Р Е Ш Е Н И Е № 110 гр. София, 22.06.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря М. Иванчева в присъствието на прокурора Долапчиев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 470 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитниците на подсъдимата А. А. И. против присъда № 4 от 4.03.2020 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1344/2019 г. Жалбата се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК – нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила. В нейно допълнение са развити доводи за нарушено право на защита предвид осъждането на подсъдимата без съответен протест и без изменение на обвинението по надлежния процесуален ред. Представят се съображенията, че с протеста срещу оправдателната присъда на първоинстанционния съд е било поискано осъждане по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 2, т. 3 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК, тъй като умишленото поведение на подсъдимата И. указвало на единствено възможния и категоричен извод за присвояване; че прокурорът не е възразил срещу изводите на първата инстанция за невъзможност да се пристъпи към осъждане по чл. 254б, ал. 1 НК, без изменение на обвинението по реда на чл. 287 НПК, защото по делото не е ясно за какво са били разходвани паричните средства; в съответствие с изискванията на чл. 103 НПК доказателствената тежест лежи на прокурора, поради което при обвинение по чл. 203 НК подсъдимият не е длъжен да доказва начина на разходване на паричните средства, а при неуспех на прокурора да докаже неправомерното своене съдът е длъжен да оправдае подсъдимия; защитата при обвинение по чл. 254б НК предполага подсъдимият да докаже целевото разходване на средствата при липсата на данни по делото; следователно, различни са както фактите, така и начинът, по който се осъществява защитата; като е признал подсъдимата за виновна при съществено изменение на обвинението без процедурата по чл. 287 НПК да е била изпълнена и без наличието на съответен протест, Софийският апелативен съд е нарушил правото на защита и е лишил подсъдимата от справедлив процес по смисъла на чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията); съществените процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени по друг начин, освен с оправдаването на подсъдимата. Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата И.. В съдебно заседание защитникът (адв. Л.) поддържа жалбата с целия обем от доводи, изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Според него, въззивният съд, приемайки липсата на съществено изменение на обстоятелствата по обвинителния акт, законосъобразно е упражнил правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК и правилно е приложил закона с осъждането на подсъдимата за по-леко наказуемото престъпление по чл. 254б, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 1.11.2018 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 628/2015 г. подсъдимата А. А. И. е призната за невинна в това, през периода от 19.11.2005 г. до 2.10.2006 г., в [населено място], в качеството си на длъжностно лице, при условията на продължавано престъпление да е присвоила чужди пари в общ размер от 41 221,66 евро с левова равностойност от 80 622,56 лева, собственост на фондация „ФАР”, представляващи финансиране по проект „Усвояване на френския опит в саниране на жилищни сгради”, поверени й в това качество да ги управлява, като присвоените средства са от фонд, предоставен от Европейския съюз на българската държава и длъжностното присвояване е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдана по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 2, т. 3 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Подсъдимата е призната за невинна и в това, през периода от 14.11.2005 г. до 2.10.2006 г., в [населено място], в качеството си на длъжностно лице, при условията на продължавано престъпление да е присвоила чужди пари в общ размер от 41 187,65 евро с левова равностойност от 80 556,04 лева, собственост на фондация „Алтернатива за устойчиво развитие”, представляващи финансиране по проект „Практическо обучение в иновативни методи в установяването на компютърни системи за сигурност”, поверени й в това качество да ги управлява, като присвоените средства са от фонд, предоставен от Европейския съюз на българската държава и длъжностното присвояване е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдана по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 2, т. 3 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Със същата присъда подсъдимият И. Г. Ц. е признат за невинен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК. С присъда № 4 от 4.03.2020 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1344/2019 г. присъдата на Софийския градски съд е отменена в частта, с която подсъдимата А. А. И. е оправдана да е извършила престъпление в периода от 14.11.2005 г. до 4.05.2006 г. С новата присъда подсъдимата А. А. И. е призната за виновна в това, през периода 14.11.2005 г.-4.05.2006 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление да е използвала не по предназначение получени финансови средства в общ размер от 49 520. 44 евро с левова равностойност от 96 853.56 лева, предоставени от Европейския съюз на българската държава, поради което и на основание чл. 254б, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК е наложено наказание пробация, изразяваща се в задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК, всяка за минималния срок от шест месеца, а пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК с периодичност от два пъти седмично. В тежест на подсъдимата са възложени разноски по делото. Присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена в частта, с която подсъдимата А. А. И. е оправдана за престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 2, т. 3 вр. чл. 201 вр. чл. 26 НК, както за периода от 4.05.2006 г. до 2.10.2006 г. и за разликата до пълния размер на инкриминираната сума съгласно повдигнатото обвинение. Присъдата е потвърдена и в частта, с която подсъдимият И. Г. Ц. е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК. Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В съответствие с чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК въззивният съд отменя присъдата и постановява нова присъда, когато се налага да осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция. Съгласно чл. 336, ал. 2 НПК предвиденото правомощие той може да упражни, ако има съответен протест от прокурора (съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител). При положение, че подсъдимата И. е била оправдана по повдигнатите й обвинения за престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 2, т. 3 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК, Софийският апелативен съд, проверявайки изцяло присъдата на първоинстанционния съд, е разполагал с процесуална възможност да преодолее установената забрана за влошаване на наказателноправното й положение (reformatio in pеius) и да постанови нова осъдителна присъда за престъпление по чл. 254б, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, само след като разреши въпросите налице ли е съответен протест и съответно обвинение пред първоинстанционния съд, по което подсъдимата се е защитавала. В Тълкувателно решение № 49/78 г. на ОСНК на Върховния съд е разяснено, че искането, направено с протеста, трябва да бъде конкретно (ТР се явява в тази част актуално и към настоящия момент). Ето защо само точно определеното и ясно формулирано искане на прокурора очертава рамките на проверка и обвързва въззивния съд. Прегледът на протеста, подаден срещу първоинстанционната присъда, потвърждава доводите на защитниците. В него действително се съдържа категоричното и недвусмислено твърдение, че събраните доказателства обуславят единствено възможния извод за извършено присвояване от подсъдимата И.. Прокурорът е уточнил, че деянията са несъставомерни по чл. 254б, ал. 1 НК, доколкото „въобще не е ясно за какво са били разходвани” паричните средства, а и доказателства „обективно не е било възможно да бъдат събрани”, поради което не е било повдигано обвинение по посочения законов текст или предприето изменение на обвинението. Твърденията в протеста не намират друг смисъл, освен като допълнителна конкретизация на направеното искане за осъждане на подсъдимата И. единствено за престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 2, т. 3 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Застъпената позиция от прокурора се подкрепя от самите обвинения, доколкото протестът поначало следва да се основава на тях. При липсата на изменение на обвинението по реда на чл. 287 НПК пред първата инстанция, пределите на съдебното производство по делото са били ограничени от съдържанието на обвинението по обвинителния акт. Според отразеното в заключителната му част, пресъздадено и в мотивите на въззивния съд, на подсъдимата са били инкриминирани деяния, включени в продължавани престъпления, че през посочения период от време е изтеглила парични средства от банкова сметка на съответната фондация и се е разпоредила с тях по неустановен начин, различен от предвидения в проекта, вкл. превела част от тях по банков път на трето лице (последното е част само от обвинението за длъжностно присвояване на пари, собственост на Фондация „ФАР”). Въззивният съд, който няколкократно е намеквал за конструкцията на обвинението, не е могъл да разграничава „друг елемент” (л. 13) от фактическото му съдържание - разходване на паричните средства по начин, различен от предвидения в проекта, пропускайки „неустановен” (различие между неустановен и друг, който е установен, не е възможно да бъде констатирано) и да използва самостоятелно формулираното обвинение при изграждане на нови, различни фактически положения. В рамките на въззивната проверка, инициирана от прокурора, Софийският апелативен съд се е съгласил с даденото разрешение от първоинстанционния съд на основните въпроси по същество на всяко от обвиненията за престъплението длъжностно присвояване. Отхвърлил е протеста и е потвърдил оправдаването на подсъдимата. Независимо от усилията да избегне противоречие, като част от водещите си съображения Софийският апелативен съд е изтъкнал необходимостта от индивидуализация на разпоредителните действия за съставомерността на деянието по чл. 203 НК, позовавайки се на Решение № 360/09 г. на ВКС (в същия смисъл е Решение № 469/2005 г. по н. д. № 887/2004 г. на ВКС). Споделил е аргументацията на първоинстанционния съд, която е инкорпорирал в мотивите на присъдата си, че в обвинителния акт деянията са били описани само като изтегляне на парични средства на определени дати, с каквито правомощия подсъдимата е разполагала в качеството си на управител на фондациите. Подчертал е, че обвинението за длъжностно присвояване, изразило се в разпореждане по неустановен начин, е общо, лишено от необходимата конкретика поради отсъствието на индивидуализация на разпоредителните действия, каквато се изисквало да бъде посочена още в обвинителния акт („не едва в съдебния акт”), за да може подсъдимата да е наясно срещу какво обвинение се защитава (л. 16). Следователно, въззивният съд сам е приел, че изложената фактическа обстановка в обвинителния акт не съдържа описание на конкретни противоправни разпоредителни действия на подсъдимата И. с парични средства на всяка една от фондациите. Въпреки направената констатация с ключово значение, Софийският апелативен съд, анализирайки доказателствата, е приел за установени действия на подсъдимата по разходване на част от получените средства, а оттам е достигнал до обобщаващото заключение за нецелево използване на първоначално преведената сума като авансово плащане по всеки от проектите. Намерил е за процесуално допустимо да упражни правомощието си по чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК при отсъствието на съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, тъй като фактите, които сочели на признаците на престъпление по чл. 254б, ал. 1 НК, се съдържали в самия обвинителен акт. Формалният прочит на обвинителния акт обаче не потвърждава доводите на Софийския апелативен съд. Отделните деяния са били еднотипно описани – на конкретна дата подсъдимата изтеглила определена сума от сметка на фондацията и се разпоредила с нея по неустановен начин. Повече фактически обстоятелства са изложени само при две от деянията, всяко от тях като елемент от съответното продължавано престъпление, и свързани с едно и също събитие – организирана среща през периода от края на 2005 г. до началото на 2006 г. в хотел „Ц.”, С., за набиране на кандидати по проектите. Прокурорът изрично е отразил, че лицата, присъствали на срещата, не са получили сумите, за които били подписали документи и парични разходи не били извършени. Лаконично е посочил в обвинителния акт и за направен банков превод на 27.02.2006 г. по сметка на „А. ДМ” Е.. Съдът е приел, че реално разпореждане (плащане) в случая не е било осъществено. Изложените факти напълно кореспондират на тезата, застъпена в протеста, че по делото не е установено за какво са били разходвани паричните средства. В съдебната си практика Върховният касационен съд трайно отстоява разбирането, че фактическите рамки на произнасяне на съда по повдигнатото от прокурора обвинение се очертават от обстоятелствената част на обвинителния акт (ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС). При положение, че на подсъдимата И. не са били инкриминирани конкретни действия по разходване на финансовите средства в съответния период от време, получени на основание сключените договори, които за състава на престъплението по чл. 254б, ал. 1 НК имат непосредствено наказателноправно значение, въззивният съд не е могъл да излезе извън пределите на обвинението, да го разшири с нови факти, за да приеме съставомерност на деянията по чл. 254б, ал. 1 НК (използване на паричните средства за осъществяване на други дейности, а чрез тях постигане на други цели от тези, за които финансовите средства са били получени), нарушавайки правото на защита на подсъдимата И. и на справедлив процес по чл. 6 от Конвенцията. Ето защо, Софийският апелативен съд незаконосъобразно е разрешил въпроса налице ли е съответно обвинение по смисъла на чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК и недопустимо е влошил наказателноправното положение на подсъдимата, осъждайки я по обвинение, което не й е било предявено. Отмяната на присъдата заради допуснато процесуално нарушение е безпредметна, защото с осъждането въззивният съд е излязъл извън обвързващите го рамки на обстоятелствената част на обвинението. Съобразно инкриминираните факти, които е приел за установени, деянията на подсъдимата И., включени в продължавано престъпление, са несъставомерни по чл. 254б, ал. 1 НК, а това обуславя оправдаване, на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Посоченото разрешение отговаря на направеното искане от защитниците, което следва да има приоритет пред всякакви други процесуални възможности, тъй като в максимална степен защитава правата и обезпечава законните интереси на подсъдимата И.. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 4 от 4.03.2020 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1344/2019 г. в частта, с която подсъдимата А. А. И. е осъдена за престъпление по чл.254б, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и за разноски по делото. ОПРАВДАВА подсъдимата А. А. И. да е извършила през периода 14.11.2005 г.- 4.05.2006 г. в [населено място] престъпление по чл. 254б, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Оставя в сила присъдата на Софийския апелативен съд в останалата й част. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: