Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №35   София, 20.04.2010 год.   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД  -  Търговска колегия, І т.о.     в публичното заседание на петнадесети март през две хиляди и десета година в състав:                                              Председател:  Таня Райковска                                                       Членове:  Дария Проданова                                                                                                                                                       Тотка Калчева   при секретаря     Красимира Атанасова,  като изслуша докладваното  от съдията                  Проданова                   т.д.N 546 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на П. К. К. срещу тази част от Решение № 279 от 29.01.2009 год. по гр.д. № 990/2008 год. на Софийския апелативен съд с която е обезсилено решението от 14.01.2008 год. по гр.д. № 828/2005 год. на К. окръжен съд и е прекратено производството по предявените от К. срещу "К. и Ко"К. обективно съединени искове за обявяване нищожността на решенията от 03.06.2003 год. на С. на директорите (СД) на дружеството и за отмяна на регистърното решение от 11.06.2003 год. по ф.д. № І-533/2001 год. на К. окръжен съд с което решенията на СД са били вписани. Депозирана е и частна жалба от П. К. срещу прекратителната част в диспозитива на въззивното решение. За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по предявените искове, съставът на Софийския апелативен съд е счел, че така, както са формулирани – те са недопустими, съгласно предмета на установяване с исковете по чл.431 ал.2 вр.чл.498 ГПК, приет с ТР № 1/2002 год. Касационният контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Произнасянето е по въпроса дали преценката на въззивния съд по допустимостта на исковете по чл.431 ал.2 ГПК противоречи на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС. В касационната жалба П. К. се позовава на незаконосъобразност на въззивния акт в обжалваната му част, като твърди, че е налице недоглеждане от страна на САС по отношение на предявения от него иск с правно основание чл.431 ал.2 ГПК вр.чл.97 ал.3 ГПК. Позовава се на нищожност на регистърното решение, като счита, че съдът е следвало да следи служебно за нея. Ответникът по касация „К”К. не изразява становище. Като взе предвид становищата на страните на основание чл.290 ал.2 ГПК и извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е неоснователна. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.97 ал.3 ГПК (отм.) и чл.431 ал.2 ГПК (отм.). Твърдението по депозираната на 13.10.2005 год. искова молба на П. К. – неограничено отговорен съдружник в ответното дружество е, че с регистърно решение от 11.06.2003 год. по ф.д. № І-533/2001 год. на К. окръжен съд са били вписани нищожни (липсващи) решения на съвета на директорите (СД) на „К. & СО”КДА. Твърди, че на посочената дата не е провеждано заседание на СД, а представените по фирменото дело: покана за свикване на СД и протокол от заседанието му са неистински документи. Заявеният петитум е за установяване на основание чл.431 ал.2 ГПК вр.чл.97 ал.3 ГПК, че: 1./ Представените по ф.д. № І-533/2001 год. Покана от 23.05.2003 год. за свикване на СД и Протокол от проведено на 03.06.2003 год. заседание на СД на „К. & СО”К. са неистински документи: 2./ Да бъдат обявени за нищожни (липсващи, невзети) всички решения от заседанието на СД на дружеството, отразени в този протокол; 3./ На основание чл.431 ал.2 предл.3 ГПК да бъде отменено решението от 11.06.2003 год. по ф.д. № І-533/2001 год. на К. окръжен съд. Като е събрал доказателства относно автентичността на посочените документи (вкл.графическа експертиза), първоинстанционният съд е приел, че твърдението, че поканата и протокола (носещ подписа на К. ) са неистински документи е останало недоказано, поради което е отхвърли обективно съединените искове. Софийският апелативен съд е приел, че искът по чл.97 ал.3 ГПК е основателен, поради което е отменил решението на КОС в тази част и е приел за установено, че поканата и протоколът от заседанието на СД са неистински документи. Приел е, че така, както са формулирани, исковете по п.2 и п.3 на ИМ са недопустими, поради което е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по тях. Становището на настоящата съдебна инстанция е, че по отношение на последния от предявените искове, въззивното решение не е постановено в противоречие с ТР № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС. Правилна е преценката на състава на САК, че искът за отмяната на регистърното решение, формулиран в п.3 на ИМ е недопустим. Прилагането на чл.431 ал.2 предл.3 ГПК (отм.) по отношение на регистърното решение е недопустимо, както правилно е преценил въззивния съд. Ако с регистърното решение е било допуснато порочно вписване на подлежащо на отразяване в търговския регистър обстоятелство (както е в случая), последицата не е отмяна на охранителния акт, а заличаване на вписването – чл.498 ГПК (отм.). Тук ще следва да се отбележи и несъстоятелността на довода по касационната жалба за нищожност на регистърното решение, като постановено от незаконен състав. Преди всичко, такъв довод не може да бъде правен за прав път пред касационната инстанция. На второ място – той се основава на обстоятелството, че в представения по делото препис не е посочено името на съдията, който го е постановил. Търговският регистър е публичен и съгласно чл.23 ал.4 ЗТР, доказателства относно обстоятелствата отразени в него и обявените актове не се изискват, тъй като проверката може да бъде извършена в сайта на А. Справката установява, че регистърното решение е постановено от съдията Кр. Б. Т.е. не е налице хипотезата на нищожно решение, поради незаконен съдебен състав. Касационната жалба е неоснователна и по отношение на втория от предявените искове. Изводът на състава на САС, че искът по п.2 на ИМ е недопустим, не противоречи на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС. Съгласно т.1 и т.2 на Тълкувателното решение липсващите (невзетите) решения на органите на дружеството са нищожни. Когато такова решение е било вписано в регистъра, налице е хипотезата на вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл.498 ГПК (отм.) и установяването му е по реда на чл.431 ал.2 ГПК. Поради това, че искът е установителен, правният интерес от провеждането му е обусловен именно от последващото му действие по отношение на охранителното производство. Неправилно е разбирането на касатора, че посочването на чл.431 ал.2 ГПК (отм.) в ИМ е достатъчно. Съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация. Би бил налице иск с правно основание чл.431 ал.2 ГПК (отм.), ако с п.2 на ИМ П. К. би поискал да бъде установено несъществуването на вписаните в търговския регистър обстоятелства, като основаващи се на липсващи (невзети) решения на СД. Само в този случай би се породила последицата по чл.498 ГПК (отм.) и задължение за регистърния съд (респ. АВп. – чл.30 вр.чл.29 ЗТР) да заличи вписаното обстоятелство. Иск за установяване единствено, че решението на органа на дружеството (в случая СД) е нищожно е допустим само ако това решение не подлежи на вписване. В този случай искът би бил с правна квалификация чл.97 ал.3 ГПК (отм.) тъй като целената правна последица не би била по чл.498 ГПК (отм.). Ако решението/решенията са подлежащи на вписване, то самото установяване на нищожността им не би могло да доведе до заличаване на вписването им, поради ограничителното изброяване в чл.498 ГПК (отм.), което е възпроизведено и в чл.604 ГПК-2007 и в чл.29 ал.1 ЗТР. Съставът на САС правилно е приложил чл.270 ал.3 предл.1 ГПК, поради което въззивният акт ще следва да бъде оставен в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани и такива не се присъждат. Предвид на горното, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на І т.о.   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ в сила Решение № 279 от 29.01.2009 год. по гр.д. № 990/2008 год. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.