Р Е Ш Е Н И Е № 21 гр. София, 07 февруари 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести януари двехиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретаря Мира Недева при участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1301 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство по реда на чл.346 т.2 от НПК e образувано въз основа на постъпила жалба от адв.Л. Г. в качеството й на защитник на подсъдимия П. М. против въззивна присъда № 189/03.07.2017 г., постановена по внохд № 1824/2017 г. по описа на Софийски градски съд. В жалбата и допълнението към нея са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Според защитника в случая са налице пороци в оценъчната дейност на въззивния съд, изразяващи се в изолирано и превратно тълкуване на доказателствения материал, които са довели до неправилното ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия. Посочено е че, отсъствието на преки доказателства и наличието единствено на косвени, но ценени в тяхната логическа връзка, категорично изключващи участието на М. в изпълнителното деяние на вмененото му във вина престъпление, е препятствало възможността съдът да приложи правилно материалния закон, включително и да индивидуализира наложеното наказание. Претендира се отмяна на присъдата в осъдителната й част. В съдебно заседание подсъдимият П. М. редовно призован не се явява. Защитникът адв.Г. поддържа подадената жалба и моли тя да бъде уважена по направените в нея възражения. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и въззивната присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 19.01.2017 г., постановена от Районен съд - София по нохд № 7918/2013 г. подсъдимият П. М. М. е признат за невинен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.155, ал.5, т.2, пр.1 вр. с ал.3 вр. с ал.1 от НК. По протест на прокурор от Софийска районна прокуратура е образувано внохд № 1824/2017 г. по описа на Софийски градски съд. С постановената по делото въззивна присъда № 189/03.07.2017 г. на основание чл.336, ал.1, т.2 вр. с чл.334, т.2 от НПК е отменена първоинстанционната присъда и подсъдимият М. е признат за виновен в това, че на неустановена дата през м. септември 2006 г., в [населено място], в клуб „Р. ХХL” е склонявал М. Петрова към проституция, с користна цел – подсъдимият трябвало да получава половината от заработената от Петрова сума, поради което и на основание чл.155, ал.3, вр. с ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 и т.3 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, като е признат за невинен да е извършил деянието по отношение на непълнолетно лице и в този смисъл е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. При извършената касационна проверка на обжалвания въззивен съдебен акт настоящият състав не констатира твърдените в жалбата пороци в оценъчната дейност на второинстанционния съд. В случая са спазени правилата за анализ и оценка на доказателствата, като не са нарушени принципите на чл.13 и чл.14 от НПК. Действително в основата на постановената осъдителна присъда са показанията на пострадалата Петрова, но същите са подробно анализирани и въззивният състав не е намерил основание те да не бъдат възприети и кредитирани като обективни и достоверни, въпреки изминалия значителен период от време. Същевременно с това следва да се посочи, че показанията на свидетелката са източник на преки доказателства относно авторството на деянието, поради което не може да се сподели поддържаната в жалбата теза за отсъствието на доказателства, от които непосредствено да се установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Не следва да бъде игнорирано и обстоятелството, че заявеното от свидетелката в известна степен намира опора в показанията на нейния баща, който е сигнализирал органите на полицията за издирването на дъщеря си. Не на последно място, намерените в клуба три броя учебници за девети клас, предадени от св.Д., от една страна съответстват на степента на обучение, в която е била пострадалата към инкриминирания момент, а от друга - установяват съпричастността й към дейността на нелегалното развлекателно заведение. Наред с гореизложеното, следва да се има предвид, че твърденията в обясненията на подсъдимия, че не познава пострадалата и изобщо не я е виждал не намират каквато и да било опора в събрания по делото доказателствен материал. Братът на момичето – св. М. е категоричен, че сестра му и подсъдимият многократно са посещавали бензиностанцията, на която той е работил. Следователно никое от горепосочените доказателствени средства не е било превратно тълкувано, нито пък му е било придадено съдържание, което то да не е имало. При това положение, след като въззивната инстанция е извършила всеобхватен анализ на всички доказателствени източници, изложила е подробни и убедителни съображения, поради какви причини намира за установени приетите фактически положения, касационният състав намира, че липсва каквото и да било основание, за да се приеме, че вътрешното убеждение на въззивния състав е опорочено. Въз основа на така установените факти материалният закон е приложен правилно с осъждането на подсъдимия М. за инкриминираното му деяние, по който въпрос в касационната жалба не са изложени отделни възражения. Преценката за авторството на деянието е съобразена с възприетата фактическа обстановка, като не са пренебрегнати и правилата на формалната логика. С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че жалбата се явява неоснователна и въззивната присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 189/03.07.2017 г., постановена по внохд № 1824/2017 г. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: