л. Г. Г. престъпление в по-леко наказуемо по чл. 124, ал. 3 във вр. с ал. 1, пр. второ във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК за причиняване по непредпазливост на смъртта на И. П. Й., настъпила от остра дихателна недостатъчност, следствие на белодробна тромбоемболия, развила се като усложнение от умишлено причинена средна телесна повреда по чл. 129 от НК, изразяваща се в счупване на дясната подбедрица на пострадалия и деянието е извършено при условията на опасен рецидив; НАМАЛЯВА наказанието на подсъдимия на десет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС; - ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от подсъдимия М. Г. Г. като непълнолетен престъпление в по-леко наказуемо по чл. 124, ал. 1, пр. второ от НК за причиняване по непредпазливост на смъртта на И. П. Й., настъпила от остра дихателна недостатъчност, следствие на белодробна тромбоемболия, развила се като усложнение от умишлено причинена средна телесна повреда по чл. 129 от НК, изразяваща се в счупване на дясната подбедрица на пострадалия; НАМАЛЯВА наказанието на подсъдимия на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС; - НАМАЛЯВА присъденото на гражданския ищец Р. П. Й. обезщетение за претърпени неимуществени вреди на 50 000 (петдесет хиляди) лева и НАМАЛЯВА присъденото на гражданския ищец П. И. П. обезщетение на 30 000 (тридесет хиляди) лева; - НАМАЛЯВА дължимата от подсъдимите Л. Г. Г. и М. Г. Г. държавна такса върху присъдените обезщетения на 3 200 (три хиляди и двеста) лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.