5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 837 гр. София, 12.12. 2012 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 666 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищцата Н. С. Юзбашиева срещу определение № 223/20.07.2012 г., постановено по въззивно частно гр. дело № 529/2012 г. на Хасковския окръжен съд (Х.), с което е потвърдено определение № 1056/18.05.2012 г. по гр. дело № 4443/2011 г. на Хасковския районен съд (ХРС), с което е прекратено производството по същото първоинстанционно дело. Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение. Сочат се като неправилни следните решаващи изводи на въззивния съд: че въпросът относно липсата на активна процесуална легитимация на жалбоподателката за предявяване на иска по чл. 200 от КТ е вече разрешен с влязло в сила определение по друго дело и не подлежи на пререшаване по настоящото дело; че жалбоподателката не е отстранила в срок нередовности на исковата молба, съобразно дадените й указания; и че майката на работник или служител, починал при трудова злополука, не разполага с право на иск по чл. 200 от КТ, когато има други наследници по закон, призовани да наследят починалия. В тази връзка в жалбата се излагат подробни съображения. Ответното [фирма] не е подало отговор на частната касационна жалба в срока за това. Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, от който зависи изходът на спора по частното производство пред въззивния съд, и по отношение на който правен въпрос е налице и някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 от ГПК. В изложението (инкорпорирано в частната касационна жалба) на жалбоподателката на основанията за допускане на касационното обжалване, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК се извежда процесуалноправният въпрос (уточнен и конкретизиран от съда, съгласно т. 1, изр. 3 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) допустими ли са искове по чл. 200 от КТ, предявени от близките на починал при трудова злополука работник или служител, чиито кръг е очертан в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. (низходящи, възходящи и съпруг на починалия, лице, живяло с последния на съпружески начала без сключен граждански брак, лице, което е отглеждало или е било отглеждано от починалия). Жалбоподателката поддържа, че този процесуалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 183/01.07.2011 г. по гр. дело № 719/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 499/09.01.2012 г. по гр. дело № 1577/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, които са постановени по реда на чл. 290 от ГПК, както и в противоречие с други представени съдебни актове (определения по чл. 288 от ГПК на ВКС и решения на първоинстанционни и въззивни съдилища), както и че този процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, т.е. жалбоподателката навежда и трите допълнителни основания по т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че изложените в исковата молба фактически твърдения на жалбоподателката-ищца несъмнено сочат, че тя претендира обезщетение на основание чл. 200 от КТ - за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие смъртта на сина й при трудова злополука по време на работа в ответното дружество. Приел е също, че обезщетение в тези случаи се дължи само на наследниците, призовани да наследяват по закон, които в случая са децата и съпругата на починалия, и които са предявили своите искове по чл. 200 от КТ в друго производство и са получили обезщетение. Въззивният съд е изложил и съображения, че останалите редове наследници биха могли да претендират обезщетение на това основание, само в случай, че починалият нямаше деца и съпруга, както и че ищцата - негова майка, би могла да търси обезщетение от непозволено увреждане - чл. 45 и сл. от ЗЗД, когато ще следва да твърди и доказва виновно поведение на ответника и останалите елементи на този фактически състав. В този смисъл въззивният съд е приел позоваването от страна на жалбоподателката на ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., когато не е действала нормата на чл. 200 от КТ, за некоректно. Чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 от ГПК, въззивният съд е приел и че след като въпросът с активната процесуална легитимация на жалбоподателката-ищца е бил вече разрешен с влязло в сила определение (определение № 233/07.10.2010 г. по в. ч. гр. дело № 453/2010 г. на Х., с което е потвърдено определение от 29.06.2010 г. по гр. дело № 976/2010 г. на Х., с което е било прекратено частично производството – по отношение на ищцата, предявила и по това друго дело иск по чл. 200 от КТ за обезщетяване на същите неимуществени вреди), то пререшаването на този въпрос е недопустимо – в разрез с нормите на чл. 299, ал. 2, във вр. с ал. 1 и с чл. 130 от ГПК. Въззивният съд е възприел и мотивите на първоинстанциония, че жалбоподателката-ищца не отстранила в срок нередовности на исковата молба, за които й били дадени надлежни указания, а именно – да изложи подробна обстоятелствена част на исковата молба, която да обоснове предявяването на иск против ответното юридическо лице, основаващ се на непозволено увреждане по ЗЗД, респ. – коя конкретно хипотеза се има предвид, както и да внесе държавна такса в размер 1 000 лв. Предвид изложеното, настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС намира, че разрешаването на изведения от жалбоподателката процесуалноправен въпрос е обуславящо изводите на въззивния съд при постановяване на обжалваното определение, където този въпрос е разрешен в противоречие с установената задължителна практика на ВКС, намерила израз в постановените по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 183/01.07.2011 г. по гр. дело № 719/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 499/09.01.2012 г. по гр. дело № 1577/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Там, по правния въпрос относно кръга лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на пострадал от трудова злополука, е прието, че отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ за обезщетение на пострадал от трудова злополука, макар и да произтича от договор, по естеството си е деликтна, поради което правилата за деликтите са приложими и към тази отговорност, респ. изведено е с оглед това и разрешението, че не само процесуално, а и поначало материалноправно (когато са налице и останалите материалноправни предпоставки за това) легитимирани да водят такъв иск по чл. 200 от КТ са кръгът лица, посочени в т. 2 от ППВС № 4/1961 г., а именно – най-близките роднини на починалия, като низходящите, възходящите и съпругът, който кръг е разширен с ППВС № 5/1969 г. Настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС изцяло споделя, така формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика. С оглед изложеното, касационното обжалване на обжалваното въззивно определение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Предвид така възприетото разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, неправилно – в нарушение на чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ГПК и в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС, въззивният съд е приел, че при наличието на призовани да наследят починалия негови деца и съпруга, жалбоподателката не е процесуално легитимирана да води предявения от нея пред първоинстанционния съд иск с правно основание чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие смъртта на сина й при трудова злополука по време на работа в ответното дружество. Неправилни са и останалите съображения и изводи на въззивния съд. Тъй като с тях не се разрешава по същество спор относно принадлежността на субективно материално гражданско право, то определението на първоинстанционния съд, постановено по друго дело, с което производството по същия иск е прекратено като недопустимо, респ. необжалваното и влязло в сила определение на въззивния съд, с което е потвърдено това на първоинстанционния съд, не могат да формират сила на пресъдено нещо, а още по-малко - по отношение на процесуалноправните въпроси за процесуалната легитимация на жалбоподателката да води иска по чл. 200 от КТ, респ. за процесуалната допустимост на този иск по настоящото дело. Поради това, основаният на посочените от него норми на чл. 299, ал. 2, във вр. с ал. 1 и с чл. 130 от ГПК, извод на решаващия съд за непререшимост на тези процесуалноправни въпроси, е неправилен. В грубо нарушение на процесуалния закон и конкретно – на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство (чл. 6 от ГПК), първоинстанционният съд е дал на жалбоподателката-ищца указания, които по своята същност са такива за процесуално недопустимо преминаване от предявения от нея иск за обезщетение по чл. 200 от КТ към иск за обезщетение от „непозволено увреждане по ЗЗД” (както буквално е посочено в указанията). Неправилен поради това е и изводът, че жалбоподателката не била отстранила – съобразно тези указания, както и за внасяне на държавна такса, нередовности на исковата молба, каквито обективно не са налице. По изложените съображения, обжалваното въззивно определение, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото пред последния, следва да бъде отменено, като неправилно, и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането на предявения от жалбоподателката иск с правно основание чл. 200 от КТ. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 223/20.07.2012 г., постановено по въззивно частно гр. дело № 529/2012 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1056/18.05.2012 г. по гр. дело № 4443/2011 г. на Хасковския районен съд, с което е прекратено производството по същото първоинстанционно дело; ОТМЕНЯ определение № 223/20.07.2012 г., постановено по въззивно частно гр. дело № 529/2012 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1056/18.05.2012 г. по гр. дело № 4443/2011 г. на Хасковския районен съд, с което е прекратено производството по същото първоинстанционно дело; ВРЪЩА делото на Хасковския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.