5 Р Е Ш Е Н И Е № 99 С., 28.07.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Е. Чаначева Е. М. при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………..………………, като изслуша докладваното от съдията Е. М. търг. дело № 542 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 212 от 30.ІІІ.2011 г, постановено по делото в пр-во по чл. 288 ГПК, касационният контрол по отношение атакуваното от В., А. и М. М. от [населено място] решение на САС от 18.ІІ.2010 г. по гр. дело № 260/09 г. е бил допуснат в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, във връзка с релевираните от касаторките два материалноправни въпроса: дали групова застраховка върху живота на кредитополучателите между банка и застрахователно д-во представлява типичен договор в полза на трето лице, както и дали такъв застрахователен договор валидно може да се прекрати по взаимно съгласие на сключилите го търговци преди изтичане срока на погасяване на кредита, който застраховката е следвало да обезпечава. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция тримата ищци, така както и ответното [фирма]-С., не са били представлявани, докато представителят на ответната [фирма]-С. повторно е изразил становище, че спрямо банката е налице влязло в сила първоинстанционно решение по спора - за отхвърляне на алтернативно съединените осъдителни искове на М. /по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД и съответно на договорно основание/ изцяло и затова по отношение на нея настоящето касационно производство следвало да се прекрати. Обстойно мотивирани съображения в подкрепа на тезата си кредитната институция е изложила в писмена защита по делото. Като взе предвид оплакванията и доводите в съвместната касационна жалба на В., А. и М. М. от [населено място], съобрази писмените становище на ответните по касация две търговски д-ва /банка и застраховател/, вкл. и изразеното в настоящето открито с.з. становище на представителя на [фирма]-С., както и след като извърши проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК относно обосноваността и материалната законосъобразност на атакуваното въззивно решение, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Касационната жалба на М. е неоснователна. Неин предмет е въззивно решение, с което в едната му част, по иск на В., А. и М. М. с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД срещу [фирма]-С., решението на първостепенния съд е било обезсилено и делото по тази тяхна искова претенция за присъждане на главница в размер на 15 479.45 лв., ведно с претендираната мораторна лихва върху нея от 7 юли 2006 г. - прекратено. В частта на първоинстанционния съдебен акт по съществото на облигационния спор, с която алтернативният иск за същите суми срещу този застраховател, но претендирани на договорно основание /по сключената групова застраховка „Живот” на кредитополучатели/ е бил отхвърлен, това първоинстанционно решение е било потвърдено от САС и затова сега е единствен предмет на касационната жалба. Отхвърлянето на същите два иска, предявени в алтернативно съединение срещу ответната [фирма]-С. обаче, не е било предмет на въззивната жалба на М. и затова е недопустимо трите касаторки да претендират от настоящата инстанция /отново алтернативно/ да се ангажирана отговорността на същата банка било на договорно основание, било на основание неоснователно обогатяване в хипотезата по чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД. От апелативния съд, видно от петитумната част на жалбата им /чл. 198, б. „г” ГПК-отм./, те са поискали да бъде осъдено единствено ответното застрахователно д-во да им заплати главницата от 15 479.45 лв. и търсената от 7 юли 2006 г. мораторна лихва от 2 000 лв. С оглед изложеното и по съображения от текста на чл. 219, б. „б”, предл. 1-во ГПК /отм./ настоящето касационно производство ще следва да бъде прекратено по отношение на ответната по касация [фирма] – С., тъй като е налице влязло в сила първоинстанционно решение. Правилно /законосъобразно/ въззивната инстанция е отхвърлила осъдителните искове на касаторките М. срещу застрахователя, водени на договорно основание. В тази връзка са и формулираните от тях релевантни за изхода на делото във въззивната инстанция два материалноправни въпроса. Дори и най-бегла съпоставка между заглавията на текстовете на чл. 412 /отм./ ТЗ и чл. 414 /отм./ ТЗ, сочи, че отговорът на първия от релевираните от касаторките два правни въпроси е отрицателен: принципно сключване на застраховка „живот” в полза на трето лице е възможно, но процесната групова застраховка „живот” на кредитополучателите, сключена на 24.VІІІ.2004 г. между „Банка Д.” и праводателя на [фирма] е била такава по чл. 412 /отм./ ТЗ – в полза на кредитор /търговска банка/ за обезпечение задължение на физическо лице. В това застрахователно правоотношение Банката е имала едновременно качествата и на застраховащ, и на ползващо се от сключената застраховката лице. Докато всеки един кредитополучател, дал съгласието си за сключване на такава групова застраховка „Живот”, представлява застраховано лице, „върху” чиито живот се сключва застрахователният договор. Ако съгласието за сключване на последния от страна на кредитополучател е условие за валидността на сделката, то за последващото й прекратяване преди изтичане срока на погасяване на съответния кредит законодателят не е предвидил в чл. 412 /отм./ ТЗ изискване кредитополучателят отново да се съгласи. Нещо повече: по аргумент от текста на разпоредбата на чл. 199а, ал. 6 КЗ, която е влязла в сила от 1.І.2006 г., кредиторът /банката/, в чиято полза е сключена застраховката има само задължението единствено да уведоми кредитополучателя за прекратяване на застраховката, но в процесния случай това прекратяване е станало по взаимно съгласие на сключилите застр. договор страни преди влизането в сила на тази разпоредба: със споразумението от 27.ХІІ.2005 г. между [фирма] и праводателя на настоящия ответник Ж. [фирма], считано от 1 април 2006 г. Несъмнено е, и в тава се състои отговорът на втория от двата материалноправни въпроса, релевирани в изложението на трите касаторки към жалбата им, че, съгласно чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, договорите могат да бъдат прекратени „само по взаимно съгласие на страните” /освен на изрично предвидените в закон основания за това/. С оглед всичко изложено правилно /обосновано и законосъобразно/ съставът на САС е приел, че към датата на смъртта на общия наследодател на настоящите три касаторки, а именно 9 юни 2006 г., не е било налице правоотношение по групова застраховка „Живот” на кредитополучателите на [фирма] – С. с ответното застрахователно д-во [фирма]-С., въз основа на което да може да бъде ангажиране договорната отговорност на последното по повод настъпилата смърт на кредитополучателя М. С. М. от [населено място]. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ПРЕКРАТЯВА настоящето касационно производство ПО ОТНОШЕНИЕ НА [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица]. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 135 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 18.ІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 2606/09 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2