4 4 РЕ Ш Е Н И Е № 465 София, 13 януари 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ..дванадесети декември.. две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЖАНИНА НАЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при участието на секретаря…..КРИСТИНА ПАВЛОВА......…и на прокурора.....ИСКРА ЧОБАНОВА......изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1603 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на задочно осъдения М. А. П. за възобновяване на нохд № 90/1995 г. на Пловдивския окръжен съд поради неучастието му в наказателния процес. По същество се иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на размера на наложеното наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото, установи следното: С цитираната присъда Пловдивският окръжен съд признал подсъдимия П. за виновен и го осъдил както следва: за престъпление по чл.212 ал.4, вр. чл.20 ал.2 от НК на 13 години лишаване от свобода и 15 години лишаване от права, за престъпление по чл. 309 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК на десет месеца лишаване от свобода и за престъпление по чл. 316, вр. чл.308 ал.1 от НК на една година и пет месеца лишаване от свобода. На осн. чл.23 от НК съдът определил общо наказание от 13 години лишаване от свобода, към което присъединил наказанието лишаване от права по чл.37 т.6 и т.7 от НК за срок от 15 години. Със същата присъда са признати за виновни и осъдени още трима подсъдими. С решение № 164/ 16.11.1999 г. по внохд № 148/ 99 г. Пловдивският апелативен съд потвърдил присъдата по отношение на този подсъдим. Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в рамките на шест месечния срок от задържането на П. за изтърпяване на наказанието, когато е узнал за присъдата. Разгледано по същество е неоснователно. Осъденият М. П. е бил предаден на съд по посочените обвинения и е било образувано нохд № 90/95 г. на Пловдивския окръжен съд. Препис от обвинителния акт му е бил връчен лично на 12.10.1995 г., като с посредничеството на брат му е упълномощил защитник в лицето на адв. Т.. Участвал е лично в пет съдебни заседание през 1996 и 1997 г., по време на които са събирани доказателства. Междувременно, на 11.07.1996 г. мярката за неотклонение „задържане под стража” е била изменена в по-лека, но поради неявяването му в съдебно заседание на 14.04.1997 г. отново е постановено задържане, което не е било изпълнено. Осъденият е бил редовно призован /чрез съпругата му, която го уведомила за призовката/ и за съдебното заседание на 29.09.1997 г., когато също не се е явил. По делото са приложени писма от РПУ на МВР гр.Пловдив за наличие на данни, че П. е напуснал страната с фалшиви документи и е заминал за Ю.. В същия смисъл са налице сведения и от майка му. Горното сочи, че съдът е положил дължимите усилия по призоваване на осъдения и осигуряване на личното му участие в наказателния процес, но поради неявяването му е продължил разглеждането на делото в негово отсъствие на основание чл. 268 ал.3 т.2 от НПК /стар/. Изложените обстоятелства определят, че М. П. е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, водено в рамките не само на досъдебната фаза, но и на съдебната такава, като е взел участие в част от първоинстанционното производство. Фактът, че в един момент не се е явил в съдебно заседание, за което е бил редовно призован и е напуснал страната обуславя извода, че се е отказал доброволно от правото си на лично участие в процеса, съотв. от правото да се защитата лично. Съдът е назначил служебен защитник / поради оттегляне на пълномощията на упълномощения такъв/, който е реализирал пълноценно правото на защита на подсъдимия, включително чрез обжалване на постановената присъда. На П. е бил гарантиран справедлив процес в негово отсъствие, като неучастието му в производството е негов личен избор, от който не може да черпи права, претендирайки отмяна на постановената присъда. Институтът за възобновяване на наказателното производство при задочно осъждане има за цел да осигури пълноценно упражняване на правото на лично участие на осъденото лице в нов съдебен процес, защото поначало това право е с основно, фундаментално значение. Такова възобновяване обаче е основателно само при наличие на данни, че осъденото лице не е участвало в процеса, защото не е знаело на наказателното преследване срещу него. В този смисъл е практиката на Европейския съд по правата на човека /СЪДЪТ/, на която П. се позовава в искането си. Цитираните дела обаче не подкрепят тезата му, защото по тях СЪДЪТ е приел допуснато нарушение на чл.6 от КПЧОС именно поради незнание на жалбоподателите за воденото срещу тях наказателно преследване. В решенията си СЪДЪТ приема, че отказът от упражняване на право, гарантирано от Конвенцията, трябва да бъде установен по недвусмислен начин, което не е възможно, ако обвиняемият не е уведомен лично за основанията за обвинението. Отнесено към настоящия казус, процесуалното поведение на П., свързано с напускане на страната по време на висящия първоинстанционен съдебен процес, сочи на точно такъв недвусмислен отказ от правото на лично участие, гарантирано от НПК и от Конвенцията. Касационният състав намира за неоснователни доводите на осъдения за явна несправедливост на наказанието. Не е налице неразумно дълъг срок на наказателното производство, което е приключило шест години след деянието, а не както твърди осъденият- 20 години след това. Не е изтекла и давността за изпълнение на наказанието по чл. 82 от НК. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения М. А. П. за възобновяване на нохд № 90/1995 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: