Ключови фрази
предели на касационната проверка * неизменност на съдебния състав * отвод

Р Е Ш Е Н И Е

№ 311

Гр.София, 07 юни 2010 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи май, две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА

ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

При участието на секретаря ЦЕКОВА

В присъствието на прокурора ГЕБОВ

изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 216/10 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 144/23.01.10 г.,постановено от СГС,НО, 5 въззивен състав по В. Н. О. Х. Д.1736/09 г.,е изменена присъда от 13.01.09 г.,постановена от РС-София /СРС/, НО, 4 състав по Н. О. Х. Д.7011/08 г. и подсъдимата М. В. Т. е призната за невиновна по повдигнато й обвинение по чл. 182, ал.2 НК с дата на деянието 25.08.07 г.; по другото обвинение, за което е призната за виновна от СРС- за извършено престъпление по чл.182,ал.2 НК с време на деянието 09.02.08 г.- е освободена от наказателна отговорност на основание чл.78 А НК и й е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.; отменено е приложението на чл.23,ал.1 НК и е потвърдена присъдата в останалата част. С последната Т. е била призната за виновна и осъдена по двете й повдигнати обвинения по чл.182,ал.2 НК с налагане на наказание глоба в размер на 300 лв. Същият размер глоба е наложен като общо най-тежко наказание по силата на чл.23,ал.1 НК. Т. е била осъдена да заплати на конституирания като граждански ищец Л. Т. иск за неимуществени вреди в размер на 200 лв.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от частния обвинител Т. с искане за отмяна на същия и потвърждаване решението на СРС.

Постъпила е жалба и от подсъдимата с искане да бъде оправдана и в частта, в която е останала осъдена от втората инстанция,да се отмени приложението на чл.23 НК и да се отхвърли предявеният и уважен иск за неимуществени вреди.

В съдебно заседание пред ВКС всяка от страните поддържа исканията си с отправените в тях доводи.

Представителят на ВКП изразява становище за необходимост от оставяне на присъдата в сила.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изтъкнатите в нея доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМАТА:

Това е най-важният въпрос, който трябва да бъде обсъден в настоящото производство, тъй като касае обхвата на произнасяне от ВКС.

1/ Подсъдимата атакува в своята жалба обстоятелството, че второстепенният съд се е произнесъл с решение, въпреки че я е оправдал по едно от вменените й обвинения. А е дължал произнасяне с присъда на основание чл.336, ал.1, т.3 НПК. Върху това обстоятелство очевидно се акцентира, тъй като, ако се приеме, че съдебният акт е решение на второстепенен окръжен съд /какъвто е СГС/, то тогава по силата на чл.346 НПК може да се стигне до извод,че той не подлежи на касационно обжалване.

Поначало, при казуси като процесния настоящата инстанция стои на позицията, че следва да се постанови решение. Мнението е такова при размисъл как въззивният съд е задължен да оповести присъда в случаите по чл.336,ал.1 НПК. В частност той трябва да оправдае подсъдим, осъден от първоистепенния съд /т.3/, ако такова е произнасянето по целия първо-инстанционен акт, по всичките деяния, за всичките дейци. Не и когато някаква част от присъдата на първостепенния съд следва да бъде изменена или потвърдена, а и касателно друг подсъдим. В последния случай няма пречка да се постанови решение и е без значение дали в частта, която се коригира от въззивната инстанция, деец бива оправдан изцяло или отчасти; или спрямо друг осъдителната присъда се потвърждава или изменява /включително и с частично оправдаване/. Казаното важи и когато корекцията е по силата на служебното начало, важащо за въззивната инстанция.

В конкретния казус се ревизира присъдата на СРС по отношение на осъждането на подсъдимата по единия пункт на обвинението, като тя се оправдава. Оставайки обаче осъдена по втория пункт, вече се явяват като допустими предпоставките на чл.78 А НК и Т. е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Видно от решението на СГС, е отменено и приложението на чл.23 НК /обратното се твърди в жалбата на подсъдимата/.

Въпросите, на които съдът трябва да отговори по решението, не се различават от всички такива, по които следва да размишлява въззивен съд, а те винаги включват и отговори на обстоятелствата по чл.301 НПК /чл.339 НПК/. Затова формата на акта няма да предопредели решаемите въпроси при произнасяне на целия съдебен състав. Последното казано става и при прогласяване на присъда, и при прогласяване на решение. А когато има протест на прокуратурата, произнасянето е в сферата на нормата на чл.32,ал.1,т.2 НПК.

Отделен е въпросът, след като е взето отношение по релевантните за втората инстанция въпроси, доколко може да бъде съществено процесуално нарушение формата на акта въобще. При подобна ситуация, по К. Н. Д.623/04 г. на 3 н.о. на НК на ВКС на РБ е преценено, че не може да се говори за съществено процесуално нарушение по повод формата на второи-нстанционния акт, след като не се стига до нарушаване на право на защита.

Ако се приеме обратното, най-малко означава при необходимост от частично оправдаване по определено квалифициращо обстоятелство например, или при законосъобразно осъждане за такова от страна на въззивния съд, да следва да се произнася присъда. Дълготрайната практика е доказала, че тогава се постановява решение.

2/ Въпреки казаното, не формата на акта в буквален смисъл е тази, която ще повлече неговата атакуемост пред ВКС. По-важно се явява съдържанието. Затова, когато по второинстанционен съдебен акт, който е такъв на окръжен, а не на апелативен съд /всички съдебни актове на последния подлежат на касационен контрол, с изключение на тези с решаемост по чл.78 А НК и по чл.334,т.1 НПК/, е направена обратна преценка от тази на първоинстанционния съд, за осъждане или оправдаване по отношение на поне едно лице и поне едно престъпление, той може да бъде проконтролиран от ВКС, според разпоредбата на чл.346, т.2 НПК. В този смисъл атакуваният по това производство съдебен акт се счита за присъда.

3/ С оглед приетото, решението на СГС подлежи на касационен контрол единствено в частта, в която Т. е оправдана по едно от повдигнатите й обвинения. Касателно тази част обаче, чието атакуване е възможно да стане само по мотивите и основанията за оправдаването, липсва обжалване от страна на подсъдимата.

Същевременно, касаторката атакува частта на решението, с което е освободена от наказателна отговорност по чл.78 А НК. Без значение дали тя спори, че виновността й е формулирана за чуждо поведение и липсва субективната страна на престъплението по чл.182,ал.2 НК, поради което настоява за директно оправдаване от ВКС, върховната съдебна инстанция по наказателни дела не е оправомощена да се произнесе по същество заради забраната на чл.346,т.2,пр.2 НПК. Нелегитимирането за произнасяне в наказателно-осъдителната част на атакувания съдебен акт води и до невъзможност за произнасяне по присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

В изложения смисъл касационната жалба на Т. е недопустима и като такава следва да бъде ОСТАВЕНА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ.

ПО ЖАЛБАТА НА ЧАСТНИЯ ОБВИНИТЕЛ ТЕРЗИЕВ:

Казаното по-горе касателно обхвата на разглеждане на производството от страна на ВКС се отнася и за частния обвинител. Неговата жалба е допустима по принцип, но само досежно оправдателната част на решението на СГС.

1/ Преди обаче да се вземе отношение по нея, трябва да се отбележи следното: Върховният касационен съд като последна инстанция е легитимиран да се произнася по атакуваните пред него съдебни актове, обмисляйки касационните основания, визирани в разпоредбата на чл.348, ал.1,т.1-3 НПК. Затова сезиращите го процесуални документи- протест и/или жалба- трябва да съдържат аргументи, сочещи директно или безусловно водещи /макар и словно и цифрово неспоменати/ към някоя от хипотезите- нарушение на материалния, на процесуалния закон и/или явна несправедливост на наложеното наказание.

Върховният касационен съд като инстанция единствено по правото, за разлика от долустоящите съдилища, които са такива по фактите и правото, не може да установява нови фактически положения според събрания доказателствен материал. И това е така, защото би означавало да се произнася по фактическа необоснованост, която не е касационно основание. При надлежно сезиране, ВКС е в състояние да преценява дали съдебната оценка по набраните по процесуален ред доказателства е законосъобразно формирана /нарушение на процесуалния закон/ и е довела до правилно приложение на материалния закон или не. Приложението на материалния закон е относимо и към съдебната преценка в рамките на определяне на наказанието по чл.54 или 55 и сл. НК. Освен това има варианти, при които то се явява неразривно свързано с явната несправедливост на наложеното наказание, при налични такива оплаквания и искане за връщане на производството на предходна инстанция с оглед увеличаване на наказанието.

Казаното току-що, осмислено в светлината на настоящия казус, води до заключение, че касационната жалба на частния обвинител Т. , прегледана внимателно в съдържателен план, не визира оплаквания за порочност на атакувания съдебен акт по начина, по който се изисква в процесуалния закон. Преимуществено касаторът отправя лични нападки срещу докладчика по делото във въззивната инстанция, който по силата на старшинството по ЗСВ е бил и председател на съдебния състав- съдия М. Т. Вярно е, че като докладчик и при липса на особено мнение, съдия Т. е изготвила съдебното решение. Но то не е неин индивидуален, а съдебен акт. В случая съдът включва в себе си трима професионални съдии, както задължава нормата на чл.28,ал.2 НПК, доколкото става дума за въззивен състав. Този съдебен състав е взел единодушно решение по релевантните за настоящото наказателно производство въпроси, писменото оповестяване по които е осъществено от съдия Т. Така че всички, обобщено и меко казано, възражения срещу съдията-докладчик, неясно защо включително и със споменаване на качеството му “Председател на Съюза на съдиите в Република България”, несвързани с възможни за формулиране касационни основания, са извън предмета на настоящата проверка и няма да бъдат обсъждани.

По-нататък, доколкото има плоскост за обмисляне на някакви доводи по съществото на производството и годност да бъдат субсумирани под някое касационно основание, може да се заяви, че при формиране на волята на решаващия състав в оправдателната част на присъдата, въз основа на събрания по надлежен ред доказателствен материал, не са допуснати нарушения, които да са довели до нейното опорочаване, а в проекция- и до нарушаване на материалния закон. Касаторът спори по интерпретация на фактите и придадената им правна същност, без обаче да е възможно да се извлече от многословието каква е базата, на която трябва да стъпи касационната инстанция, за да възприеме превратно тълкуване на доказателствената маса и съответно неправилно да приложи правото. Несъгласието с тезата на съда, без правно аргументиране за нейна незаконосъобразност, не прави позицията на жалбоподателя обоснована. Тя не става по-подкрепена и с позоваване на становището на участвувалия във второинстанционното производство прокурор, който е отправил искане за потвърждаване присъдата на СРС.

2/ Всъщност, доколкото въобще може да се говори за допустимост на касационната жалба на Т. като отговаряща на изискванията, заложени в чл.351,ал.1 НПК, това става във връзка с оплакванията за: смяна на член на състава на въззивния съд, започнал гледане на делото; споменаването на направения отвод на целия второстепенен съдебен състав; неуважаване на исканията на жалбоподателя за поправка на протоколи от съдебно заседание.

От казаното ВКС сам извлича оплаквания за допуснати нарушения на чл.348, ал.3,т.1 и 3 вр.ал.1,т.2 НПК, довели до ограничаване на неотстранени процесуални права на частния обвинител като участник в процеса. Това от своя страна вероятно се счита за рефлектирало върху оправдателната част на акта на СГС, който е предмет на разглеждане пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела, чрез който допуснатите нарушения не само не са отстранени, а са задълбочени.

Първото твърдение се извежда като накърняване нормата на чл.258 НПК. Същата изисква делото да се разглежда от един и същ състав на съда от започването до завършването на съдебното заседание. Неизменността на съдебния състав се свързва с персонално един и същ такъв, от който се искат и допускат, пред който се събират и проверяват и който оценява набавените в хода на провежданото съдебно следствие доказателствени материали. Тъй като в случая става дума за въззивно производство, се прилагат правилата на чл.317 вр. чл.258 НПК.

Ход на второстепенното разглеждане на делото е даден в съдебно заседание на 02.07.09 г. и съставът, пред който е започнало събирането на доказателства, е приключил същото в съдебно заседание на 04.11.09 г. Обстоятелството, че в съдебно заседание на 03.06.09 г.е участвувал съдия, който впоследствие не е продължил присъствието си в съдебния състав, не води до опорочаване на третираните процесуални норми, защото в посоченото съдебно заседание не е разглеждано производството по същество.

Второ, събирането на доказателства в съдебна фаза се осъществява от и със санкцията на съдебния орган. Последният е този, който прави преценката за относимост към предмета на доказване на поисканите доказателствени материали. Обстоятелството, че исканията на някои страни се уважават, а на други-не, не означава автоматически, че съдебният състав е предубеден и следователно подлежи на отвод по силата на чл.29,ал.2 НПК.

Претенцията за отвод на съда или член от него, която, ако е основателна, но не е уважена, би предизвикала размисли за постановяване на съдебния акт от незаконен състав /абсолютно процесуално нарушение по смисъла на чл.348,ал.3,т.3 вр.ал.1,т.2 НПК/, в случая не е налична. Искането за отвод, отправено от частния обвинител към въззивния съд, е резултат от неуважаване на негови доказателствени претенции и уважаване на такива на защитата. Това обаче не го прави основателно, без да се излагат допълнителни аргументи за предубеденост. Отделно от казаното, СГС ясно е мотивирал становището си, че изисква множество социални доклади за малолетния К. на 5 СОССП и няколко изпълнителни производства, с оглед установяване на цялостната фактология по личните взаимоотношения на детето и неговия баща и най-вече, с оглед отношението на самото момче към същността на тези контакти и желанието му за тях. Оттам са формулирани и основни аргументи на въззивния съд за затвърждаване виновността на подсъдимата по пункта на обвинението, по който е приложена разпоредбата на чл.78 А НК.

Трето, чл.311 НПК указва кои са обстоятелствата, които се включват в протокола от съдебно заседание. Чл.312 НПК дава възможност на страните да искат поправка на протокол, като е предвиден и съответен ред за произнасяне. ВКС констатира,че по всяко искане на Т. за поправка на протокол, което е негово право, има произнасяне с нарочен акт. В никое от тези произнасяния не се съзира приписваната им от касатора пристрастност. Няма данни, а и Т. не въвежда такива пред ВКС, в съдебните заседания по второстепенното производство да е осъществено неупоменато в протокола съществено поведение или да е пропуснато съществено изявление на някой от участниците в процеса, които биха били от характер да доведат до коренна промяна на финалния изход по спора. Ето защо недоволството на жалбоподателя от факта, че не са удовлетворявани искания за поправка на протокол, формулирано по начина, по който това е сторено в жалбата, не навежда на извод за допускане на съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК, което да е повлияло непреодолимо върху качеството на атакувания съдебен акт и следователно да е ограничило процесуалните права на Т.

Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. В. Т. срещу решение № 144/23.01.10 г.,постановена от СГС,НО, 5 въззивен състав по В. Н. О. Х. Д.1736/09 г.по описа на същия съд и състав.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 144/23.01.10 г., постановена от СГС,НО, 5 въззивен състав по В. Н. О. Х. Д.1736/09 г. по описа на същия съд и състав, в оправдателната част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/