P Е Ш Е Н И Е № 114 София, 06 юни 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Юлиана Петкова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 130/2013 година. Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия Р. М. Д. срещу решение № 147 от 28.11.2012год. по внохд № 265/2012год. по описа на Варненския апелативен съд. В нея са посочени основанията по чл. 348, ал. 1,т.1-3 от НПК за проверка на обжалваното въззивно решение. Излагат се подробни доводи за допуснати на досъдебното и съдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила при събиране и проверка на доказателствения материал по делото, както и в дейността на съда при оценка на доказателствената съвкупност. Последното е довело съда до неправилно изградено вътрешно убеждение за доказаност на обвинението, а като краен резултат и до неправилно приложение на закона. Въззивната инстанция не е отстранила нарушенията и сама е допуснала съществени такива. В съответствие с изложените в жалбата доводи се правят алтернативните искания за оправдаване на подсъдимия, за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане или за изменяването му с намаляване размера на определеното наказание. Пред касационната инстанция подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата по изложените в нея и в представеното писмено допълнение основания и доводи. Представителят на Прокуратурата изразява становище за основателност на жалбата по релевираните в нея основания за проверка и искания. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 20 от 28.08.2012год. по нохд № 279/2012год. на Шуменския окръжен съд подсъдимият Р. М. Д. е признат за виновен в това, че на неустановена дата на 2010год. до 23.09.2010год. в [населено място], без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, придобил и държал високорискови наркотични вещества: Х. канабис индика сетива-марихуана, с нетно тегло 7,33гр. ,със съдържание на активен компонент-тетрахидроканабинол 4,05%, на стойност 43,98лв., с цел разпространение, поради което и на основание чл. 345а, ал. 1и чл. 55, ал. 1,т. 1 от НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на две хиляди и петстотин лева. На основание чл. 354а, ал. 6 от НК съдът се е произнесъл и отнел в полза на държавата на вещественото доказателство предмет на престъплението и е присъдил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. С обжалваното решение Варненският апелативен съд е изменил присъдата като е признал подсъдимия за невиновен да е придобил от неустановена дата на 2010год. до 23.09.2010год. в [населено място] наркотичното вещество предмет на престъплението през инкриминирания период, потвърдил е присъдата в частта, с която той е признат за виновен да е държал на 23.09.2010год. в [населено място] марихуаната с цел разпространение, като е намалил наказанието му от осем на шест месеца лишаване от свобода. Съдилищата са приели за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият Р. М. Д. представлявал интерес на оперативните служби към Министерство на вътрешните работи и бил заподозрян за съучастие в престъпление по воденото в ОД на МВР-Шумен досъдебно производство № 154/2009год. На 22.09.2010год. Д. управлявал л.а. “Киа С.“ с рег. [рег.номер на МПС] по пътя от [населено място] към [населено място]. На т.н.“5-ти километър“ от [населено място] автомобилът му бил спрян от служители на МВР и след като се установила самоличността му се извършил личен обиск и Д. бил отведен в града. Управляваният от подсъдимия автомобил бил паркиран във вътрешния двор на ОД на МВР-Шумен, като на вратите му били поставени лепенки подписани от разследващия полицай Кр.Ц.. Със Заповед издадена на основание чл. 63, ал. 1,т. 1 от ЗМВР, инспектор И. С. Н., на длъжност СИКП при ОД на МВР-Шумен постановил задържането на подсъдимия Р. М. Д. в РПУ-Шумен за срок от 24 часа, като заподозрян в съучастие на извършено тежко умишлено престъпление по ДП № 154/2009год. по описа на ОД на МВР-Шумен, считано от 19.45часа на 22.09.2010год. до 19.45часа на 23.09.2010год. На 23.09.2010год. разследващ полицай при ОД на МВР-Шумен, в присъстие на поемни лица по повод разследване по д.пр. № 154/2009год. извършил оглед на местопроизшествие -автомобил „Киа С.“ с рег. [рег.номер на МПС] , при който наред с други документи неотносими към делото на пода между подлакътника и предна дясна седалка в купето бил открит найлонов плик, съдържащ суха зелена тревна маса и два броя хартийки, които били иззети. В протокола за това следствено действие, макар да отразил, че поставените лепенки са на мястото си, разследващият полицай изрично отбелязал, че местопроизшествието не е запазено. На 04.10.2010год. разследващият орган назначил физикохимична експертиза, която изследвала представената й и иззета с протокола за оглед суха тревиста маса и дала заключение, че тя представлява марихуана с нетно тегло 7,33гр. и съдържание на тетрахидроканабинол 4,05% на стойност 43,98лв. според оценителната експертиза. С постановление от 17.05.2011год. прокурор при ОП-Шумен отделил от досъдебно производство № 154/2009год. материали свързани с откритото в автомобила на подсъдимия наркотично вещество и срещу него било образувано досъдебно производство № 106/2011год. по описа на ОД на МВР-Шумен за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3,т. 2 от НК. На 24.01.2012год. Р. М. Д. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК с предмет –придобиване и държане от неустановена дата на 2010 год. до 23.09.2010 год. с цел разпространение на 7,33гр. високорисково наркотично вещество-марихуана със съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол от 4,05%, на стойност 43.98лв. По същата правна квалификация и елементи от престъпния състав, с конкретика за време и място е внесен в окръжния съд обвинителен акт, по който съдът е приел обвинението за доказано и е постановил осъдителна присъда. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки присъдата в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на касатора за основателна. Касационната инстанция не може да констатира други фактически обстоятелства, различни от онези, които са приети от инстанциите, обвързани със задължението да установят правно-релевантната фактическа обстановка и да подменя вътрешното им убеждение. Предмет на касационна проверка може да бъде само спазването на процесуални изисквания за реда и начина на събиране и проверка на доказателствата и приложението на материалния закон. В тези рамки касационният състав намира, че по делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на подсъдимия на защита. В тази насока следва да се отбележи следното: Намирането на наркотично високорисково вещество марихуана в управлявания от подсъдимия автомобил е станало на следващия ден след задържането на Д. в поделението на МВР. При самото задържане на 22.09.2010год. на подсъдимия на място е направен е личен обиск, използвани са помощни средства, като са му били поставени белезници. Според показанията на свидетеля И. Н., до РПУ-Шумен автомобилът на Д. е управлявана от полицейски служител, до който е седял самият Н., а на задната седалка между двама маскирани служители от Специализирания отряд за борба с тероризма бил поставен подсъдимия. За начина на транспортиране на подсъдимия до полицейското управление и за броя на лицата пристигнали там с автомобила на Д. с идентично съдържание на показанията на Н. са и показанията от свидетеля К. Ц. депозирани пред съда. Изложените факти сочат, че от спирането на подсъдимия за проверка и последващото му задържане до извършения на 23.09.2010год. „оглед на местопроизшествие“, достъп до вътрешността на автомобила не е имал само и изключително Д.. Макар и приобщени, показанията на двамата свидетели са ползвани избирателно, като съдът ги е игнорирал в частта за начина на пристигане на автомобила в полицейската част, лицата пътували в него и тяхното разположение, което е в явно несъответствие с описаното в обвинителния акт/ стр. 1, абз. втори/, че с управлявания от него автомобил подсъдимият пристигнал в [населено място] сам без придружители. Нарушени са основните положения на процесуалния закон за всестранно, пълно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото и изграждането на вътрешното убеждение на съда въз основа на доказателствата по делото и закона, след съпоставка и анализ на всички доказателства от значение за разкриване на обстоятелствата по чл. 102 от НПК. В мотивите на присъдата са посочени множество решения на ВКС и отделни негови състави/част, от които нямат досег с проблематиката в случая/ и са привнесени избирателни цитати от показанията на свидетелите, без обаче те да се съпоставят, анализират поотделно и в съвкупност, а след това и синтезират до вид, като хармонично цяло, при което направените изводи за авторството на подсъдимия и неговата вина да са убедителни, логични и единствено възможните и да опровергават тезата му