5 Р Е Ш Е Н И Е № 30 София, 04 февруари 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1894 по описа за 2014 година. С присъда по нохд № 384/13 г. Окръжният съд-гр.Ямбол признал подсъдимия А. П. И. за виновен в извършване на две престъпления и го осъдил, както следва: на основание чл.116, ал.1, т.9, във връзка с чл.115 и чл.55 НК на 12 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор; на основание чл.339, ал.1 и чл.55 НК на 1 година лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип; на основание чл.23 НК на подсъдимия е определено едно общо наказание, като е наложено най-тежкото измежду посочените, а именно 12 години лишаване от свобода при строг първоначален режим на изтърпяване в затвор. С решение № 119 от 23 септември 2014 г. по внохд № 107/14 г., образувано по жалба на подсъдимия, Апелативния съд-гр.Бургас потвърдил присъдата на ЯОС. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подс.И., чрез неговия защитник адв.Н., с която е заявено наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК, като по обвинението по чл.116 НК исканията са алтернативни - оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане, а по обвинението по чл.339 НК се претендира приложението на чл.66 НК. Пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява. Защитата му поддържа жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. Макар и да са ангажирани всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК, в жалбата са изложени данни, в подкрепа само на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Нищо по-различно не следва от заявеното от защитата на подсъдимия в съдебното заседание пред настоящата инстанция. В известна част, изложеното в касационната жалба е декларативно. Поддържа се, че относно механизма на прострелване не са отчетени противоречията, свързани с посоката на движение на двата автомобила, точното място на трупа, обстоятелството, че местопроизшествието не е било запазено и мястото на намерената гилза е спорно. При това не става ясно в какво точно се изразяват претендираните противоречия, от анализа на кои доказателствени източници произтичат и защо се счита, че те, ако въобще са налични, не са преодолени. От друга страна, някои от възраженията не държат сметка за пределите на наказателния процес, които се очертават с обвинителния акт – относно вероятното наличие и на други възможни хипотези за авторството на инкриминираното деяние, за присъствието и на друго лице, различно от подсъдимия. Известно е, че ВКС не извършва служебна проверка, а осъществява същата в пределите, очертани от жалбоподателя, като е длъжен да даде отговор на направените възражения. Когато последните, по своето съдържание, предполагат фактически извършването на служебна проверка, те няма как да получат отговор, съответен на изискванията на чл.354, ал.4 НПК. В конкретното наказателно производство, с внесения обвинителен акт е очертан предмета на доказване, същият не е изменен по реда на чл.287 НПК и е задължителен за съда по същество. При извършената проверка, съответно на чл.347, ал.1 НПК, ВКС установи, че всички останали възражения, поставени на вниманието му, не намират опора в данните по делото и са неоснователни. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да предопределят връщане на делото за ново разглеждане. Най-напред трябва да се отбележи, че всички обстоятелства, от кръга по чл.102 НПК, са изяснени посредством предвидени в процесуалния закон доказателствени средства/източници. Събрана е значителна по обем доказателствена съвкупност, от различни по вид източници – писмени, гласни и веществени доказателствени средства. Редица обстоятелства са били изследвани и изяснявани и посредством експерти, като по делото са назначени, изслушани и приети множество съдебни експертизи – медицински, балистични, физико-химични, химични, дактилоскопни, видеотехнически, технически, комплексни, в това число медико-биологична и автотехническа, както и психиатрично-психологична. Оценката на източниците и изводимите от тях доказателства е съответна на изискванията на НПК. Отделните елементи на доказателствената съвкупност са анализирани и във връзката помежду им, което е предопределило доверие в едни от тях и невъзприемане на част на другите. Иначе казано, противоречивите доказателства са изследвани, съответно на изискванията на НПК, като волята на съда е ясно заявена. Жалбоподателят възразява, че съдът не е имал основание да даде вяра на показанията на свидетелите П. и Б., както и това, че ЯОС не е направил всичко възможно до осигури присъствието на последния в съдебно заседание. Данните по делото указват на следното: показанията на св.Б., дадени от него на досъдебното производство по реда на чл.223 НПК, пред съдия, са прочетени на основание чл.281, ал.1, т.4 НПК, тъй като не е намерен, за бъде призован; търсен на посочения от него адрес, не е намерен, като предвид на установеното, че отдавна не живее там, призовките за него на са могли да му бъдат връчени; ЯОС неколкократно е постановявал принудително довеждане на Б. от органите на Полицията, останали без резултат, поради неустановяването му на територията на [населено място]; изяснено е, че към провеждане на съдебното следствие Б. не се намира в затворите на РБългария и арестите на територията на ОСИН-[населено място]; защитата на подсъдимия е направила искане за допускане до разпит в качеството на свидетел на П., което искане е удовлетворено от ЯОС и след надлежно призоваване на последния е разпитан за първи път в хода на съдебното производство (л.л. 289 и 339 от нохд). При така установеното ВКС не намира, че съдът по същество не е положил дължимите грижи за установяване местонахождението на св.Б. и след безрезултатността на предприетите от него достатъчни мерки за това, е имал основание да приобщи показанията на същия, дадени от него на досъдебното производство. Не се установяват основания за недоверие в показанията на св.П.. В тази връзка, съобразявайки изложеното по-горе, само подсъдимият претендира наличието на близки връзки между П. и брата на пострадалия, които обаче са изведени от него предположително (свързано с обещание за поемане на разходите на св.П. и отказа на последния, направен по-късно), а такива и не произтичат от останалите доказателства по делото. Съдът не е имал основание да не кредитира показанията на св.П. и Б., не само защото помежду си те се допълват, но и защото са във връзка с показанията на св.Г.Г., П.П.. Що се отнася до възражението, свързано със СРС, решаващият съд е отхвърлил същото при съображения, които изцяло се възприемат от касационния съд, като не е нужно преповтарянето им. Не намира опора в данните по делото възражението, че показанията на св.Д.И., К.П. и П.П. са игнорирани, „въобще не са коментирани”, в частта, с която са изяснили, че по време на извършване на инкриминираното деяние, подсъдимият е бил в дома на И.. Мотивите на въззивното решението, където добре е видно, че дейността на ЯОС по оценка на доказателствата е възприета изцяло, респ. изложените в мотивите на присъдата съображения са инкорпорирани надлежно, сочат тъкмо на обратното. Показанията на тези свидетели не са пренебрегнати. Те са обсъждани в тяхната детайлност, но обстоятелството, на което е поставен акцент от жалбоподателя, не произтича от тях. Механизма на прострелване е установен надлежно. Обстоятелството, че в дясната част на купето на автомобила, управляван от подсъдимия, през инкриминираната нощ, е установена капсулна следа, не налага друг, различен извод, от направения от съда по същество. Експертно са изяснени причините за намирането й, като преди това логично е забелязана разликата във времето между извършване на инкриминираното деяние и времето, през което е осъществен оглед на въпросния лек автомобил. Съответното експертно заключение не е оспорено от страните, а липсват причини за съмнение в неговата правилност. Що се отнася до таената неприязън на подсъдимия спрямо пострадалия, тя не се опровергава от събраните по делото доказателства. Напротив, произтича от голяма част от тях, като на отделните доказателствени източници, решаващият съд достатъчно подробно се е спрял. Иначе казано изводите в тази насока не са декларативни, нито пък предположителни. Възражението за отсъствието на „предумисъл” се основава на липсата на доказателства, без да държи сметка за това, че това най-напред е въпрос на факти, а после на приложимото право. Доколкото не са налице претендираните от подсъдимия нарушения на процесуалните правила, нито пък ВКС установява наличието на което й да било от абсолютните такива, за които следи служебно, в рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд, законът правилно е приложен. При наличието на фактически положения, за действия на подсъдимия, по време предхождащи осъществяване на деянието и насочени към постигането на целения от него резултат, отговорността на жалбоподателя правилно е ангажирана и за това, че е действал предумишлено. Наложените наказания не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такива са справедливи. Правилно по реда на чл.23 НК е определено едно общо наказание, като е наложено най-тежкото от тях. Липсват основания за намаляване на което й да било от наложените на подсъдимия наказания. Установените данни за личността на дееца, най-вече тези за здравословното му състояние, са отчетени достатъчно и адекватно на обективното им значение. Водим от горното, като не установи основания за изменение или отмяна на оспорения въззивен съдебен акт, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 119 от 23 септември 2014 г., постановено по внохд № 107/14 г. на Апелативния съд-гр.Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: