Р Е Ш Е Н И Е №427 гр.София, 21.10.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 790/2010 година Производството е по чл.307, ал.2, изр.второ във връзка с чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на Д. И. И. и на С. И. С. от[населено място] за отмяна на влезлите в сила решение № 2359 от 25.03.2005 год. по гр.дело № 1868/2003 год. на ВКС, ІV г.о. и на потвърденото с него въззивно решение от 02.07.2003 год. по гр.дело № 654/2003 год. на Варненския окръжен съд. Поддържа се, че са налице новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, за установяване на които молителите представят следните доказателства – копия от: протокол № 366 за оценка, изготвен от комисия, назначена със заповед № 49 от 09.07.1993 год.; писмо изх.№ ХІІ 8835 от 17.12.1968 год.; писмо изх.№ 8-1127 от м.август 1968 год.; писмо изх.№ 8-1661 от 28.12.1968 год.; текущ доклад за утвърждаване списъци за раздаване на пустеещи земи по 21-во ПМС от 1963 год.; решение/проект/ за одобряване на списъци за раздаване на земи по същото ПМС; решение № 1511 от 28.09.2009 год. по адм.дело № 3135/2008 год. на Административен съд-Варна; техническа експертиза от 17.03.2010 год.; договор № 268 от 10.09.1993 год. за изготвяне и издаване на оценителен протокол; писмо № 70 от 22.02.2010 год.; протокол № 15 от 18.10.1967 год. със списък на лицата, на които са раздадени пустеещи земи по ПМС № 21 от 1963 год. След подаване на молбата за отмяна, на 01.06.2010 год. е починал молителя С. И. С., който е заместен в процеса от неговите законни наследници Г. Д. С., Р. С. С. и Н. С. С.. Ответниците по молбата за отмяна Д. И. Д., Ж. И. Д., Т. Д. Д., Н. Д. Д., Н. Д. Д., Д. М. Д. и И. М. П. от[населено място] са на становище,че молбата е просрочена, а по същество, че е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е допустима и подлежи на разглеждане, тъй като е подадена в рамките на тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.1 във връзка с чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. С атакуваното по чл.303, ал.1, т.1 ГПК касационно решение е оставено в сила въззивното решение, с което е отменено решението от 07.03.2003 год. по гр.дело № 3609/2001 год. на Варненския районен съд, 14-ти състав и е уважен предявения срещу молителите Д. И. И. и С. И. С. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на реална част от имот с площ на частта 915 кв.м., представляваща 915/1021 кв.м. ид.ч. от недвижим имот пл.№ 706 по КП”М.” от 1997 год., която реална част попада в имот пл.№ 190 по плана на старите имотни граници, находяща се в землището на[населено място], кв.”В.”, м.”М.”, при граници на реалната част: имот пл.№ 705, път, имоти пл.№№ 710, 709 и 708 и останалата част от имот пл.№ 706 и която реална част е очертана с жълта краска на скицата към заключението на съдебнотехническата експертиза – в.л.Д.П. на л.17 от делото във В.. Въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот по силата на решение № 693 от 08.05.2000 год. на ОСЗГ-гр.В., издадено въз основа на решението по адм.дело № 339/1995 год. на В.-19-ти състав в качеството си на наследници на Д. Д. Д., починал на 30.12.1975 год., който е бил собственик на имота по давност към момента на кооперирането на земята през 1948 год. За да уважи иска, въззивният съд е приел, че сделката, чрез която наследодателката на ответниците/сега молители/ Н. Д. Г. е изкупила по реда на § 4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ процесния имот е опорочена на две основания: а/ право на ползване й е било предоставено не в м.”М.”, а в м.”Б. д.” и б/ съществуващата към 03.01.1991 год. постройка в процесния имот няма качеството „сграда” по смисъла на Наредба № 5 за правила и норми по Т. и § 1”в” от ДР на ППЗСПЗЗ. С касационното решение съставът на ВКС, ІV г.о. също е приел, че от данните по делото е видно, че наследодателката на ответниците/сега молители/ е получила за ползване по реда на ПМС № 21/1963 год. имот, но в м.”Б. д.”, както и че тази местност и местността „М.”, в която се намира процесния имот, не са идентични и са разположени на различни места в землището на населеното място. Прието е също така, че не е налице и основание за изкупуване по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като в имота се намира дървена барака със стени от фазер и покрив от ламарина, която според описанието и заключението на техническата експертиза не отговаря на изискванията за сграда по смисъла на §1”в” от ДР на ППЗСПЗЗ. Писмените доказателства, представени с молбата за отмяна целят установяване на твърдяното от молителите новооткрито обстоятелство, а именно, че първоначално предоставения на Н. Д. Г. по реда на ПМС № 21/1963 год. имот в м.”Б.д." бил отнет за трудово поделение – промишлена зона и в замяна й било предоставено мястото в м.”М.”, което впоследствие изкупила. Евентуална отмяна на влезлите в сила решения с връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, за да се преценят представените с молбата нови доказателства обаче е лишена от основание. Това е така, защото за да бъде оборена пасивната легитимация по предявения иск за ревандикация на земеделската земя, ответниците/сега молители/ е следвало да установят наличието на основание за своето владение или държане. В случая, правото на ползване се прекратява по силата на § 4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като за бившия ползвател е предвидена възможност при наличие на предпоставките по § 4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие собствеността върху земята, ако до 01.03.1991 год. върху нея е била построена сграда. Това е една от кумулативните предпоставки за трансформиране на прекратеното право на ползване в право на собственост върху земята. Доколкото по делото е прието, че съществуващата в процесния имот към 03.01.1991 год. постройка няма качеството на сграда по смисъла на Наредба № 5 за правила и норми по Т. и § 1”в” от ДР на ППЗСПЗЗ, това би било достатъчно основание за уважаване на иска по чл.108 ЗС, независимо дали в полза на наследодателката на молителите е била предоставена за ползване процесната земеделска земя. Следователно, представените с молбата за отмяна писмени доказателства касаят единствено първия от изводите на съдилищата за опороченост на изкупуването на имота по реда на § 4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с който е прието, че не е налице идентичност на предоставения за ползване имот с имота, предмет на ревандикационната претенция. Молбата обаче не съдържа твърдения за наличие на новооткрити обстоятелства, касаещи изводите на въззивния и касационния съд, че в процесния имот не е била построена сграда до 01.03.1991 год. по смисъла на Наредба № 5 за правила и норми по Т. и § 1”в” от ДР на ППЗСПЗЗ. Ето защо, безпредметно е да се преценява доколко представените с молбата за отмяна документи съставляват нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не са от значение за извода на съдилищата за отсъствието на сграда в процесния имот, а касаят самостоятелното, но не единствено основание за уважаване на иска по чл.108 ЗС – липсата на идентичност на процесния с предоставения за ползване имот. Предвид на това, не са налице основания по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отстраняване силата на пресъдено нещо и за повторно разглеждане и пререшаване на спора, разрешен с атакуваните с молбата за отмяна влезли в сила съдебни актове. Молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника Д. М. Д. разноски по делото за настоящото производство в размер на 500/петстотин/лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. И. И. от[населено място], кв.М., бл.141, вх.7, ет.5, ап.12 и на С. И. С. от[населено място]/починал и заместен от наследниците си Г. Д. С., Р. С. С. и Н. С. С./ от[населено място], [улица], за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влезлите в сила решение № 2359 от 25.03.2005 год. по гр.дело № 1868/2003 год. на ВКС, ІV г.о. и на потвърденото с него решение от 02.07.2003 год. по гр.дело № 654/2003 год. на Варненския окръжен съд. Осъжда Д. И. И., Г. Д. С., Р. С. С. и Н. С. С. да заплатят на Д. М. Д. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500/петстотин/лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/