за невиновност. Основателна е критиката и срещу въззивния съд, който не е изпълнил в цялост задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК и формално е отговорил на възраженията на подсъдимия и защитата му срещу присъдата като незаконосъобразна и постановена при нарушения на процесуалните правила. Същевременно, оспорената от защитата съставомерност на деянието по чл. 354а, ал.1 от НК, въззивната инстанция е счела за неоснователна, като е приела обвинението, че на 23.09.2010год. подсъдимият е осъществил престъплението под формата на изпълнително деяние “държане на наркотични вещества“ за доказано. Съдът не е съобразил, че обективно такова „държане“ е невъзможно, с оглед задържането на Д. в полицейското управление от 22.09.2010год. за срок от 24 часа и при оправдаването на същия подсъдим по изпълнителното деяние в предишен период от време той да е „придобил“ същото наркотично вещество. Формата на изпълнителното деяние по чл.354а, ал.1 от НК - „държане на наркотични вещества“ се изразява в установяване на фактическа власт върху тях и деецът да разполага с възможност във всеки един момент да осъществи контрол върху съдбата на това вещество, включително да се разпореди с него, което в случая явно не е така. Протоколът за оглед на местопроизшествието, /който не се нуждае от съдебно одобрение-чл. 155, ал.1 от НПК/ удостоверява факта на извършеното процесуално следствено действие, и събирането на данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото. Разпитаните от съда поемни лица-свидетелите С. И. и С. И. са дали пояснения за начина на провеждане на огледа на автомобила на 23.09.2010год. и че в купето му е било открито полиетиленово пакетче със суха тревиста маса. Дадените показания са свързани с извършените действия на полицейските служители при огледа на местопроизшествието /на автомобила/ и на откритото в него наркотично вещество, но това не е достатъчно, да се приеме, че по смисъла на санкционната норма подсъдимият е „държал” наркотично вещество и обвинението е доказано по начин, непораждащ никакви съмнения, както изисква разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК. Изолирани, без обсъждане и в нарушение изискванията по чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК са останали оневиняващи подсъдимия доказателства, като лишавайки се от тях въззивният съд е проявил едностранчивост. Затова изводът за доказано авторството на подсъдимия в деянието предмет на обвинението страда от доказателствен дефицит, но не защото липсват относими към решаването на делото доказателства, а поради това, че в нарушение на процесуалния закон съдът ги е игнорирал, с което правото на защита на подсъдимия е било нарушено и на второ място, защото ако бе обсъдила и съпоставила всички доказателства и доказателствени средства, вероятно втората решаваща по фактите инстанция би стигнала и до други правни изводи. В този смисъл, изграденото вътрешно убеждение на съда, намерило проявление в постановения съдебен акт, предмет на касационната проверка, не се основава на обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, което представлява основание за касационна отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Ето защо, жалбата на касатора по изложените в нея доводи е основателна. Обжалваният съдебен акт следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, за отстраняване на посочените в мотивите на касационното решение съществени процесуални нарушения и законосъобразното му решаване. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 147 от 28.11.2012год. по внохд № 265/2012год. по описа на Варненския апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание на друг съдебен състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: О П Р Е Д Е Л Е Н И Е Към решение№ 114/2013 гр. София, 15 юли 2013г. Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито заседание, на петнадесети юли, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 130/2013 година. Производството пред ВКС на РБ е по чл. 414, ал. 1 от НПК за тълкуване на решение № 114 от 06.06.2013год. по н.д. № 130/2013год. на Върховния касационен съд, трето наказателно отделение. Пред настоящият съдебен състав процесуалния представител на подсъдимия Р. М. Д. изразява становище, че Апелативен съд-Варна, без правно основание е прекратил образуваното въззивното производство, като е излязъл вън от пределите на въззивната проверка очертани в чл. 314 от НПК, и понеже не притежава правомощията на контролно-отменителна инстанция спрямо съдебните актове постановени от Върховния касационен съд. Представителят на ВКП изразява становище, че имената на съдиите в решение № 114 по 130/2013год. са сгрешени при изписването на акта. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди данните по делото, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационно н.д. № 130/2013год. по описа на ВКС е образувано по жалба на подсъдимия Р. М. Д. срещу решение № 147 от 28.11.2012год. по внохд № 265/2012год. по описа на Варненския апелативен съд, разгледано е на 19.02.2013год. в състав-председател на състава Красимир Харалампиев и членове-Цветинка Пашкунова и Даниела Атанасова, като на същата дата съдебният състав се е произнесъл по същество по жалбата на касатора. С решение № 114/06.06.2013год. по н.д. № 130/2013год. на Върховния касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е отменено решение № 147 от 28.11.2012год. по внохд № 265/2012год. по описа на Варненския апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание на друг съдебен състав. При изписване на решението по н. д. № 130/2013год. на Върховния касационен съд, вместо съдия Даниела Атанасова, погрешно е вписана съдия Павлина Панова /въпреки, че тя не е присъствала при разглеждане на делото и произнасянето по него/, при участие на секретар Иванка Илиева, което е породило съмнение у Варненския апелативен съд, че обявеното решение е постановено от незаконен състав и поради това, не може да породи правни последици. С определение № 121 от 03.07.2013 год. състав на Варненския апелативен съд е прекратил производството по новообразуваното внохд № 170/2013год. и го изпратил на ВКС със становище за преценка необходимостта тази инстанция да постанови ново решение, от състава провел съдебното заседание на 19.02.2013год. Настоящият съдебен състав намира, че Варненски апелативен съд неправилно е прекратил новообразуваното от него въззивно наказателно общ характер дело № 170/2013год. Конституцията на Р.България и Наказателно-процесуалния кодекс са уредили триинстанционна правораздавателна система по разглеждане на наказателни дела и последната инстанция от тях се явява Върховния касационен съд, като постановените от него съдебни актове се окончателни със своята неотменимост и задължителност за всички правни субекти. В случая, въззивния съд е излязъл вън от правомощията си уредени в чл. 334 от НПК и недопустимо е ревизирал акт на последната съдебна инстанция, като е отказал да изпълни указанията дадени в решение № 114 от 06.06.2013год. по н.д. № 130/2013год. на Върховния касационен съд, трето наказателно отделение. Действително, допусната е грешка при изписване състава, постановил касационното решение по н. д. 130/2013год., за отстраняването на която не е предвидена изрична процедура в процесуалния закон. Единствената възможност констатираният недостатък да бъде саниран е тълкуването на съдебния акт по реда на чл. 414, ал. 1 от НПК, чрез обявяване ясно и категорично на касационния състав, който е разгледал делото и се произнесъл по същество по жалбата на касатора. От протокола на проведеното на 19.02.2013 год. съдебно заседание е видно, че касационният състав разгледал делото е бил с председател-Красимир Харалампиев, членове: съдия Цветинка Пашкунова и Даниела Атанасова, при участието на секретар Лилия Гаврилова. Същият се е произнесъл по същество и е обективирал без каквито й да било съмнения своята воля в решение № 114/06.06.2013год. по н.д. № 130/2013год. на Върховния касационен съд, трето наказателно отделение, връщайки делото за ново разглеждане на Варненския апелативен съд поради допуснати процесуални нарушения. Воден от изложените съображения и на основание чл. 414, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : РЕШЕНИЕ № 114 от 06.06.2013год. по разгледаното на 19.02.2013год. н.д. № 130/2013год. на Върховния касационен съд, трето наказателно отделение, ДА СЕ ЧЕТЕ, че след изслушване на докладваното от съдията Красимир Харалампиев н.д. № 130/2013 год. по описа на Върховния касационен съд, трето наказателно отделение, е произнесено и обявено в състав: Председател: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ, членове ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА и ДАНИЕЛА АТАНАСОВА, при участието на секретар Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурор Юлиана Петкова. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: