2 Р Е Ш Е Н И Е № 180 гр. София, 09.06.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Цветанка Найденова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 841 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молба на Ц. Й. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 306/06.11.2014 г., постановено по гр. дело № 185/2014 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд. С решението е отменено решение № 86/18.10.2013 г. по възз. гр. дело № 182/2012 г. на Силистренския окръжен съд и е признато за установено по отношение на молителя и Г. С. Ц., че дължат на Д. В. И. солидарно сумата 5 103.87 лв., представляваща задължение по банков кредит от 24.06.2009 г., сключен между Й. Ц. К. (наследодател на молителя) и Г. Ц. (от една страна) и [фирма] (от друга страна), и изплатен от ищеца Д. И. в качеството на поръчител, както и сумата 575.62 лв., представляваща лихва за забава за периода 30.08.2011 г. – 01.10.2012 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 02.10.2012 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, за които суми е издадена заповед № 3723/04.10.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 1785/2012 г. на Силистренския районен съд; в тежест на молителя са възложени и разноски по делото. В молбата, като основание за отмяна се навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че в открито съдебно заседание по частно гр. дело № 1193/2015 г. на СсРС, проведено на 14.10.2015 г., са били представени документи от кредитното досие на Й. К. и Г. Ц., които молителят сочи като новооткрити доказателства, които не са били известни на съда при произнасянето на решението, чиято отмяна се иска, като поддържа и че са от съществено значение за решаване на делото. Конкретно се изтъква единствено, че от договора за поръчителство е видно, че ищецът Д. И. се е задължил при неизпълнение от кредитополучателя да изпълни задълженията му по договора за кредит, като той е изпълнил предсрочно по свое усмотрение и на свой риск, без да е било налице неизпълнение от страна на кредитополучателите. Освен това, в молбата за отмяна се поддържа и, че в началото на месец ноември 2015 г. молителят научил, че през месец юни 2009 г. двама свидетели видели ищеца Д. И. да получава от Й. К. цялата сума 5 000 лв. по договора за кредит от 24.06.2009 г., като свидетелите възприели и разговор между тях, от който станало ясно, че Й. К. тегли заема за ищеца, който заявил, че ще си плаща вноските. Ответникът по молбата за отмяна Д. В. И., в отговора си излага становище за неоснователност на молбата. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. Отмяната по реда чл. 303 и сл. от ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 от ГПК причини. В случая, твърденията на молителя следва да се квалифицират в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК – заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В този смисъл, новите обстоятелства, респ. новите писмени доказателства трябва да са от такова естество, че ако са били установени, съответно – представени пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК това писмено доказателство, което е било известно или е могло да бъде известно на страната и тя е могла да се снабди с него, ако бе проявила дължимата грижа за издирването и представянето му по делото. Не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК това обстоятелство, което е било известно или е могло да бъде известно на страната и тя е могла да го узнае и да го релевира по делото, ако бе проявила дължимата грижа за това. Също така, очевидно не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК писмените доказателства и обстоятелствата, които са били представени, респ. – били са твърдяни или релевирани по друг начин по делото, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Именно последната хипотеза е налице в случая. Представеният с молбата за отмяна, договор за кредит за текущо потребление от 24.06.2009 г., на който единствено конкретно се позовава молителят и сочи като ново писмено доказателство, не е такова по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като е бил представен по делото още с исковата молба на ответника по молбата за отмяна Д. В. И. (листове 4-6 от първоинстанционното дело) и именно този договор за банков кредит е визиран в диспозитива на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. На останалите представени с молбата за отмяна писмени доказателства – част от кредитното досие на наследодателя Й. Ц. К. (молба за кредит за текущо потребление, информация по чл. 19 ЗЗЛД, удостоверение за месторабота и доход, декларации по ЗЗЛД, за наличие на задължения и за гражданство, имуществено състояние и свързани лица, удостоверение за наследници и съдебно удостоверение) молителят не се позовава чрез заявяване на конкретни твърдения и доводи в молбата си, а и те се без никакво значение за материалноправния спор, разрешен с влязлото в сила решение, с изключение на удостоверението за наследници, което също е било представено още пред първоинстанционния съд по делото. Сочените в молбата за отмяна обстоятелства, а именно - че през месец юни 2009 г. двама свидетели видели ищеца Д. И. да получава от наследодателя Й. К. цялата сума 5 000 лв. по договора за кредит от 24.06.2009 г., като свидетелите възприели и разговор между тях, от който станало ясно, че Й. К. тегли заема за ищеца, който заявил, че ще си плаща вноските; също не са нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Същите обстоятелства са твърдени от молителя още в отговора на исковата молба по делото и за тяхното установяване той е поискал разпит на двама свидетели (лист 26 от първоинстанционното дело), който е допуснат с определение № 93/08.01.2013 г. на съда (лист 31 от първоинстанционното дело), но поради оттегляне на това доказателствено искане с молба на процесуалния пълномощник на молителя (лист 57 от първоинстанционното дело) съдът в открито съдебно заседание от 19.03.2013 г. е отменил определението си за неговото допускане. По изложените съображения, тъй като обективно не е налице наведеното от молителя по делото, основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, молбата му за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение. При този изход на делото на молителя не се следват разноски, каквито той претендира, а на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 81 от ГПК, молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата за отмяна, претендираните от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото, а именно – сумата 500 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. Й. К. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на влязлото в сила решение № 306/06.11.2014 г., постановено по гр. дело № 185/2014 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд; ОСЪЖДА Ц. Й. К. да заплати на Д. В. И. сумата 500 лв. (петстотин лева) – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.