2 гр. д. № 2469/2015 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 217 София, 24.11.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на трети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 2469/2015 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 448 от 14 юли 2015 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на решение № 49 от 09.02.2015 г. по гр. д. № 881/2014 г. на Хасковски окръжен съд по разрешения в него въпрос: подлежи ли на отнемане в полза на държавата на основание чл. 354а, ал. 6 във вр. с чл. 53, ал. 1, т. а НК иззета вещ от обвиняемо лице за извършено престъпление по чл. 345а, ал. 2, изр. 2, пр. 3 НК, ако вещта не е негова собственост. К. Н. Ж. К. поддържат, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния и процесуален закон Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение е потвърдено решение от 14.10.2014 г. по гр. д. № 400/2014 г. на районен съд Х., с което предявеният от касатора срещу Държавата ревандикационен иск за лек автомобил марка „С.”, модел С 3, с цвят сив/металик, с рег. [рег.номер на МПС] , с рама V. и двигател № 10FSJ84423378 е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че за отнетият в полза на държавата лек автомобил марка „Ситроен” с индивидуализиращите го белези – номера на рама и двигател, е било издадено свидетелство за регистрация №[ЕИК] от 01.01.2003 г., в което за собственик е записан касаторът Н. Ж. К., от [населено място], [улица]. Отнемането в полза на държавата на основание чл. 345а, ал. 6 НК е правна последица от потвърдено с определение № 106 от 09.08.2013 г. по нохд № 517/2013 г. на Хасковски окръжен съд споразумение, постигнато между лицето В. В. А. и прокурор при окръжна прокуратура [населено място], с което А. се е признал за виновен в това, че на 02.06.2013 г., в землището на [населено място] и [населено място] без надлежно разрешение е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество на две места: в лекия автомобил, предмет на иска - хероин с тегло 1322.8612 грама и в стая от къща в [населено място] – хероин с общо тегло 12804 гр., което вещество е в особено големи размери на стойност 1 271 417.50 лв. – престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, предложение 3 във вр. с ал. 1 изр. първо от НК. Със споразумението обвиняемият се е съгласил да бъдат отнети в полза на държавата иззетите от него вещи, между които и лекия автомобил марка „С. С3”. С определението за потвърждаване на споразумението е посочено, че автомобилът се отнема в полза на държавата на основание чл. 354а, ал. 6 НК. Доводът на ищец, сега касатор, че съгласно разпоредбата на чл. 53, ал.1, б. „а” НК се отнемат в полза на държавата само собствени на дееца вещи, които са послужили за извършване на престъплението, първоинстанционният съд не е обсъдил, а въззивният съд е намерил за неоснователен, с аргумента, че нормата на 345а, ал. 6 НК е от императивен характер и се явява специална спрямо нормата на чл. 53, ал. 1 НК, която е от общ характер. І. По въпросът, по който е допусната касационна проверка на въззивното решение, настоящият състав приема следното: Съгласно разпоредбата на 354а, ал. 6 НК в редакцията й след изменението, обн. в ДВ бр. 75 от 2006 г., отнема се в полза на държавата предметът и средството на престъпление в случаите по ал.1 до 5 на същия текст. Една от предпоставките за отнемането на вещите, послужили за извършване на престъплението, е те да принадлежат на виновния. Това не е посочено в разпоредбата на чл. 354а, ал. 6 НК, поради което то следва от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 НК. Ако средствата на престъплението не принадлежат на извършителя на деянието, не може да бъдат отнети в полза на държавата. В този смисъл е разрешение, дадено в ТР № 24 от 04.05.1986 г. по н. д. № 20/1986 г. на ОСНК на ВС по прилагане разпоредбата на чл. 240, ал. 3 НК, в която е предвидено отнемане в полза на държавата на средствата на престъплението, но в нормата не са посочени общите предпоставки, при наличието на които то се постановява. В текста на ал. 6 на чл. 354а НК също не са посочени общите предпоставки на отнемане в полза на държавата на средствата на престъплението, поради което, за неуредените въпроси и тук следва да намери приложение общата разпоредба на чл. 53, ал.1 НК. В посоченото ТР е прието и това, че доколкото има изключения от предпоставките по чл. 53, ал. 1 НК, те са изрично посочени в текстовете на особената част на НК, пример за което е дадено с разпореденото в чл. 242, ал. 8 НК. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1 НК повелява независимо от наказателната отговорност да се отнемат в полза на държавата: а. вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението. При съпоставянето на разпоредбите незаконосъобразно е прието, че нормата на чл. 53, ал. 1 НК се отнася към тази на актуалната редакция на ал. 6 на чл. 354а НК като обща към специална норма. Първата повелява отнемане на средството на престъплението от извършителя, ако то е негова собственост Нормата е от общ характер, тъй като урежда една своеобразна санкция, която се налага независимо от наказателната отговорност. Специалната норма на чл. 354а, ал. 6 НК, разпорежда отнемане средството на престъплението и при осъществяване на престъпните състави по алинеи 1- ва до 5-та. След като в ал. 6 на чл. 354а НК не е уредено друго при прилагането й трябва да се държи сметка и за наличието на втората предпоставка на тази санкция, а тя е вещта или вещите да принадлежат на виновния, да са негова собственост. ІІ. По същество на правния спор. Лекият автомобил, отнемането на който е основано на постигнатото между извършителя на престъплението В. А. и прокурор при окръжна прокуратура [населено място] споразумение по реда на чл. 78а НК, е бил собственост на трето лице, ищецът по иска, а не на извършителя на престъплението. Отнемането в полза на държавата на средството, с което е извършено престъпление по чл. 345а ал. 1-3 НК, е предвидено в ал. 6 на нормата. Общият състав на отнемане на средството на престъплението е уреден, в чл. 53, ал.1 НК и наличието на предвидените в него елементи следва да бъдат съобразени, доколкото в нормата не е предвидено изключение от него. Санкцията отнемане в полза на държавата е деривативен способ за придобиване на вещни права елемент от състава на който е лицето, от което се отнема вещта, да е нейн собственик. Съгласно разпоредбата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца – чл. 300 ГПК. Присъдата не е задължителна за гражданския съд в останалите й части, поради което в гражданското производство може да бъде проверено дали са били налице всички елементи от разпореденото с нея отнемане на вещи, което е способ за придобиване на вещни права. При отсъствието на една от предпоставките – вещта, която се отнема да е собственост на извършителя, постановеното отнемане не е породило транслативно действие. Правото на собственост върху автомобила не е преминало в Държавата на това деривативно придобивно основание. Ищецът се легитимира като собственик на лекия автомобил, поради което необоснован и незаконосъобразен е направеният извод, че предявеният иск е неоснователен. Това е основание по чл. 2871, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно. Тъй като не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК ще бъде постановено решение по съществото на спора, с което предявеният иск ще бъде уважен като държавата ще бъде осъдена да предаде на Н. Ж. К. собствения му лек автомобил марка „С. С 3”, с цвят тъмно сив/металик, с рег. [рег.номер на МПС] , с рама V. и двигател № 10FSJ84423378 заедно със свидетелството за регистрация – част ІІ-ра. При този изход на касационното производство ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото, които възлизат на сумата 3495.00 лв. за всички инстанции. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 49 от 09.02.2015 г. по гр. д. № 881/2014 г. на Хасковски окръжен съд и потвърденото с него решение от 14.10.2014 г. по гр. д. № 400/2014 г. на районен съд Х. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на финансите да предаде на Н. Ж. К., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 16, ап. 116, с адрес за призоваване: [населено място], [улица], адв. А., собствения му лек автомобил марка „С.”, модел „С 3”, с цвят тъмно сив/металик, с рег. [рег.номер на МПС] , с рама V. и двигател № 10FSJ84423378 заедно със свъдителеството за регистрация – част ІІ-ра, както и да му заплати сумата 3495.00 (три хиляди четиристотин деветдесет и пет) лв., представляваща разноски по делото за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: