Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                           № 77                                        София, 05 март  2009 година                                           В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на десети февруари две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова                                                           ЧЛЕНОВЕ : Фиданка Пенева                                                                                             Севдалин Мавров   при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Ат. Гебрев изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 641/2008 г.   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И, чрез защитника му – адвокат М от Русенския АК, срещу нова присъда № 209/27.10.2008 година на Великотърновския апелативен съд по в н о х д № 229/2008 година, с която е отменена присъда № 381/20.06.2008 година по н о х д № 34/2007 година на Плевенския окръжен съд. В жалбата са въведени всички касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1-3 НПК, с твърдението, че поради допуснати процесуални нарушения при оценката на доказателствата, съставът на въззивния съд неправилно е приложил закона. Съображенията, относно основанието за допуснати съществени процесуални нарушения, са за превратно тълкуване на доказателства и изграждане на обвинителната теза върху вероятности и предположения, в нарушение на принципа залегнал в чл. 303 ал. 1 НПК – присъдата не може да почива на предположение. Искането е за отмяна на новата присъда и оправдаване на подсъдимия въз основа на фактите установени от инстанционните съдилища или връщане на делото за ново разглеждане с указания за допълване на комплексната технико-медицинска експертиза за категорично заключение относно това, бил ли е подсъдимия водач на МПС към момента на инкиминираното пътно-транспортно произшествие. Освен това, жалба е подадена и от частната обвинителка Д. И. , в която се оспорва условното осъждане с позоваване на касационното основание – явна несправедливост на наказанието по чл. 348 ал. 1, т. 3, вр. ал. 5, т. 2 НПК и се иска отмяна на новата присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Пред третата инстанция, подсъдимият О се явява лично и в правото си на лична защита твърди, че превозното средство е управлявано от починалия М. , той не е участник в произшествието и иска да бъде оправдан. Неговият упълномощен защитник, адвокат Р от Русенския АК, пледира за отмяна на новата присъда по съображенията изложени в подробно аргументираната касационна жалба, включително и превратно тълкуване показанията на свидетелите – позоваване от въззивния състав на факти, за които същите свидетели не са давали сведения. Поддържа искането за оправдаване от ВКС или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Частната обвинителка И. , представя писмена защита, с която поддържа жалбата си, без да въвежда допълнителни аргументи. Частните обвинители – Н. М. , Р. и С. Р. , редовно призовани не се явяват и изпращат за представител адвокат В от САК, преупълномощен от техния п. В. В. от Русенския АК, който също възразява срещу касационната жалба на подсъдимия и иска новата присъда да се остави в сила. Твърди, че в жалбата са въведени само доводи в подкрепа на необоснованост на новата присъда, което не е касационно основание. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на новата присъда на въззивната инстанция, в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна. С цитираната нова присъда, въззивен състав на Великотърновския апелативен съд е отменил присъда № 381/20.06.2008 година постановена по н о х д № 34/2007 година от Плевенския окръжен съд и вместо нея постановил, че признава за виновен подсъдимия И в това, че на 20.06.1996 година, в района на с. Б., Плевенска област, при управление на МПС – л. а. „Пежо 405” с ДК № Р* е нарушил правилата за движение, като се движел със скорост по-висока от определената максимална скорост – 90 км/ч за движение на МПС извън населените места /чл. 21 ЗДвП /отм./ и чл. 117 от ППЗДвП /отм/ и по непредпазливост е причинил смъртта на М. М. и Ч. И. , както и средни телесни повреди на С. О. , поради което и на основание чл. 343 ал. 3 /стар/, във вр. с ал. 2 б. „б” алт. 1, вр. чл. 342 ал. 1 и чл. 54 НК му налага наказание лишаване от свобода, в размер на три години, чието изтърпяване отлага за срок от пет години, на основание чл. 66 ал. 1 НК. На основание чл. 343г НК му е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С новата присъда подсъдимият е признат за невиновен да е извършил деянието и в нарушение на правилата по чл. 20 от ЗДвП /отм./ и оправдан по това обвинение. Подсъдимият е осъден да заплати направените разноски по делото. 1. По доводите в жалбата на подсъдимия за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: Съгласно чл. 107 ал. 2 НПК, съдът събира доказателства по направените от страните искания и по свои почин – когато това се налага за разкриване на обективната истина. В настоящия случай, в съдебното заседание пред въззивния съд, страните, в лицето на прокурора подал протеста, частния обвинител И. подала жалба, защитникът на подсъдимия О последния, като самостоятелна с. в процеса, не са направили никакви искания по доказателствата. Въззивният съд, правилно, служебно е установил, че като съд по фактите, при преценката на доказателствата, не може да се позове на дадените устно в съдебно заседание пред първата инстанция обяснения от вещите лица – д-р К д-р М. Поради това и с оглед необходимостта от допълнително изясняване на въпроси от тяхната компетентност, поставил допълнителни задачи на комплексната петорна експертиза, със следните задачи: а/ вещите лица да вземат отношение и по предходните три медицински експертизи, като б/ специално се изясни въпросът със ситуирането на лицата в автомобила „Пежо 405” както и в/ по-конкретно - кой е заемал мястото на водача на автомобила. От уводната част на допълнителната комплексна медико-автотехническа експертиза личи, че вещите лица са възприели задачата да изяснят по-категорично „двузначният отговор за ситуирането на лицата и по-специално за водача на процесния автомобил.” В тази връзка, следва по-внимателно да се обсъди, дали е основателно възражението на защитата на подсъдимия, че с отговор № 1 в заключението на експертизата се съдържа половината от мотивите към отговора на въпроса, кой е бил на мястото на водача, защото изразът „Деформациите по автомобила категорично показват, че най-запазеното място е мястото на водача”, не дава отговор на въпроса защо считат, че не е толкова добре запазено мястото зад водача. Защитата многократно се е позовавала на фотоснимките, от който се вижда, /относно мястото зад водача/, че е запазено дори стъклото на задната лява врата. Възражението е относимо към спора с прокуратурата, тъй като тъкмо на това място твърди, че е бил подсъдимият О. Освен това, цитираните по-горе въпроси имат като предмет за изясняване, освен мястото на водача, така и ситуирането на всички пътници в автомобила, от медицинска гледна точка, с оглед на травматичните увреждания. Отговор на тази част от въпроса се съдържа както в обсъжданата експертизата, сложена в основата на осъдителната присъда, така и в предходните, със заключения дадени след поредното връщане на делото от прокурора на следователя - /вж.л.94 от сл. д., постановление на прокурора от 2.02.2005 година/. По повод на последните два пункта, настоящият състав намира, че по делото е изследван в достатъчна пълнота въпросът с експертната оценка на защитната позиция на подсъдимия. Така например, отговорено е на въпроса, възможно ли е в лансираната от защитата теза, подсъдимият и неговата съпруга да са били на задната седалка – той на мястото зад водача, тя от дясната му страна. Аргумент за всестранност и яснота при анализа на доказателствата, е позоваването от проверявания съд на категоричния отговор в допълнителната експертиза изслушана от въззивния съд: в т. ІІІ,1 – „Ако О. при злополуката бе седял на което и да е друго място на автомобила, освен това на водача, като се имат предвид разрушенията на автомобила и констатираните деформации, той неизбежно би получил тежки травми, каквито са установени не при него, а при останалите пътници.” Видно от обсъжданото заключение на комплексната петорна експертиза, /приложена на л. 12-19 от досъдебното производство/ в края на т. 8,2 е даден отговор на въпроса за ситуирането на лицата в автомобила и в частност на най-важния – кой е водачът му – Категоричен е отговорът, че М. не е водач на автомобила. Обобщено, може да се заключи, че основното възражение на защитата се състои в следното: само ако по експертен път се изключи за всеки от пътниците в колата, поотделно, /без подсъдимия/, хипотезата да е водач на автомобила, може да се претендира, че безспорно е доказано управлението от подсъдимия. Според настоящия състав това не е необходимо, тъй като по делото е изяснено, че дилемата за разрешаване е кой от двамата – подсъдимият или загиналият М. са били на волана, към момента на деянието, респективно кой от двамата е автор на деянието описано в обвинителния акт на прокурора. При разрешаването й, експертите са успели категорично и мотивирано да отговорят отрицателно на въпроса за авторството от с. на М. Този категоричен отговор поддържан от различни експерти в различни експертизи до последната, включително, сам по себе си налага отговорът за авторството. Това може да бъде само подсъдимият и никой друг от пътниците в колата. По повод продължителността на процеса извън „разумния срок”, настоящата инстанция констатира, че причината за това е крайно формалното отношение към разследването от органите на досъдебното производство в първия му етап. Следователят дори не е назначил автотехническа експертиза за установяване на механизма на катастрофата, а само чисто техническа за повредите по автомобила. Всъщност, само изключителните усилия от с. на частния обвинител И. са довели до продължаване хода на разследването. Дори държавното обвинение, в лицето на прокурора, /след едно от многобройните заключения на следователя за прекратяване на делото/ е предприел спирането на наказателното производство, въпреки липсата на основание за това. В резултат на липса на инициатива от с. на следствието се е породил и доказателственият проблем - липсата на освидетелстване след катастрофата именно на подсъдимия О. Тази констатация се прави от всички експерти в многобройните и различни експертни заключения. От изложеното до тук се налага изводът, че последната по делото допълнителна комплексна експертиза е дала отговор на всички въпроси от значение за правилно решаване на спора между прокурора и защитата, включително и по основния – кой е бил водач на процесното МПС – подсъдимият или загиналият М. Правният извод на въззивния съд, че автор на транспортното престъпление е подсъдимият О, е законосъобразен. 2. По основанието за явна несправедливост на наказанието в жалбата на частния обвинител Д. И. С оглед преди всичко на продължилия повече от дванадесет години наказателен процес, в разрез с изискването на чл. 22 НПК за разглеждане и решаване на делата в разумен срок, искането на частния обвинител за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, с оглед отмяна на условното осъждане, е неоснователно. Ето защо, новата присъда на Великотърновския апелативен съд, цитирана в началото на настоящето решение, следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 209/27.10.2008 година постановена от Великотърновския апелативен съд по в н о х д № 229/2008 година, по описа на същия съд.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: