1 Р Е Ш Е Н И Е № 147 гр.София, 30 март 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов Павлина Панова с участието на прокурора Петя Маринова и при секретаря Лилия Гаврилова, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 52/2010 година. Производството е образувано по жалбата на подсъдимия П. Г. К. против присъда № 255 от 26.11.2009 год. по внохд № 360/09 год. на Пловдивски апелативен съд. Жалбата на подсъдимия К.-изготвена от адв.Е. е бланкетна с посочени касационни основания по чл.348 ал.1, т.1 и 2 НПК.В съдебно заседание защитата поддържа жалбата, като представя и писмени бележки с развити доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от въззивния съд при постановяване на присъдата, довели до неправилно приложение на закона, с искане за оправдаване на подсъдимия поради несъставомерност на деянието.Твърди се, че не е извършвал банкови сделки за които се иска разрешение от БНБ.Давал е заеми от собствени парични средства, за своя сметка и риск.Деянието на подсъдимия не може да се квалифицира като банково кредитиране, тъй като не попада в кръга на сделките, за които съгласно чл.1, ал.4 ЗБ/отм./ се изисква разрешение /лиценз/ на банка, или каквото и да било друго разрешение.Личното обезпечение не превръща едностранната сделка запис на заповед в договор за банков кредит.Описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт сделки извършвани от подсъдимия не могат да се квалифицират като „банков кредит” по смисъла на чл.430 ТЗ.От всичко това се прави извод, че кредитирането, което е извършвал подсъдимия на различни физически лица е несъставомерно по чл.252 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне на присъдата в сила. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 58 от 26.06.2008 год. по нохд № 331/2008 год., Пазарджишки окръжен съд е признал подсъдимия П. Г. К. за невиновен в това, че при условията на продължавано престъпление за периода 08.03.2001 год. до 15.08.2005 год. в [населено място], без съответно разрешение да е извършвал по занятие банкови сделки, за което се изисква разрешение от БНБ, като предоставил парични кредити на физически лица в размер на 12 750.00 лв. и от дейността си е получил значителни неправомерни доходи в размер на 102 998.00 лв., като е оправдан по обвинението по чл.252 ал.1, вр. с ал.1, вр. с чл.26 НК. По протест на прокурора и сред отменително решение на ВКС е постановена нова присъда, предмет на разглеждане, с която посочената е отменена изцяло и подсъдимият П. Г. К. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.252 ал.2, вр. с ал.1НК и на основание чл.55 ал.1, т.1 НК, за предоставяне без разрешение на кредити в размер на 35 400.00 лв. и получени значителни неправомерни доходи в размер на 49 160.00 лв. е осъден на една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години.Признат е за невинен и оправдан, да е предоставял кредити до 112.750.00 лв., както и да е извършил деянието при условията на продължавано престъпление. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Основното възражения в жалбата и писмените бележки на защитата е за несъставомерност на деянието извършено от подсъдимия поради това, че не е извършвал банкови сделки за които се изисква разрешение от БНБ.Давал е заеми на различни лица от собствени средства, без да е привличал чужди парични средства на влог или под друга форма и да ги предоставя публично като кредити, каквато е хипотезата на чл.1, ал.1 ЗБ/отм./. В изпълнение на указанията дадени в отменителното решение на ВКС, след задълбочен и обективен анализ на годните доказателствени средства и в съответствие с правомощията си по чл.316 НПК, въззивният съд е установил нови фактически положения.В мотивите на постановената нова присъда са изложени правните изводи, след оценката на доказателствата, както и съображенията по направените от защитата на подсъдимия възражения и доводи, срещу подадения протест. Въззивната инстанция е направила заключенията си относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване, при спазване на предписанията по чл.14 ал.1 НПК за обективност, всестранност и пълнота на изследването.Установено е, че в периода 2001-2005 год.подсъдимият К. в качеството си на физическо лице е раздавал парични кредити /заеми/ на изпаднали в затруднено финансово положение лица /категорично установени по делото 48 случая/.Обезпечаването на връщането на кредита, ставало с подписването на нотариално заверен запис на заповед от страна на кредитополучателя.Получателят на заема и поръчителят му се задължавали да върнат заема в отпуснатия размер, но с лихва уговорена предварително.Лихвата се внасяла на определено число от месеца, като при забава била в размер на 10 %, капитализирала се и преминавала в главницата, като се внасяла и дължала вече 10% лихва върху така увеличената главница.От разпитаните свидетели и от заключението на СИЕ е безспорно установено, че за инкриминирания период подсъдимия е раздал заеми на обща стойност 35 400.00 лв., като кридитополучателите са върнали общо 81 400.00 лв.Реализираните доходи са в размер на 49 160.00 лв.Изяснено е и обстоятелството, че тези кредити не са улеснявали негова основна или търговска дейност.Напротив извършваното от обвиненото лице кредитиране е било източник да реализира доходи за издръжка.За осъществяване на тази дейност на трудов договор е назначил две служителки, които водили пращанията по раздадените кредити, като ги отразявали в тетрадки и тефтер, приложени като веществени доказателства по делото. Възражението, че подсъдимият не е извършвал банкови сделки е било предмет на подробно обсъждане на л.3-5 в мотивите на присъдата. В тази насока са изложени убедителни аргументи, в съответствие със закона, които напълно се споделят и от касационния състав и не се налага да бъдат повтаряни.При направения анализ и оценка на доказателствената съвкупност не са допуснати логически грешки.Същественото в случая е, че подсъдимият системно е заемал парични средства на широк кръг лица, срещу насрещна материална облага, насочена към обезпечаване на неговата издръжка, което по същество е банково кредитиране, поставено под разрешителен /лицензионен/ режим, което изискване не е спазил.Правилно установените фактически констатации, подкрепени изцяло от доказателствата по делото, са достатъчни да обосноват по един несъмнен начин наличието на обективните и субективни признаци на престъплението по чл.252 НК за подсъдимия К.. При проверката не се констатира в хода на събирането, проверката и оценката на доказателствата да са нарушени процесуалните изисквания, а при установените факти материалният закон е приложен правилно. Поради липса на други доводи в жалбата които да бъдат обсъждани и намерят отговор и след като при проверката на присъдата не се установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от кръга на абсолютните, за които касационната инстанция следи служебно, като правилна и законосъобразна следва да остане в сила. По тези съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 255 от 26.11.2009 год. постановено по внохд № 360 по описа за 2009 год. на Пловдивски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: :