4 Р Е Ш Е Н И Е № 154 София 08 юли 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 март, двехиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Пламен Петков наказателно дело № 1087 / 2011 година Производството е образувано по касационна жалба от подс. М. Г., депозирана чрез защитника й, срещу въззивно решение № 247 от 23. 11. 2010 год., постановено по ВНОХД № 532 / 2010 год., по описа на Апелативен съд - гр. Пловдив. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание пред настоящата инстанция, се релевират доводи за допуснати нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК. Претендира се, атакуваното решение да бъде отменено, с искане касационната инстанция да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 2, пр. 3 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за основателност на депозираната касационна жалба. Частният обвинител Г. С. Г. не се явява, като чрез повереника си поддържа становище за неоснователност на жалбата. След преценка доводите на страните и проверка на въззивното решение на Апелативен съд – гр. Пловдив в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение в настоящия състав намери следното: С присъда № 63 от 15. 10. 2010 год., постановена по НОХД № 317 / 2010 год. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, подсъдимата М. Г. е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б.”б” във вр. с чл. 343, ал. 1, б.”в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, като при условията на чл. 54 от НК й е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, изпълнението на което, е било отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г от НК, подсъдимата е била лишена от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като същевременно е била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение за извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”в” във вр. с чл. 343, ал. 1 от НК във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. С решение № 247 от 23. 11. 2010 год., постановено по ВНОХД № 532 / 2010 год. по описа на Апелативен съд - гр. Пловдив, горепосочената присъда е била изменена в частта в която подсъдимата Г. е била призната за виновна, че е извършила престъплението по чл. 343а, ал. 1, б.”б”, във вр. с чл. 343, ал. 1, б.”в”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК като е нарушила чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и е била оправдана по това обвинение, като е бил намален и размера на наложеното й наказание „лишаване от право да управлява МПС” от шест месеца на четири месеца. В останалата си част, първоинстанционната присъда е била потвърдена. По жалбата на подсъдимата : Основният довод който може да бъде изведен от изложеното в жалбата, е за допуснато от инстанционните съдилища, в частност от въззивната инстанция, съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с преценката на събрания по делото доказателствен материал. По същество, въззивната инстанция е приела фактическата обстановка възприета от първоинстанционния съд, като в атакуваното решение е посочено, че е споделен и извършения от Окръжен съд – гр. Пазарджик, анализ на събраните по делото доказателства. В случая, въззивната инстанция не е изпълнила в цялост, вменените й с разпоредбата на чл. 339 от НПК задължения. Това е така защото, от материалите по делото се установява, че е налице различие в заключенията на изслушаните по делото автотехнически експеритзи, изготвени от вещите лица М. и Ф., задачите на които по същество междувпрочем, са идентични. Тези различия обаче, изцяло касаят предмета на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК и е следвало да бъдат подложени на детайлен анализ, още повече, че в заключението на повторната автотехническа експертиза /отговор по четвърта задача/, вещото лице Ф. е заключил, че при появата на несигнализиран велосипедист /какъвто е бил пострадалия К./ от ляво на управлявания от подсъдимата лек автомобил, осветлението на автомобила от левия фар на къси светлини, го осветява за първи път от дистанция от 5, 0 метра. Същевременно, на стр. 14 от експертизата е посочено, че пострадалия в предходен на сблъсъка момент не е попадал в осветената зона от късите светлини на фаровете на автомобила и при условие, че не е бил светлинно сигнализиран, подс. Г. най – вероятно не е имала техническа възможност да го възприеме. Останал е неизяснен в пълнота въпросът, от кой момент пострадалия е могъл обективно да бъде възприет от подс. Г. като участник в движението, за да може да налице допуснато от нея нарушение по смисъла на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, тъй като именно това е нормата от ЗДвП, която според въззивния съд, подсъдимата е нарушила като водач на МПС. В този аспект следва да бъде споделен довода на представителя на ВКП, че с оглед спецификата на производството и обвинението повдигнато против подс. Г., следва противоречията в експертните заключения да бъдат преодолени съобразно разпоредбата на чл. 153 от НПК, а именно, чрез назначаване и изслушване на заключение по тройна автотехническа експертиза, която да даде необходимите отговори на въпросите от техническо естество, касаещи обстоятелствата посочени в разпоредбата на чл. 102 от НПК. В обобщение се налага извода за допуснато съществено нарушение на разпоредбите на 14, 107 и чл. 154 от НПК, свързано с проверката и оценката на доказателствата, което е довело до опорочаване на вътрешното убеждение при формиране на решаващите изводи на въззивната инстанция, касателно правилното приложение на закона. Поради горепосоченото, настоящата инстанция намира обжалваното решение за постановено при съществени процесуални нарушения, а оттам и на материалния закон, обстоятелство обуславящо основателността на депозираната касационна жалба. С оглед изложеното, Върховният касационен съд на РБългария, първо наказателно отделение намира, че обжалваното решение на Апелативен съд – гр. Пловдив следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 247 от 23. 11. 2010 год., постановено по ВНОХД № 532 / 2010 год. по описа на Апелативен съд - гр. Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: