Р Е Ш Е Н И Е
№ 50044
гр. София, 04.07.2023г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №71 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД, [населено място], чрез адв. Н.Банков срещу решение №260070 от 12.05.2021г. по в.гр.д. №23/2021г. по описа на Апелативен съд- Варна в частта, с която е отменено решение №104/22.04.2020г., постановено по гр.д. №672/2014г. по описа на Окръжен съд-Добрич в частта, с която е осъден Я. И. С. да заплати на дружеството- касатор солидарно с „Боро Бъкс 1“ ООД, „Боро Бъкс 2“ ООД, „Би Привилиджт 1“ ООД, „Би Привилиджт 2“ ООД, „Вайс Сървисис 1“ ООД, „Вайс Сървисис 2“ ООД, „М Венчърс 1“ ООД, „М Венчърс 2“ ООД, „Валентина Кълекшън 1“ ООД, „Валентина Кълекшън 2“ ООД, „Ен Ен Рикавъри 1“ ООД, „Ен Ен Рикавъри 2“ ООД, „Джи Кей Лимитид 1“ ООД, „Джи Кей Лимитид 2“ ООД, „Ен Пи Ай Кепитъл 1“ ООД, „Ен Пи Ай Кепитъл 2“ ООД, „Юник Финанс 1“ ООД, „Юник Финанс 2“ ООД, „Рос Вендинг 1“ ООД и „Рос Вендинг 2“ ООД, обезщетение за вреди, изразяващи се в събрани чрез злоупотреба с права от взискателите такси и разноски по осем изпълнителни дела – и.д. №45/2014г., и.д. №46/2014г., и.д. №47/2014г., и.д. №48/2014г., и.д. №49/2014г., и.д. №50/2014г., и.д. №51/2014г. и и.д. №52/2014г., всичките по описа на ЧСИ Я. С., рег. №794 в КЧСИ, в общ размер на 62 707.81 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.03.2014г. до окончателното плащане на сумата, като са отхвърлени исковете на „Енерго-Про Продажби“ АД, [населено място] срещу Я. И. С. за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 62 707.81 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.03.2014г. до окончателното плащане и на ответника са присъдени разноските по делото.
В останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на „Боро Бъкс 1“ ООД, „Боро Бъкс 2“ ООД, „Би Привилиджт 1“ ООД, „Би Привилиджт 2“ ООД, „Вайс Сървисис 1“ ООД, „Вайс Сървисис 2“ ООД, „М Венчърс 1“ ООД, „М Венчърс 2“ ООД, „Валентина Кълекшън 1“ ООД, „Валентина Кълекшън 2“ ООД, „Ен Ен Рикавъри 1“ ООД, „Ен Ен Рикавъри 2“ ООД, „Джи Кей Лимитид 1“ ООД, „Джи Кей Лимитид 2“ ООД, „Ен Пи Ай Кепитъл 1“ ООД, „Ен Пи Ай Кепитъл 2“ ООД, „Юник Финанс 1“ ООД, „Юник Финанс 2“ ООД, „Рос Вендинг 1“ ООД и „Рос Вендинг 2“ ООД да платят солидарно на „Енерго-Про Продажби“ АД, [населено място] обезщетение за вреди в размер на 62 707.81 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.03.2014г. до окончателното плащане, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно- постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че мотивите на въззивния съд за неправилност на първоинстанционното решението в осъдителната му част срещу ЧСИ Я. И. С. са лаконични и оскъдни. Намира за незаконосъобразни изводите на решаващия съдебен състав, че съдебният изпълнител няма задължение за следи и евентуално да предотвратява злоупотреба с процесуални права, тъй като не е правораздавателен орган. Излага доводи, че съдебният изпълнител, овластен с компетентността да извършва изпълнителни действия съобразно ГПК, следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса, а при превратното им упражняване следва да откаже защитата им. В този смисъл и предвид установената явна злоупотреба с процесуални права от взискателите по процесните изпълнители дела, образувани при ответника- ЧСИ Я. С., неправилни и необосновани са изводите на съда, че ЧСИ е действал правомерно и не носи солидарна отговорност с взискателите за обезщетение за претърпените вреди от ищеца– длъжник в изпълнителното производство. Касаторът намира за необосновано решението и в частта, с която е прието, че не се установяват допуснати от ЧСИ нарушения на процесуалния закон. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде уважен изцяло предявеният срещу Я. С. иск, ведно със законната лихва, като претендира и разноските по делото.
Ответникът Я. И. С. оспорва касационната жалба, като твърди, че са неоснователни оплакванията за допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Излага подробни доводи за правилността на обжалвания съдебен акт, като счита, че следва да бъде оставен в сила. Претендира разноски.
Третото лице помагач „ДЗИ Общо застраховане“ АД не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част, с която Я. И. С. е осъден солидарно с останалите ответници „Боро Бъкс 1“ ООД, „Боро Бъкс 2“ ООД, „Би Привилиджт 1“ ООД, „Би Привилиджт 2“ ООД, „Вайс Сървисис 1“ ООД, „Вайс Сървисис 2“ ООД, „М Венчърс 1“ ООД, „М Венчърс 2“ ООД, „Валентина Кълекшън 1“ ООД, „Валентина Кълекшън 2“ ООД, „Ен Ен Рикавъри 1“ ООД, „Ен Ен Рикавъри 2“ ООД, „Джи Кей Лимитид 1“ ООД, „Джи Кей Лимитид 2“ ООД, „Ен Пи Ай Кепитъл 1“ ООД, „Ен Пи Ай Кепитъл 2“ ООД, „Юник Финанс 1“ ООД, „Юник Финанс 2“ ООД, „Рос Вендинг 1“ ООД и „Рос Вендинг 2“ ООД да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, [населено място] на основание чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД, чл.441 ГПК, вр. с чл.74, ал.1 ЗЧСИ и чл.53 ЗЗД обезщетение за вреди, изразяващи се в събрани чрез злоупотреба с права от взискателите такси и разноски по осем изпълнителни дела – и.д. №45/2014г., и.д. №46/2014г., и.д. №47/2014г., и.д. №48/2014г., и.д. №49/2014г., и.д. №50/2014г., и.д. №51/2014г. и и.д. №52/2014г., всичките по описа на ЧСИ Я. С., рег. №794 в КЧСИ, в общ размер на 62 707.81 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.03.2014г. до окончателното плащане на сумата, и да постанови отхвърляне на исковете като неоснователни, въззивният съд приема, че не е доказано по делото извършването на виновно и противоправно действие от ответника – ЧСИ или негов служител при или по повод възложената му работа, а с оглед факта, че ЧСИ е орган на съдебно изпълнение, а не правораздавателен орган, за него не е налице задължение да следи и евентуално да предотвратява злоупотреба с процесуални права. С оглед изложените съображения и въпреки, че намира за доказано по делото, че ответниците- търговски дружества в качеството на взискатели са упражнили придобитите чрез цесия права по начин, който необосновано е накърнил правата и интересите на длъжника по процесните осем изпълнителни дела, т.е. че са злоупотребили с процесуалните си права и са причинили имуществени вреди на ищеца, решаващият съдебен състав намира, че исковите претенции за солидарното осъждане на ответника Я. С., в качеството му на ЧСИ по тези дела, заедно с останалите ответници- взискатели за обезщетение за вреди, ведно със законната лихва са неоснователни.
С определение №50034/18.01.2023г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса - има ли задължение частният съдебен изпълнител да следи за добросъвестно упражняване на процесуалните права от страните в изпълнителното производство и да не зачете процесуални действия, представляващи злоупотреба с право.
За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното:
Частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания, като може да му възложи и събирането на публични вземания /чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЧСИ/. При изпълнение на възложените му правомощия частният съдебен изпълнител е длъжен да спазва Конституцията и законите на Република България, да изпълнява честно, добросъвестно и безпристрастно професионалните си задължения /чл.14, ал.1 и чл.13, ал.3 ЗЧСИ/. За виновно неизпълнение на задълженията си по закона и устава на Камарата на ЧСИ частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност по реда на глава ІV от ЗЧСИ, а за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на дейността си- имуществена отговорност съгласно чл.441 ГПК и чл.74, ал.1 ЗЧСИ.
Отговорността за вреди на частния съдебен изпълнител е деликтна. Съгласно чл.441 ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл.45 ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. При иск, предявен на основание чл.74, ал.1 ЗЧСИ, отговорността ще е налице, когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълняване на дейността му и причинна връзка /решение №264/08.04.10г., гр.д. №474/09г. на ВКС, ІV г.о., решение №120/08.07.11г., т.д. №1123/10г. на ВКС, ІІ т.о., решение №281/10.12.2014г., гр.д. №3219/2014г. на ВКС, ІІІ г.о. и др./.
Последователно в практиката на ВКС се приема, че съгласно чл.3 ГПК участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно, с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други- в разрез с основните права на гражданите /чл.57, ал.2 от Конституцията на Република България/, извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право, поради което не следва да бъде зачетено от правозащитния орган. Съдебният изпълнител, оправомощен да извършва принудително изпълнение съгласно ГПК, следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса, а при превратното им упражняване, следва да откаже защитата им /решение №325 от 29.12.2014г., гр.д. №4263/2014г., ВКС, ІV г.о.; решение №140 от 30.06.2015г., гр.д. №1066/2015г., ВКС, ІІІ г.о.; решение №7 от 20.06.2016г., гр.д. №5209/2015г., ВКС, ІV г.о./.
Настоящият съдебен състав споделя практиката на ВКС, като намира, че Общите правила, регламентирани в Част първа от ГПК, включително принципите и основните начала на производството по граждански дела са приложими както в исковия процес, така и съответно в останалите граждански производства /обезпечително, изпълнително и охранително/. Принципът за добросъвестност, регламентиран в чл.3 ГПК, т.е. задължението на участниците в съдебните производства и техните представители под страх от отговорност за вреди да упражняват предоставените им от закона процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, е принцип не само в исковия, но в целия граждански процес. Частният съдебен изпълнител, оправомощен от държавата да извършва принудително изпълнение съгласно ГПК, е задължен да спазва закона, вкл. да следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в изпълнителния процес, а при превратното им упражняване в нарушение на чл.3 ГПК, следва да откаже защитата им. При неизпълнение на това свое задължение той носи дисциплинарна отговорност, а при настъпили вреди- и имуществена отговорност съгласно чл.74, ал.1 ЗЧСИ.
По основателността на касационната жалба:
Въведените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК /постановяване на решението при допуснати нарушения на закона и необоснованост/ са налице.
Обоснован е изводът на въззивния съд, че ответниците- юридически лица, чрез своите представители са упражнили по процесните шест изпълнителни дела /№№ 45-52/2014г. по описа на ЧСИ Я. С./ придобитите чрез цесия права по начин, който е накърнил правата и интересите на длъжника. По делото е установено, че всяко от изпълнителните дела е образувано при ответника ЧСИ Я. С., с рег.№794 с район на действие Окръжен съд-София по молба на един от цесионерите /всеки от тях придобил част в размер на 7.50 или 7.75 лева от присъденото с изпълнителния лист вземане в размер на 150 или 155 лева/ и с приложени към нея изпълнителен лист, договор за цесия на съответна част от вземането по изпълнителния лист и връченото на длъжника уведомление за цесията. След образуване на делото, останалите деветнадесет цесионери са присъединени като взискатели по молба на всеки от тях, с приложен договор за цесия на съответната част от вземането и връченото уведомление за цесията. Взискателите не са внасяли авансови такси и разноски по изпълнителните дела, като на 10.02.2014г. ЧСИ С. е изпратил покани за доброволно изпълнение, получени от ищеца-длъжник на 13.02.2014г. На 14.02.2014г. са наложени запори върху вземанията на ищеца по банковата му сметка в размер на общо 63 914.21 лева – сбор от всички задължения, които ЧСИ е начислил в тежест на ищеца – длъжник, включващи: 1 206.40 лева – сбор от задълженията по изпълнителните листа, като останалите 62 707.81 лева включват 48 000 лева – задължения за адвокатски /юрисконсултски/ възнаграждения, 9 792 лева – задължения за разноски на ЧСИ и 4 915 лева – такси по т.26 от ТТРЗЧСИ. След налагане на запорите сумите за начислените задължения по процесните осем изпълнителни дела са преведени по сметка на ЧСИ.
Въззивният съд в съответствие с доказателствата е приел, че дружествата- взискатели /цесионери по договорите за цесия/ са свързани лица, имат едни и същи собственици на капитала и са с един и същ управител, а по всяко от изпълнителните дела са били представлявани от един и същ юрисконсулт. Обосновани са и изводите му, че предвид изключително краткия период, в който са сключени договорите за цесия, уведомен е длъжникът от цедента, образувани са изпълнителните дела само от един от цесионерите, а останалите са се присъединили – всеки поотделно, кредиторите са действали с цел да практически да лишат длъжника от възможността да изпълни задълженията си доброволно- преди преминаване към принудително изпълнение. Целта им е била всяко от дружествата по всяко от образуваните изпълнителни дела /които в периода 07.022014г.-14.02.2014г. са били 44 броя/ да може да претендира такси, разноски и адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, което съставлява недобросъвестно упражняване на процесуални права. Обосновани са и констатациите на съда, че чрез наложените от ЧСИ запори по молба на взискателите в срока за доброволно изпълнение, от длъжника са събрани суми, които многократно надвишават размера на вземанията по изпълнителните листа, тъй като включват начисляваните по всяка от отделните молби разноски за юрисконсултско възнаграждение и такси. Въпреки че всеки от взискателите е могъл да събере доброволно вземането си, длъжникът целенасочено е бил лишен от възможността да плати на цесионерите с цел да се образуват процесните изпълнителни дела и да могат да се претендират разноски, многократно надвишаващи размера на дълга. Законосъобразен е изводът на въззивната инстанция, че макар формално взискателите да са действали в границите на своето право за принудително удовлетворяване на придобитите вземания, тези действия са неправомерни и целящи накърняване на чуждите права, т.е. е налице злоупотреба с права в нарушение на чл.3 ГПК.
С оглед отговора на правния въпрос, неправилно въззивният съд приема, че ЧСИ е орган на съдебно изпълнение, а не правораздавателен орган, поради което за него не е налице задължение да следи и евентуално да предотвратява злоупотреба с процесуални права. Респективно неправилен е и крайният извод на решаващия съдебен състав, че въпреки доказателствата, че ответниците- търговски дружества в качеството на взискатели са упражнили придобитите чрез цесия права по начин, който необосновано е накърнил правата и интересите на длъжника по процесните осем изпълнителни дела, т.е. че са злоупотребили с процесуалните си права и са причинили имуществени вреди на ищеца, исковите претенции за солидарното осъждане на ответника Я. С., в качеството му на ЧСИ по тези дела, заедно с останалите ответници- взискатели за обезщетение за вреди, ведно със законната лихва са неоснователни.
При установената по категоричен начин злоупотреба с процесуални права от страна на „Боро Бъкс 1“ ООД, „Боро Бъкс 2“ ООД, „Би Привилиджт 1“ ООД, „Би Привилиджт 2“ ООД, „Вайс Сървисис 1“ ООД, „Вайс Сървисис 2“ ООД, „М Венчърс 1“ ООД, „М Венчърс 2“ ООД, „Валентина Кълекшън 1“ ООД, „Валентина Кълекшън 2“ ООД, „Ен Ен Рикавъри 1“ ООД, „Ен Ен Рикавъри 2“ ООД, „Джи Кей Лимитид 1“ ООД, „Джи Кей Лимитид 2“ ООД, „Ен Пи Ай Кепитъл 1“ ООД, „Ен Пи Ай Кепитъл 2“ ООД, „Юник Финанс 1“ ООД, „Юник Финанс 2“ ООД, „Рос Вендинг 1“ ООД и „Рос Вендинг 2“ ООД, които са осъдени с влязло в сила решение да платят солидарно на „Енерго-Про Продажби“ АД, [населено място] обезщетение за вреди в размер на 62 707.81 лева, която сума включва такси и разноски по осем изпълнителни дела – и.д. №45/2014г., и.д. №46/2014г., и.д. №47/2014г., и.д. №48/2014г., и.д. №49/2014г., и.д. №50/2014г., и.д. №51/2014г. и и.д. №52/2014г., всичките по описа на ЧСИ Я. С., рег. №794 в КЧСИ, ведно със законната лихва, считано от 24.03.2014г. до окончателното плащане, настоящият състав на ВКС намира, че ответникът Я. С., в качеството си ЧСИ, е следвало да осъществи контрол за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в изпълнителния процес, а при очевидното им превратно упражняване в нарушение на чл.3 ГПК, да откаже защитата им. Следва да се съобрази факта, че цялостната схема на придобиване на минимални части от едно вземане от множество дружества- свързани лица, уведомяването на длъжника и незабавното /на същия или следващия ден/ подаване на молба за образуване на изпълнително дело само от едно от дружествата-цесионери и присъединяване на останалите на същата дата, всяко с отделна молба, независимо, че имат едни и същи законни представители и един и същи процесуален представител, от една страна цели кумулиране на вземания за разноски на взискателите- юрисконсултско възнаграждение в размер многократно надвишаващ вземането- предмет на принудително изпълнение, а от друга- събиране на такси в по-големи размери от страна на ЧСИ /пропорционалната такса по чл.26 Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ /Тарифата/ се изчислява като процент от подлежащата за събиране сума, включително претендираните разноски/. По всяко от процесните изпълнителни дела ЧСИ е начислявал и събирал пропорционална такса по чл.26 от Тарифата върху сумата по изпълнителния лист в общ размер от 150 или 155 лева /всяко дружество-цесионер претендира принудително изпълнение на вземане по 7.50 или 7.75 лева/, разноските за юриск.възнаграждение на двайсетте взискатели в размер на 6 000 лева /по 300 лева за всеки/, като независимо, че изпълнителното дело е било вече образувано са включени в събраната сума и разноските за юриск.възнаграждение за образуване на изп.дело на всеки от присъединените взискатели по чл.10, ал.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и други суми за разноски по изп.дело с неясно основание. Следва да се отчете и обстоятелството, че ЧСИ е образувал незабавно процесните изпълнителни дела и е предприемал изпълнителни действия без взискателя/ите да са внесли дължимата авансово такса, начислявал е по всяко изпълнително дело пропорционална такса по т.26 от Тарифата върху подлежащата на събиране сума, в която е включвал и „други разноски по и.д.“, без да е посочено основанието за тяхното начисляване, респ. без да може да се прецени спазването на чл.26, забележка 4 и 5 от Тарифата.
В резултат от очевидната злоупотреба с процесуални права от страна на взискателите, от една страна и от друга страна, от зачитането от ответника ЧСИ Я. С. на техните процесуални действия по процесните изпълнителни дела, упражнявани в явно противоречие с добросъвестността и в нарушение на добрите нрави, са настъпили преки и непосредствени имуществени вреди за ищеца- длъжник в изпълнителното производство, което обуславя солидарната отговорност на ответниците като съизвършители съгласно чл.53 ЗЗД. Съдът не е длъжен да определя степента на съпричиняването /тя има значение само във вътрешните отношения на солидарните длъжници съгласно чл.122, ал.1 ЗЗД/. Претърпените вреди са в размера на платените суми – такси и разноски на стойност от 62 707.81 лева.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че искът за осъждане на ЧСИ Я. И. С. да заплати на „Енерго- Про Продажби“ АД, [населено място], солидарно с „Боро Бъкс 1“ ООД, „Боро Бъкс 2“ ООД, „Би Привилиджт 1“ ООД, „Би Привилиджт 2“ ООД, „Вайс Сървисис 1“ ООД, „Вайс Сървисис 2“ ООД, „М Венчърс 1“ ООД, „М Венчърс 2“ ООД, „Валентина Кълекшън 1“ ООД, „Валентина Кълекшън 2“ ООД, „Ен Ен Рикавъри 1“ ООД, „Ен Ен Рикавъри 2“ ООД, Джи Кей Лимитид 1“ ООД, „Джи Кей Лимитид 2“ ООД, „Ен Пи Ай Кепитъл 1“ ООД, „Ен Пи Ай Кепитъл 2“ ООД, „Юник Финанс 1“ ООД, „Юник Финанс 2“ ООД, „Рос Вендинг 1“ ООД и „Рос Вендинг 2“ ООД, обезщетение за вреди- такси и разноски по осем изпълнителни дела – и.д. №45/2014г., и.д. №46/2014г., и.д. №47/2014г., и.д. №48/2014г., и.д. №49/2014г., и.д. №50/2014г., и.д. №51/2014г. и и.д. №52/2014г., всичките по описа на ЧСИ Я. С., рег. №794 в КЧСИ, в общ размер на 62 707.81 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.03.2014г. до окончателното плащане на сумата, е основателен и следва да се уважи. Въззивното решение, с което исковата
претенция срещу ЧСИ Я. С. е отхвърлена, следва да бъде отменено, като бъде постановено друго за уважаване на иска за солидарното му осъждане с останалите ответници, по отношение на които осъдителното решение на въззивния съд е влязло в сила.
По разноските:
С оглед изхода на касационното производство и на основание чл.78, ал.1 ГПК касаторът има право на разноски както следва: за касационното производство- сумата 7 068.16 лева /внесена държавна такса и адв.възнаграждение с ДДС/; за въззивното производство- сумата 2 904 лева /адв.възнаграждение с ДДС/; за първоинстанционното производство- сумата 362.99 лева /1/21 част от сумата 7 622.84 лева- съответна на уважената част от исковете сума от направените разноски в първата инстанция, вкл. частните граждански производства/.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №260070 от 12.05.2021г. по в.гр.д. №23/2021г. по описа на Апелативен съд- Варна в частта, с която е отменено решение №104/22.04.2020г., постановено по гр.д. №672/2014г. по описа на Окръжен съд-Добрич в частта, с която е осъден Я. И. С. да заплати на дружеството- касатор солидарно с „Боро Бъкс 1“ ООД, „Боро Бъкс 2“ ООД, „Би Привилиджт 1“ ООД, „Би Привилиджт 2“ ООД, „Вайс Сървисис 1“ ООД, „Вайс Сървисис 2“ ООД, „М Венчърс 1“ ООД, „М Венчърс 2“ ООД, „Валентина Кълекшън 1“ ООД, „Валентина Кълекшън 2“ ООД, „Ен Ен Рикавъри 1“ ООД, „Ен Ен Рикавъри 2“ ООД, „Джи Кей Лимитид 1“ ООД, „Джи Кей Лимитид 2“ ООД, „Ен Пи Ай Кепитъл 1“ ООД, „Ен Пи Ай Кепитъл 2“ ООД, „Юник Финанс 1“ ООД, „Юник Финанс 2“ ООД, „Рос Вендинг 1“ ООД и „Рос Вендинг 2“ ООД, обезщетение за вреди, изразяващи се в събрани чрез злоупотреба с права от взискателите такси и разноски по осем изпълнителни дела – и.д. №45/2014г., и.д. №46/2014г., и.д. №47/2014г., и.д. №48/2014г., и.д. №49/2014г., и.д. №50/2014г., и.д. №51/2014г. и и.д. №52/2014г., всичките по описа на ЧСИ Я. С., рег. №794 в КЧСИ, в общ размер на 62 707.81 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.03.2014г. до окончателното плащане на сумата, като са отхвърлени исковете на „Енерго-Про Продажби“ АД, [населено място] срещу Я. И. С. за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 62 707.81 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.03.2014г. до окончателното плащане, както и в частите, с които на ответника Я. И. С. са присъдени разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Я. И. С., ЕГН [ЕГН] да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, [населено място] на основание чл.74, ал.1 ЗЧСИ, вр. чл.45 и чл.53 ЗЗД, солидарно с „Боро Бъкс 1“ ООД, „Боро Бъкс 2“ ООД, „Би Привилиджт 1“ ООД, „Би Привилиджт 2“ ООД, „Вайс Сървисис 1“ ООД, „Вайс Сървисис 2“ ООД, „М Венчърс 1“ ООД, „М Венчърс 2“ ООД, „Валентина Кълекшън 1“ ООД, „Валентина Кълекшън 2“ ООД, „Ен Ен Рикавъри 1“ ООД, „Ен Ен Рикавъри 2“ ООД, „Джи Кей Лимитид 1“ ООД, „Джи Кей Лимитид 2“ ООД, „Ен Пи Ай Кепитъл 1“ ООД, „Ен Пи Ай Кепитъл 2“ ООД, „Юник Финанс 1“ ООД, „Юник Финанс 2“ ООД, „Рос Вендинг 1“ ООД и „Рос Вендинг 2“ ООД, обезщетение за вреди, представляващи такси и разноски по осем изпълнителни дела – и.д. №45/2014г., и.д. №46/2014г., и.д. №47/2014г., и.д. №48/2014г., и.д. №49/2014г., и.д. №50/2014г., и.д. №51/2014г. и и.д. №52/2014г., всичките по описа на ЧСИ Я. С., рег. №794 в КЧСИ, в общ размер на 62 707.81 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.03.2014г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Я. И. С., ЕГН [ЕГН] да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, [населено място] разноските по делото както следва: за касационното производство- сумата 7 068.16 лева; за въззивното производство- сумата 2 904 лева; за първоинстанционното производство- сумата 362.99 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „ДЗИ- Общо застраховане“ АД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|