Р Е Ш Е Н И Е № 425 гр. София, 25.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Бисер Троянов при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1375/2013 година. Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по направено искане на осъдения А. Антонов Иванов, от [населено място], общ. С. З., за възобновяване на влязла в сила присъда постановена по нохд № 1621/2012 г., на Районен съд - Стара Загора, потвърдена с решение на Старозагорския окръжен съд, по внохд № 1046/2013 г. От съдържанието на писмената молба, могат да се изведат доводи за допуснато нарушение на закон, съществени процесуални нарушения е явна несправедливост на наложеното наказание. Искането е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, поради което не следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 4/10.01.2013 г., Старозагорският районен съд, наказателно отделение, е признал подс. А. А. И., за виновен в извършено на 29.03.2012 г., в землището на село Зм., обл. С. З., престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т.т. 3, пр. 3, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „ а” НК и при условията на чл. 54 НК, го е осъдил на четири години лишаване от свобода, при „строг” първоначален режим в затворническо общежитие от „закрит” тип, приспадайки времето през което е бил задържан под стража – 30.03.2012 г., произнесъл се е по предявените граждански искове и е присъдил частта от направените по делото разноски. Със същата присъда е бил осъден и подс. Г. З. М.. С решение № 68/26.04.2013 г., Старозагорският окръжен съд, наказателно отделение, е потвърдил изцяло посочената присъда. По довода в искането за нарушение на материалния закон: Посоченото основание за възобновяване - нарушение на материалния закон – чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по същество, изведени от молбата, се свеждат до твърдения, за необосновани изводи относно приетата фактическа обстановка, за неправилна преценка на доказателствата и от там на извода, че това обвинение е било доказано по несъмнен начин по отношение на А. И.. По своята същност, е налице оспорване обосноваността на съдебните актове във връзка с приетата фактическа обстановка по посоченото обвинение. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в това производство, с оглед препращащите норми на чл. 426 и тези на чл. 348 НПК. Настоящата инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите им за виновността на осъдения И., са изцяло подкрепени от преки доказателства - обясненията на другия осъден – Г. М. дадени на досъдебното производство пред съдия и включени в доказателствения материал по съответния процесуален ред, на които основателно е дадена пълна вяра, от показанията на свидетелите З. И., А. С., Ю. Д. и Н. С., също от досъдебното производство дадени пред съдия и включени в доказателствения материал, кредитирани изцяло, от показанията на свидетелите В. М., Е. И., К. К. и М. Б. от експертното заключение, от приложените писмени доказателства. По делото са събрани достатъчно преки /обясненията на подс. М. и показанията на посочените свидетели/ и косвени доказателства /показанията на последните четирима свидетели/, които преценени поотделно и в съвкупност, установяват по несъмнен начин участието му в извършване на това престъпно деяние. Тези доказателствата са безпротиворечиви, кореспондират помежду си, образуват една хомогенна цялост и налагат единствено възможният извод за виновността и на подс. И., в извършване на престъплението за което е бил обвинен и осъден. Виновното му поведение, безспорно е установено от кредитираните обяснения на другия подсъдим - М., който също е участвал в извършване на престъпното деяние, двамата в съучастие като съизвършители, кредитираните показания на посочените свидетели Х. И. и А. С. – също участвали в извършване на деянието, но не привлечени към наказателна отговорност, от които се установява изцяло механизма на извършеното престъпление и участието на осъдения И. в него. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че е осъществен от обективна и субективна страна, съставът на посоченото престъпление и от този подсъдим. Следователно, вътрешното им убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата. В случая същото е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като достоверността на данните от доказателствените средства е била преценявана на базата, на непосредствените възприятия при провеждане на съдебното следствие и на взаимното им съпоставяне. Посочените в искането възражения във връзка с направения довод са идентични с поддържаните и пред въззивния съд. Същият подробно се е занимал с тях и е изложил убедителни съображения защо ги отхвърля. Мотивите са подробни, обосновани и се споделят и от настоящата инстанция. Правилно е било прието, че престъпното деяние, е извършено от подсъдимия И. и че обвинението, и за него е доказано по несъмнен начин от събраните по делото гласни, писмени, веществени доказателства и експертно заключение. Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда по отношение на подс. И. за това престъпление. Счита, че мотивите на двете инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Основателно е дадена пълна вяра на обясненията на подс. М. и първата група свидетели от досъдебното производство, даващи пряка конкретна доказателствена информация за участието на И., като последователни и безпротиворечиви и като подкрепени от всички останали събрани по делото доказателства, подробно изброени по – горе. С оглед та това не може да се приеме възражението, че този подсъдим не е участвал в извършване на инкриминираното деяние. Следва да се отбележи, че осъдителна присъда може да се постанови, когато от анализа на събраните преки и косвени доказателства, логически следва единствено възможното заключение, че престъпното посегателство е осъществено от подсъдимия, а не от друго лице. В настоящият случай, съдилищата в мотивите си са направили вярната констатация, че събраните доказателства изобличават еднозначно и този подсъдим, като извършител на деянието. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: По делото няма данни за нарушения на установения процесуален ред във връзка със събиране, проверка и оценка на доказателствата. Подс. И. е бил представляван от защитник и пред двете съдебни инстанции, имал е възможност да прави искания и възражения по направени доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. Видно от протоколите на съдебните заседания пред двете съдебни инстанции, не са правени доказателствени искания от подс. И. и неговата защита, поради което направените възражения в молбата за възобновяване, в тази връзка са неоснователни. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление и от този подсъдим по посоченият текст от НК, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертно заключение, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че подс. И. е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. От своя страна въззивната инстанция, възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Отказът да бъдат кредитирани обясненията на подс. И., не съставлява нарушение на процесуалния закон. Версията му е била обсъдена и с основание отхвърлена, като опровергана от събраните други доказателства по делото. Обясненията му са доказателствено средство – чл. 115 НПК, но и средство за защита, което упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК, има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. За това достоверността им относно фактите от предмета на доказване се оценява на общо основание, заедно с данните от всички останали доказателствени средства и инстанционните съдилища са сторили точно това. Решаващата инстанция в мотивите си подробно е посочила кои доказателствени средства кредитира изцяло и кои не и защо и на кои се гради извода за виновността на подсъдимия. По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, въззивната инстанция след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа си да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от подс. И.. По реда на чл. 313 и 314 НПК е била проверена изцяло правилността на присъдата, изложени са подробни съображения, обсъдени са били направените възражения. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно изложение по направени доводи. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Ето защо и този направен довод се явява неоснователен и не следва да бъде уважаван. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Лишен от основание и този довод, по който конкретни възражения не са направени. При определяне размера на наказанието, са били подложени на анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи вината на подсъдимия. Същото правилно било определено при условията на чл. 54 НК, в близост до законоустановения минимум предвиден в закона, поради което се явява справедливо и съобразено с конкретните данни за деянието и неговата правна квалификация и личността на дееца. По - нататъшно снизхождение няма да способства за осъществяване целите на наказанието по чл. 36 НК, на задачите на индивидуалната и генерална превенции. Ето защо, искането се явява изцяло неоснователно и не следва да бъде уважавано. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2-ро наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. А. И., от село З., Ст. област, за възобновяване на нохд № 1621/2012 г., на Старозагорския районен съд. Председател: Членове: