Р Е Ш Е Н И Е № 15 гр.София, 28.03.2012г. в името на народа Върховният касационен съд на Р. България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 330 по описа за 2011 г. взе предвид следното Производството по делото е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място] /в ликвидация/ срещу въззивно решение № 606/23.12.2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 900/2010 г. Касационно обжалване е допуснато с определение № 1300/13.10.2011 г. по въпроса допустимо ли по иск за отмяна на заповед за дисциплинарно наказание, съдът преюдициално да се произнесе и по законосъобразността на предходна заповед по чл. 120 КТ, чието неизпълнение е основание за санкциониране на работника от работодателя. Работодателят /касатор/ поддържа, че заповедта по чл. 120 КТ е „влязла в сила” и щом не е отменена с нарочен иск, неизпълнението й от работника, може да се санкционира. Насрещната страна С. В. Т. – М. не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, нито е изразила становище по поставения правен проблем по-късно в хода на производството пред Върховен касационен съд. Представено е влязло в сила решение на Пазарджишкия окръжен съд по гр.д. № 708/2010 г., в което е прието, че неоспорването по исков път /с нарочен иск/ на заповедта по чл. 120 КТ, я стабилизира /тя „влиза в законна сила”/, поради което нейната законосъобразност не може да се преценява във връзка с последвалата заповед за дисциплинарно наказание по повод неизпълнението й. С обжалваното решение, въззивният съд приел, че заповедта, с която на С. Т.-М. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” е незаконна. Заповедта се основава на неявяването й на 16 и 17.02.2001 г. на работа в отдел „Инкасо”. Съдът приел, че служителят, който е заемал длъжността „технически секретар” по основно трудово правоотношение и „регистратура за квалифицирана информация” по допълнително трудово правоотношение, не е имал задължение да изпълни трудовите функции и да се яви на посоченото в цитираната заповед място на работа. Съдът е приел, че предходна заповед от 15.02.2010 г., с която работодателят е променил трудовите функции и мястото на работа на Т.-М. е в нарушение на чл. 120 КТ, поради което, неизпълнението й от служителя не съставлява нарушение на трудовата дисциплина и не подлежи на дисциплинарна санкция. Това тълкуване по поставения правен въпрос е правилно. Оспорването от работника на законността на заповедта на работодателя по чл. 120 КТ може да се осъществи по исков ред, както е прието и в приложените от касатора към изложението съдебни актове, постановени от Върховен касационен съд /напр. О-599-2004-ІІІ ГО ВКС по ч.гр.д. № 444/2003 г./. Това е възможно да стане обаче не само с нарочен иск за нейната отмяна, но още и преюдициално, при атакуване на последваща заповед, основана на тази по чл. 120 КТ. Законосъобразността на последната се преценява с оглед правомерността или не на отказа на работника или служителя да я изпълни. В случая въззивният съд е постановил своя акт съобразно дадения по- горе отговор на повдигнатия правен въпрос, но крайното разрешение по материално-правния спор е неправилно. Основателни са касационните оплаквания за необоснованост и противоречие с материалния закон – чл. 120 КТ и чл. 187, т. 1 КТ. С. Т. – М. е заемала длъжността „технически секретар” при [фирма], [населено място]. Със заповед № 334/3.12.2004 г. й е възложено още изпълнение и на задълженията по длъжност „Завеждащ регистратура за класифицирана информация”. Със заповед от 30.11.2009 на служителя е възложено да изпълнява длъжността Инкасатор-касиер за времето 01.12.-31.12.2009 г. Със заповед от 15.02.2010 г. на Т.-М. е възложено на осн. чл. 120, ал. 1 КТ да изпълнява длъжността „инкасатор” в отдел „Инкасо”, [населено място] за времето 16.02.-01.04.2010 г.. Служителят е извършил отбелязване върху документа на датата на връчване, че отказва да изпълни заповедта поради необоснованост на производствена необходимост. Поради неявяване на работа в два последователни дни – на 16 и 17.02.2010 г., служителят е уволнена дисциплинарно. Установено е още, че в посочените два работни дни М. се е явила на работното си място по трудов договор в определеното работно време. От показанията на свидетеля Ц. съдът е установил, че поради големи задължения на абонатите към дружеството, са се изготвяли писма до неизрядните длъжници, провеждали се акции за връчването им и за отчитане на водомери, при от които се включвали и служители на дружеството от други отдели. Свидетелят Ч., като част от ръководството на дружеството е изяснил, че то е било с големи задължения към кредитор, установени със съдебно решения, с несъбрани вземания от абонати в голям размер. Ресорното министерство дало тримесечен срок за справяне с финансовата ситуация и почти целият наличен персонал се включвал в акции по инкасиране на пари; сам той изпълнявал и длъжност инкасатор за период от 30 дни. Съдебно-икономическата експертиза установява, че след 01.01.2010 г. общият списъчен персонал на отдел „Инкасо” е 49 щатни бройки. Работещите са били с основно, средно-общообразователно, ОПТУ-техническо, С.-техническо, средно специално, полувисше и висше образование. В периода 01.02.-28.02.2010 г. трима служители са били в отпуск по болест. Размерът на несъбраните вземания на дружеството е 1 863 236,58 лв. При съвкупния анализ на тези доказателства, включително данните, че спрямо търговското дружество поради непогасени задължения е образувано производство по несъстоятелност, необосновани са изводите на въззивната инстанция, че не е установена производствена необходимост за едностранна промяна на съдържанието на трудовото правоотношение на Т.. За да се стигне до това заключение не е необходимо да се ангажират доказателства и за размера на несъбраните вземания на дружеството за предходен период, за да се извърши съпоставка с тези по изследвания от заключението период от време. Обстоятелството, че търговецът е имал затруднения и в предходен период,”, не значи, че няма производствена необходимост да ангажира повече служители по реда на чл. 120 КТ с изпълнение на трудови функции на „инкасатор в по-късен период, щом затрудненията не са преодолени. Още повече при угроза от ликвидация на дружеството. Необосновано, също така въззивният съд, като се позовал на обстоятелството, че „само трима” от служителите на отдела отсъствали, приел, че не може да се поставя въпроса за производствена необходимост. Посоченият факт допълнително е утежнил организацията в предприятието към релевантния период за събиране на натрупаните задължения. Всички данни по делото, преценени в съвкупност, сочат на наличие на производствена необходимост, обусловила заповедта по чл. 120 ГПК по отношение на Т.. Необосновано също така, съдът приел, че показанията на свидетеля Ч., че 70-80 човека излезли на акция, противоречи на останалите доказателства - целият списъчен състав на отдел „Инкасо” бил 49 души. Свидетелят установява, че трудовите функции на инкасатор са били възложени на служители от всички отдели на предприятието, включително и на ръководителите му именно поради недостиг на служители в специализирания отдел да се справят с натрупаната работа. Вярно е, че няма представени по делото доказателства, че са издавани заповеди по чл. 120 КТ и на други лица, освен на Т.-М., но в случая ангажирането и на други лица в акцията по отчитане и събиране задълженията на дружеството не се оспорва, а и няма пречки да се установи със свидетелски показания в отношенията между Т. и работодателя. При така установеното, неправилен е извода на въззивната инстанция за незаконосъобразност на заповедта, с която работодателят е възложил на Т. временно да извършва друга работа. Неявяването й в два последователни дни на новото работно място и за изпълнение на възложените по реда на чл. 120 КТ трудови функции съставлява нарушение на трудовата дисциплина. В нарушение на материалния закон във въззивното решение е прието, че не е осъществен фактическият състав на чл. 187, т. 1 КТ, поради което и заповедта за дисциплинарно наказание неправилно е призната за незаконна. В заключение, обжалваното решение следва да се касира и спорът се разреши по същество от състава на Върховния касационен съд, като иска се отхвърли. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 606/23.12.2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 900/2010 г. и вместо това ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен по чл. 357, ал. 1 КТ от С. В. Т. – М. от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 6 против [фирма], П. /в ликвидация/, [улица] за отмяна на заповед № 138/23.03.2010 г. на ликвидатора на [фирма], П., с която е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: