Р Е Ш Е Н И Е №7 гр. София, 28 януари 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети януари двехиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Мира Недева при участието на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1640 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано въз основа на постъпила жалба от служебния защитник на подсъдимия И. П. - адв. И. Д. против въззивно решение № 123/20.10.2015 г., постановено по внохд № 235/2015 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. В жалбата са наведени две от касационните основания по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Относно претендираното за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е посочено, че обстоятелствената част на обвинителния акт е изготвена в нарушение на изискванията на чл.246 от НПК – отразено е в разрез със събраните по делото още на досъдебното производство доказателства, че нанесените от подсъдимия удари, довели до смъртта на пострадалия, са осъществени в една от стаите на къщата му в [населено място], [община], а не на действително установеното място – двора на къщата. Според защитника неправилното приложение на материалния закон се изразява в неоснователното присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди на съпругата на починалия – гражданският ищец Д. И., тъй като до смъртта на пострадалия, макар двамата да не са били разтрогнали сключения между тях граждански брак, те не са поддържали отношения по между си и са били във фактическа раздяла. Настоява се въззивното решение и първоинстанционната присъда да бъдат отменени и делото да бъде върнато за ново разглеждане с указания за изготвяне на нов обвинителен акт, в който да бъде описана фактическата обстановка, подкрепена с доказателствата, от които е извлечена или алтернативно да бъде отменено решението в частта му относно гражданския иск на съпругата и делото да бъде върнато за ново разглеждане от същия съд. В съдебно заседание подсъдимият И. А. П. и защитникът му адв. Д., поддържат депозираната жалба и настояват тя да бъде уважена по наведените в нея съображения. В последната си дума П. моли за „по-малка присъда“. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и решението на апелативния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено в наказателната му част, като бъде уважена жалбата относно предявения граждански иск на съпругата, тъй като същият макар и допустим е неоснователен. Частните обвинители и граждански ищци Д. Й. и Нелита Й., действаща лично и със съгласието на законния си представител Д. Й., въпреки предоставената им от съда възможност не се явяват и не вземат становище по жалбата нито лично, нито чрез повереника им адв.С. Ш.. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 38/02.04.2015 г. по нохд № 1144/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив подсъдимият И. П. е признат за виновен в това, че на 31.12.2013 г. в [населено място], [община] умишлено е умъртвил А. Д. Й., като смъртта е настъпила на 08.01.2014 г., поради което и на основание чл.115 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на десет години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.60 вр. с чл.61 т.2 от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане по отношение на подсъдимия от така наложеното му наказание лишаване от свобода, считано от 09.01.2015 г. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на дъщерята – Нелита Й. и на съпругата – Д. Й. на починалия, съответно сумите от 80 000 лв. и 20 000 лв., представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние, ведно със законната лихва, считано от 08.01.2014 г. до окончателното им заплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лв. по отношение на Д. Й. искът е отхвърлен като неоснователен. С присъдата съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства, а в тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски, както и дължимата държавна такса върху уважения размер на предявените граждански искове. По жалба на защитника на подсъдимия е образувано внохд № 235/2015 г. по описа на Апелативен съд - П.. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Наведените в касационната жалба възражения са напълно идентични с част от направените и пред въззивния съд, който след като ги е обсъдил е дал дължимия според процесуалния закон отговор, който до голяма степен се споделя и от настоящия състав на ВКС. В обвинителния акт не е посочено изрично къде - в някоя от стаите или коридора на къщата на подсъдимия, или на двора към нея, находящи се в [населено място], [община] са нанесени ударите, от страна на П., довели до смъртта на пострадалия. Отразено е, че първоначално подсъдимият ударил четири-пет пъти с юмрук по лицето Й., след което му нанесъл два три силни удара с кол по главата и четири-пет удара по тялото. На тази основа напълно неоснователни се явяват претенците на защитника относно липсата на описание на стаята - на нейните размери и мебелировка, с което да е нарушено правото на защита на подсъдимия. Настоящият касационен състав, за разлика от въззивната инстанция, счита, че в случая не са били налице и основания за изменение на обвинението по смисъла на чл.287 от НПК, тъй като от една страна, тези факти са били известни на прокурора към момента на съставяне на обвинителния акт, тъй като от момента, в който му е повдигнато обвинение обясненията на П. са еднопосочни и непротиворечиви, а от друга – тези факти не са и съществени, защото в случая точното място не е елемент от фактическия състав на инкриминираното деяние. По делото не се спори, а и в хода на съдебното следствие безспорно е установено, че престъплението е осъществено от подсъдимия в къщата му в [населено място], [община], но къде точно - дали в самата къща или на двора, дали първоначално в къщата, а след това са нанасяни удари и на двора е без значение за извършеното престъпление и участието на П. в него. В този смисъл обвинителния акт не страда от претендираната от защитника непълнота и противоречие в посочените факти относно мястото на извършване на вмененото във вина на П. престъпление, а от там и до невъзможност подсъдимия да не може да разбере в какво е обвинен, респективно да организира защита си по адекватен начин. В настоящия казус касационната инстанция е на становище, че актът на ОП - П. отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, изготвен е при съобразяване с правата на обвиняемия, визирани в чл.55 от НПК и в съответствие с основните положения на ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. С цялостното му съдържание надлежно е очертана рамката на наказателното производство чрез формулирането на обвинението по начин, който определя предмета на доказване - участието на подсъдимия в инкриминираното деяние и начинът, по който е то е осъществено, което гарантира реализацията на правото на защита. Ето защо касационната инстанция няма каквито и да било основания да приеме, че при изготвяне на обвинителния акт са допуснати нарушения на процесуални правила, които да са опорочили воденото срещу П. наказателно производство, поради което не е налице претендираното наличие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и не може да бъде удовлетворено искането за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. При липсата на допуснати съществени процесуални нарушения предходните съдебни инстанции са приложили правилно и материалния закон. В жалбата не са налице възражения относно размера на наложеното на подсъдимия наказание от десет години лишаване от свобода. Единствено в последната си дума подсъдимият декларира желанието си за „по-малка присъда“. В този смисъл следва де се отбележи, че определеното и наложено наказание е в минималния предвиден в закона размер. Отчетените от предходните съдилища смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото му съдебно минало, макар и след реабилитация по право, упражняването на обществено полезен труд и оказаното съдействие на разследването чрез посочването на средството на престъплението и неговото местонахождение, не са нито многобройни, нито от изключителен характер. Не се установяват и допълнителни, несъобразени от решаващите инстанции обстоятелства, които да обосноват приложението на чл.55 от НК спрямо подсъдимия, за да се достигне до намаляване размера на наложеното му наказание лишаване от свобода. Неоснователно е и възражението на защитника относно уважения граждански иск на съпругата на починалия Й.. Безспорно е, че Д. Й., съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 от НПК и Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение за причинените й неимуществени вреди следствие смъртта на нейния съпруг, т.е. искът е допустим. Относно неговата основателност правилно предходните инстанции са отчели, че до смъртта на А. Й. двамата са били във фактическа раздяла от 2005 г., като през повечето време Й. е била на работа в чужбина. Същевременно с това обаче, при завръщането й в страната – през лятото и за Нова година, тя се е срещала с пострадалия, при посещенията му при роденото от брака им дете, отглеждано съвместно от нея и от сестрата на Й. – св. Н. Й.. Установената фактическа раздяла между двамата съпрузи, съпоставена с продължителността на брака им, сключен през 1990 г. и продължил повече от двадесет и пет години, както и факта, че по време на раздялата връзката между тях не е била напълно преустановена, е показател за съществуваща между тях във времето близост и съпричастност, която ищцата е загубила със смъртта на пострадалия, т.е. тя е претърпяла неимуществени вреди, които следва да бъдат възстановени от подсъдимия, поради което съдилищата правилно не са намерили основания за отхвърляне изцяло на претенцията й като неоснователна. Същевременно с това обаче, според касационния състав определеният размер на обезщетението от 20 000 лв. не е съобразен с интензитета на преживените от гражданския ищец Д. Й. болки и страдания, следствие на смъртта на съпруга й, и той следва да бъде намален до 5 000 лв., който в максимална степен би съответствал на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Пропорционално на намалението на дължимото от страна на подсъдимия обезщетение следва да бъде намалена и дължимата държавна такса, която съобразно чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на 200 лв., до които размери следва да бъде изменено въззивното решение. По изложените съображения и на основание чл. 354 ал.2 т.5 във вр. с ал.1 т.3, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно въззивно решение № 123/20.10.2015 г. постановено по внохд № 235/2015 г. по описа на Апелативен съд – П., като НАМАЛЯВА размера на присъденото на Д. Д. Й. обезщетение за неимуществени вреди на 5 000 /пет хиляди/ лв. и размера на дължимата от подсъдимия държавна такса върху уважения размер на гражданския иск на 200 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: