Р Е Ш Е Н И Е
№256
гр. София, 21.05.2010
година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен
съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на четвърти май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ:
Камелия
Маринова
Веселка Марева
при участието на секретаря Теодора Иванова
като изслуша докладваното от съдия Веселка
Марева гр. д.№
175 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 576 от 28.10.2009г. на Плевенски окръжен съд, Гражданска колегия, постановено по гр.д. № 600/2009г., с което е отменено решение на Плевенски районен съд от 28.04.2009г. по гр.д. № 3039/2007г. и вместо него на основание чл. 192, ал.2 ГПК/отм./ е допусната поправка на явна фактическа грешка в решението от 14.04.2008г по гр.д. № 3039/2007г. на Плевенски районен съд, като е постановено, че поставения в дял на А. Н. С. недвижим имот по реда на чл. 288, ал.3 ГПК/отм./ е на стойност 90 001лв. и че дължимите от него за уравнение на дяловете суми са: на Я. П. К. 30 000,33лв. и на К. Н. С. – 15000,17лв. Променени са и дължимите от страните държавни такси.
Жалбоподателят А. Н. С. счита решението за неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Според него въззивният съд е открил в решението по извършване на делбата нарушения, които не съставляват погрешно изразена воля на съда, а са такива, които водят до необоснованост на постановеното решение. Затова съдът в действителност не е поправил грешка, а е променил мотивите и правните изводи на решаващия съд.
С определение № 218 от 04.03.2010г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречие на решението със съдебната практика досежно същността на очевидната фактическа грешка и отграничаването й от неправилността на решението и по-конкретно относно въпроса дали в производство по поправка на очевидна фактическа грешка съдът може да коригира пороци на решението, които обуславят неговата необоснованост.
Ответникът по жалбата Я. П. К. намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Ответникът К. Н. С. не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството по гр.д. № 3039/2008г. пред Плевенски районен съд е делбено, във фазата по извършване на делбата. По делото е приета техническа експертиза, според която пазарната оценка на допуснатия до делба недвижим имот – дворно място с къща в с. Г. е 39 600лв. При извършеното наддаване за възлагане на имота по реда на чл. 288, ал.3,пр.2 ГПК/отм./ съделителят А е предложил цена 90 001лв., а съделителят Яnbsp;992лв. С решение № 25 от 14.04.2008г. първоинстанционният съд е поставил в дял на А. Н. С. недвижимия имот като го е осъдил да заплати на останалите двама съделители Я. К. и К. С. за уравнение на дяловете съответно сумите 13 200лв. и 6 600лв. Решението е влязло в сила. С решение от 28.04.2009г. същия съд е оставил без уважение молбата на Я. К. за поправка на явна фактическа грешка в решението в частта относно отразената сума за уравнение на дяловете, както и за тълкуване на решението в същата част. С обжалваното решение Плевенски окръжен съд е отменил решението на Плевенски районен съд и вместо това е допуснал исканата поправка в решението по извършване на делбата относно дължимите суми за уравнение на дяловете, като ги е увеличил. За да достигне до този резултат Плевенски окръжен съд е приел, че с оглед проведената процедура по чл. 288, ал.3 ГПК/отм./ и при предложена най-висока цена от 90 001лв., то по силата на закона възлагането следва да се извърши по тази цена, която не подлежи на съдебна преценка. Затова като е определил дължимите за уравнение на дяловете суми върху друга /по-ниска/ стойност на имота първоинстанционния съд е допуснал грешка в изчисленията.
С определението за допускане на касационно обжалване е констатирано наличие на противоречива практика по въпроса за същността на очевидната фактическа грешка и отграничаването й от неправилността на решението, който въпрос е решаващ за изхода на производството по чл. 192, ал.2 ГПК/отм./. В приложените Решение № 1* от 04.10.1976г. по гр.д. № 239-ІІ/1976г., І г.о. на ВС и Решение № 38 от 27.03.2009г. по т.д. № 18/2009г. на ТК на ВКС е прието, че не е налице явна фактическа грешка когато съдът е отразил това, което е желаел, но то е резултат на необсъждане на доказателства или на неправилната им преценка, като в този случай е налице неправилност на решението поради необоснованост или процесуално нарушение на чл.188 ГПК/отм./. В обжалваното решение, както бе посочено по-горе, съдът е счел, че определянето на цена на имота, различна от посочената в закона, съставлява грешка в изчисленията, която следва да бъде поправена в инициираното производство по чл. 192, ал.2 ГПК/отм./. Настоящият състав на Второ гражданско отделение на ВКС след преценка на застъпените становища в цитираните решения и в постановеното от Плевенски окръжен съд решение, на основание чл. 291 ГПК приема за правилно становището в цитираните две решения на ВС и ВКС. Очевидната фактическа грешка представлява несъответствие между формираната от съда воля и отразената такава в писмения текст на решението. Незаконосъобразните изводи на съда при преценката на доказателствата и по приложението на закона обаче не съставляват очевидна фактическа грешка, а водят до неправилност на решението, която може да бъде отстранена единствено по пътя на обжалването, но не и чрез поправка на явна фактическа грешка. Поради това е недопустимо в производство по поправяне на очевидна фактическа грешка да се отстраняват грешки в правните изводи на съда.
По основателността на касационната жалба и с оглед приетото по-горе съдът приема следното:
Обжалваното решение е неправилно.
Съдът е приел, че е налице очевидна фактическа грешка, подлежаща на поправяне, с оглед на това, че при определяне на цената на имота и съответно на сумите, дължими за уравнение на дяловете, първоинстанционният съд е взел предвид не предложената най-висока цена при проведеното наддаване между конкуриращите съделители съгласно чл. 288, ал.3,пр.2 ГПК/отм./, а оценката на имота, направена от вещо лице в приетата по делото техническа експертиза. Според застъпеното от съда становище изводът, че предложената най-висока цена представлява стойността на имота произтича от закона и затова като е определена друга сума, въз основа на която да се извърши уравнение на дяловете, е допусната грешка в изчисленията. Настоящият състав счита, че в случая не е налице разминаване между формираната и изразената воля на съда относно дължимите суми за уравнение на дяловете, а грешка при формиране на правните изводи на съда по приложението на закона. Вярно е, че след процедура по чл. 288, ал.3, пр.2 ГПК/отм./ възлагането на имота следва да се извърши по предложената от конкуриращия съделител по-висока цена. Съдът обаче е приел нещо различно и тази му преценка не е погрешна по смисъла на чл. 192, ал.2 ГПК/отм./, а е неправилна по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК, тъй като погрешно е формирано вътрешното убеждение на съда, а не неговия външен израз. Такава грешка не може да бъде отстранявана в производство по поправка на очевидна фактическа грешка, а единствено чрез обжалване на неправилното решение, която възможност в случая е пропусната.
Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК следва да се отмени постановеното решение за поправка на очевидна фактическа грешка и вместо това да се остави без уважение молбата за поправяне на решението.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 576 от 28.10.2009г. на Плевенски окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 600/2009г., с което е допусната поправка на явна фактическа грешка в решение № 25 от 14.04.2008г. на Плевенски районен съд по гр.д. № 3039/2007г. и вместо него постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Я. П. К. от с. Г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 25 от 14.04.2008г. по гр.д. № 3039/2007г. на Плевенски районен съд в частта му относно определените суми за уравнение на дяловете.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: