Р Е Ш Е Н И Е № 450 град София, 31 октомври 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ІІ наказателно отделение, в съдебно заседание на 26 октомври, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 2131/2011 година. Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по касационна жалба на подс. Г. С. Н. от гр. Варна, чрез неговият защитник – адвокат Ив. С., против въззивна присъда на Варненския апелативен съд, постановена по внохд № 194/2011 г. Твърди се в жалбата, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Направени са алтернативни искания: за отмяната му и оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане, както и за неговото изменение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 8/16.06.2011 г., Варненският апелативен съд, наказателно отделение, е отменил оправдателната присъда № 23/02.09.2009 г., постановена по нохд № 132/2009 г., на Окръжен съд гр. Добрич, като вместо нея е признал подс. Г. С. Н., за виновен в извършено престъпление по чл. 257, ал. 1, пр. 1, /редакция ДВ бр. 62/1997 г./, вр. чл. 255, ал. 1, т.т. 2, 6 и 7, /редакция ДВ бр. 75/2006 г./, вр. чл. 2, ал. 2, вр. ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, го е осъдил на една година лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от „открит” тип, при „общ” първоначален режим. По реда на чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение наказанието от три години лишаване от свобода, наложено на подсъдимия с присъда № 34/21.11.1997 г., по нохд № 77/1997 г., на Силистренския окръжен съд, определяйки същите първоначален режим и затворническо общежитие. Уважил е предявеният граждански иск в полза на държавата за претърпени имуществени вреди, в размер на 22 076 лв. и е присъдил държавна такса и направените разноски по делото. По довода за допуснато нарушение на закона: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не мотивирано в жалбата и в съдебно заседание с никакви конкретни възражения, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Изводите за виновността на подс. Н. в осъществяване от обективна и субективна страна на състава, на посоченото престъпление, са подкрепени изцяло от показанията на разпитаните по делото свидетели, с изключение на показанията на св. А. С., които основателно не са били кредитирани, от приложените писмени доказателства и експертно заключение. Следователно, вътрешното убеждение на апелативният съд не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ, на всички събрани доказателства – видно от изложените мотиви. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на инкриминираното деяние, т. е да се приеме за безспорно установено, че обвинението е доказано по несъмнен начин, каквито са изискванията на чл. 303 НПК, за да се постанови осъдителна присъда. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на данните от доказателствените средства, е мотивирал законосъобразен извод, защо приема че е извършено деянието от подс. Н. и защо отхвърля неговите твърдения. Изложил е също така и убедителни съображения, на кои свидетелски показания се дава вяра и на кои не и на кои се гради извода за виновността му. При приетите за установени фактически положения, които не подлежат на касационен контрол с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направените изводи, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление, е напълно законосъобразен. Съставът на Върховния касационен съд изцяло възприема изводите на въззивната инстанция, относно постановяването на осъдителната присъда. Счита, че изложените мотиви в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Г. Н. е извършил инкриминираното с обвинението деяние. За това, няма никакво основание за уважаване искането, за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Настоящата инстанция счита и този довод, неподкрепен от никакви конкретни възражения, за неоснователен. Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това тази инстанция не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Н., е анализирана доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните и писмени доказателствени средства, както и от експертното заключение. Чрез тях е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е приел по несъмнен начин, че подсъдимия е осъществил съставът на престъплението, правилно е бил осъден за това. Не възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушения на процесуалния закон. При положение, че въззивният съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализ и оценка на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Понеже този съд е изпълнил и задълженията си по чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК при постановяване на присъдата си, липсват допуснати нарушения свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимия и неговата защита. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверена изцяло правилността на първоинстанционната присъда. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност между страните, осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно – релевантните факти , са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал. С оглед на изложеното касационната жалба и в тази си част се явява неоснователна. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Лишен от основание е и този направен довод, по който също липсват конкретни възражения. При определяне размера на санкцията, са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи. Правилно е било прието наличие на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство – продължителният период от извършване на деянието до постановяване на съдебният акт и размера на наказанието е бил определен при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. И според настоящият състав на Върховния касационен съд, санкцията по размер е напълно справедлива и съобразена с разпоредбите на закона за нейната индивидуализация. Няма никакво основание за намаляването й. Тя е напълно съответна на тежестта, на извършеното деяние и данните за личността на дееца. По - нататъшно снизхождение няма да способства за осъществяване целите й по чл. 36 НК. Законосъобразно са били приложени и разпоредбите на чл. 68, ал. 1 НК, тъй като настоящото деяние е било извършено в определения изпитателен срок по присъдата на Силистренския окръжен съд. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съставът на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 8/16.06.2011 г., постановена по внохд № 194/2011 г., на Варненския апелативен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: