Р Е Ш Е Н И Е № 185 гр.София, 10 юни 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЕЛЕНА АВДЕВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 406/2015 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по протест от прокурор в Софийската апелативна прокуратура срещу решение № 413/25.11.2014 год. по въззивно нохд № 881/2014 год. на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, VІ състав. Поддържа се, че е необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на закона с потвърждаване на оправдателната присъда, постановена по отношение на подсъдимия Г. Д. К.. С касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК се обосновава искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Частните обвинители и граждански ищци А. И. П. и А. И. П. изразяват съгласие с доводите за допуснати нарушения, развити в протеста, и поддържат искане за връщане на делото за ново разглеждане и за осъждане на подсъдимия К.. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира: Софийският апелативен съд с решението по въззивно нохд № 881/2014 год. потвърдил присъда № 192/03.07.2014 год. по нохд № 1703/2014 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 25 състав, с която признал подсъдимия К. за невиновен в това на 18.08.2009 год. в гр.С. при условията на опасен рецидив да е отнел чужди движими вещи на обща стойност 64 лева от владението на С. П. с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда и го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.3, пр.2, т.2 вр.чл.198, ал.1, пр.1 вр.чл.129, ал.2 вр.чл.29, ал.1, б.Б от НК. Предявеният граждански иск от А. П. и А. П. за неимуществени вреди, претърпени от престъплението в размер на 10 000 лева и за имуществени вреди в размер на 64 лева, отхвърлил изцяло като неоснователен. Приложил чл.190, ал.1 НПК и постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата. Доводите в протеста, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради едностранната и в полза само на подсъдимия оценка на доказателствените източници, са неоснователни. Въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения да обсъди възраженията и да извърши цялостна обоснована оценка на правилността на оправдателната присъда, постановена по отношение на подсъдимия К.. От мотивите е видно, че е изложил възприетата като правилно установена и въз основа на годни и в достатъчен обем доказателствени източници фактическа обстановка. Направил е самостоятелен и задълбочен анализ според правомощията като инстанция по фактите. Изложил е подробни съображения в подкрепа на извода, че реда за провеждане на процесуалното действие по Глава четиринадесета, раздел VІІ НПК е нарушен, които настоящият състав изцяло споделя. Съгласно чл.169, ал.1 НПК разпознаването на лица се извършва, когато за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да се потвърди идентичността на подсъдимия, поради което правилно органът на разследването е приел в конкретния случай, че е наложително. Спазени са изискванията за предварителен разпит на лицето, което участва като разпознаващо – пострадалата П., за присъствие на поемни лица и няма данни да е нарушена забраната за среща между разпознаващото и разпознаваното лице. Същественото основание за преценка на правилността на решението да изключи протокола за разпознаване като годен доказателствен източник не е времето на извършване – около две години след деянието, което обективно е повлияло върху възможността, с оглед данните за възраст и здравословно състояние, да прояви необходимата прецизност, а установеното съществено различие във външността на разпознаваното лице и представените заедно с него други три лица според снимките в приложения по делото фотоалбум-единствения с ръст около и над 180 см. Съгласно чл.171, ал.2 НПК съществена предпоставка е всички участващи лица да са сходни по външност, затова възражението, че съдът е проявил прекален формализъм, защото приетото за установено „не е съвсем вярно”, е неоснователно. В НПК точно и ясно е формулиран критерият, който е от значение за решаване на въпроса за идентичността. Съдът е приложил правилен подход при оценката като е имал предвид значението на сходство в смисъла на подобие, на близост, но не и еднаквост. Не е проявил предпочитание само към един от признаците – ръст, а е взел предвид и обсъдил съвкупността, в която се включват и други, видими от снимките и установени от свидетелите – възраст, прически, цвят на кожата, черти на лицето. Не се е придържал формално само към изискванията на закона, а е изпълнил процесуалното си задължение да разкрие обективната истина, поради което правилно е изключил протокола от доказателствената съвкупност. Не се подкрепя от фактическа страна и възражението, че оценката на показанията на свидетелите е извършена едностранно и в нарушение на чл.107, ал.3 НПК. От съдържанието на доказателствените източници и от това на мотивите може да се направи извод, че въпросът за авторството на деянието е бил на вниманието на съда. Затова целия доказателствен материал е обсъден поотделно и в съвкупност, а оценката му е основана на действителното му съдържание. Показанията на свидетеля Тр.И. не могат да бъдат поставени в основата на осъдителна присъда, защото не са убедителни и безпротиворечиви. В тях се съдържа несигурност, липса на категоричност и предположение, че лицето, което е видял на монитора при проведеното разпознаване, може да е извършителят. Обсъдени са и правилно оценени и показанията на поемните лица И. и К.. Макар и да подкрепят тезата на обвинението, че пострадалата категорично е разпознала извършителят на грабежа, правилно показанията им са определени като едностранни. Съображенията за това са основани на съпоставката им със съдържанието на отразеното в протокола за посочените от пострадалата ограничени по брой и вид индивидуализиращи белези и установеното за нарушение на критерия за сходство по външност. Оспорена е и оценката на показанията, дадени от свидетелите М., Т. и П., посочени от подсъдимия, за да установят факти в подкрепа на становището му за невиновност. В протеста е интерпретирано съдържанието, но на различни от фактите, които съдът е приел за релевантни и установени по делото. Определил е показанията им като последователни, логични, безпротиворечиви след съвкупната им оценка с другите доказателствени източници и след съпоставянето им с данните за действителното здравословно състояние според медицинските експертизи. Поставил ги е в основата на решението си като се е обосновал с убедителни съображения. В протеста се поддържат доводи за необоснованост като самостоятелно касационно основание, но те не следва да бъдат обсъждани поради липса на правомощие в касационното производство да се приемат различни от тези на инстанциите по същество фактически положения. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 413/25.11.2014 год. по въззивно нохд № 881/2014 год. на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, VІ състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: