Р Е Ш Е Н И Е № 530 гр. София, 10 декември 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на трети декември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и на прокурора от ВКП ИСКРА ЧОБАНОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1815/2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по искане от осъдения В. Г. Х. за възобновяване, съгл. чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1,т. 5 ,вр. чл. 348, ал.1,т.т.1,2 и 3 НПК на производството по ВНОХД№ 4476/2012 год. на Софийски градски съд и НОХД№10198/2010 год. на Софийски районен съд и отмяна на постановените по тях решение и потвърдената с него присъда. Претендират се особено съществени нарушения на материалния и процесуален закон и явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание. Правят се алтернативни искания: за оправдаване на Х. по обвинението; отмяна и връщане делото за ново разглеждане; намаляване на наказанието с преквалифициране на деянието по чл. 196, ал. 1,т.1 НК и приложение на чл. 55, ал. 1 НК. За съществени процесуални нарушения се изтъкват: нарушения по чл.13, и чл.14 НПК; несъответствие между диспозитива и мотивите на присъдата относно изводите за индивидуализацията на наказанието на осъдения; неправилна оценка на свидетелките показания на свидетелите Ч., П., А. и Д., че осъденият е видян да отваря с отверка автомобила на свид.П. и впоследствие да се отдалечава от него; че подсъдимият е изхвърлил от превозното средство, с което се е движил, процесната чантичка; ценени са доказателства от досъдебното производство, несъбрани по реда на НПК; не е извършен оглед на местопроизшествието ; не е иззет увредения патрон на заключващия механизъм на лекия автомобил на свид.П. и не е установено патронът да е бил повреден с помощта на отверка. За нарушение на закона се сочи, че правната оценка на установените по делото факти не сочи осъденият Х. за автор на деянието, но ако е извършено , то е по чл. 196, ал. 1,т. 1 НК. Претенцията за явна несправедливост е поднесена при условията на алтернативност с първите две основания за отмяна, че при преквалификацията на деянието по чл. 196, ал. 1 т. 1 НК наказанието трябва да бъде определено във връзка с чл.55, ал.1,т.1 НК и намалено под специалния минимум, предвиден в санкцията за извършеното престъпление. В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ осъденият В. Г. Х. се явява лично и с упълномощен защитник- адвокат В. Т.. Поддържат искането като защитата прави доводи за отсъствие на основание да се кредитират събраните доказателства, поради което деянието и неговото авторството е недоказано, и Х. следва да бъде В лична защита осъденият споделя доводите на защитата. ПРОКУРОРЪТ ОТ ВКП дава заключение за неоснователност на искането. Инстанционните съдилища не са допуснали нарушения на материалния и процесуален закон. Използването при изпълнението на деянието на техническото средство - отверка е доказано и от заключението на съдебно-техническата експертиза. В последната си дума осъденият Х. иска отмяна на съдебните актове и ново разглеждане на делото. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОННЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ В ИСКАНЕТО И СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ, В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА, И СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ПРИЕ СЛЕДНОТО: Искането е ДОПУСТИМО, тъй като е съобразено с процесуалната легитимация на иницииращата страна, с реда и сроковете за образуване на производство по Глава ХХХІІІ НПК. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда от 13.06.2012г., постановена по НОХД № 10198/2010г.на СРС, потвърдена с решение от 03.06.2013 год.по внохд№4476/12 год. на Софийския градски съд, подсъдимият В. Г. Х., [ЕГН], е признат за виновен, в това че на 17.02.2010 год., около 12.45 часа в [населено място],[жк], пред хипермаркет „Кауфланд”, от паркиран лек автомобил марка „Ауди-80” с ДК [рег.номер на МПС] , чрез използване на техническо средство отверка, е отнел чужди движими вещи мъжка кожена чанта с лични вещи - на стойност 16 лева от владението на И. Н. П., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при опасен рецидив и на основание чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т. 4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б.”а” и „б” НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, при строг режим на изтърпяване наказанието в „затвор” или затворническо общежитие от „закрит” тип. Настоящият състав на ВКС установи, че при проверката на присъдата на посочените във въззивната жалба основания и при служебната ревизия на първостепенния съдебен акт, въззивната инстанция аргументирано е отговорила по реда на чл. 339, ал. 2 НПК защо е приела същата за неоснователна, а изводите на първостепенния съд относно доказаността на деянието и авторството му от подсъдимия и относно правната квалификация като правилни и законосъобразни, а наказанието – за справедливо определено. Не се установиха нарушения на основополагащи принципи и норми при извършването на доказателствената дейност на инстанциите по фактите. Спазени са правилата на чл. 13 и чл. 14 НПК относно формиране на вътрешното убеждение на съдилищата въз основа на обективен, всестранен и цялостен анализ на събраните доказателствени източници, съобразен с правилата за оценка на доказателствата по чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК и с формалната логика. Показанията на свидетeля Ч.- очевидец на деянието, както и на свидетелите П. - видял осъденият Х. в момента, когато е бил до собствения му автомобил, където се е намирала открадната вещ- процесната мъжка черта чантичка; на свидетелите А. и Д., предприели преследването на автомобила на Х., от който видяли момента на изхвърляне на черната мъжка чанта от автомобила, управляван от подсъдимия Х., отнета от автомобила на свид.П., са проверени с данните от протоколите за оглед и за изземване, със заключението на СТЕ и на дактилоскопната експертиза. Установено е от протокола за оглед на местопроизшествие и фото-албум (спр. на стр.18-21 от досъд.произв.), намирането на изхвърлената на пътя чанта – предмет на престъплението, за който акт съобщават свидетелите А. и Д.. От протокола и фотоалбум за претърсване и изземване на лекия автомобил мярка „Ротола”, модел „Р.”,рег. [рег.номер на МПС] , управляван от осъденият Х. (спр. на лист 23-27 от досъд.произв.), е иззета отверка, чието използване за отключването на патрона на заключващото устройство на л.а.”Ауди”, собственост на пострадалия П. е доказано от извода на СТЕ-за (спр. на стр.52-55 от досъд.произв.). Съгласно изследването на вътрешните стени на секретния патронник, в предната част на същия са намерени динамични и статични трасологични следи, образувани от предмет с плоска форма от вида на намерената в автомобила на подсъдимия отверка. За изясняване на авторството на деянието съвкупно е анализирана и намерената дактилоскопна следа върху намиращ се в процесната чантичка предмет- полиетиленово калъфче, която е идентифицирана следа, произхождаща от средния пръст на лявата ръка на осъдения В. Х.. Напълно голословно се твърди от защитата на искателя, че не бил извършен оглед на местопроизшествието и не е изследван увредения патрон на заключващия механизъм на лекия автомобил на свид.П. - дали е бил повреден с помощта на отверка. Обратното е вярно и се потвърждава от кредитираното от съдилищата по фактите заключение на СТЕ-за. Изземването на вещите, относими към изясняване на деянието и авторството е извършено съгласно правилата на чл. 160- чл. 163 НПК като това процесуално действие, извършено при условията на неотложност, е било одобрено от съдия. Правилно не са кредитирани обясненията на подсъдимия, Х., които се опровергават от останалия доказателствен материал и поради това са напълно изолирани по съдържание от източниците на фактически данни, на които е дадена вяра. Неоснователно е твърдението ,че доказателствените източници, събрани в досъдебната фаза не са били приобщени по реда на НПК. Първостепенният съд е събрал лично, при условията на устност и непосредственост гласните и писмени доказателствени средства. Приобщил е писмените доказателства и доказателствени средства чрез прочитането и огласяването им по реда на чл. 283 НПК, поради което въззивната инстанция не е имала повод да отчете нарушения на процесуални правила, за каквито претендира защитата. Няма противоречие между изводите в мотивите и в диспозитива на присъдата относно разсъжденията за правното основание, на което е индивидуализирано наказанието на подсъдимия, поради което и проверката на контролираната инстанция не е констатирала такова нарушение. Вярно е единствено , че е допусната техническа грешка в диспозитива на присъдата на СРС при изписването на цифровото изражение на нормата, съгласно която е индивидуализирано наказанието на подсъдимия Х. . От съдържанието на мотивите на присъдата е изводимо, че оценката на определящите вината на подсъдимия обстоятелства е била в рамките на общата норма за индивидуализация на наказанието по чл. 54 НК, макар и да не е посочена като цифрово изражение. Изписването в диспозитива на присъдата нормата на „чл. 55” НК е технически неправилно, но като извод е единно със съдържанието на съдебния акт в мотивите. В частта за определяне наказанието по вид и размер за извършеното от осъдения престъпление са анализирани определящите отговорността на подсъдимия обстоятелства при действието на материалноправните предпоставки по чл. 54 НК, а не по чл. 55 НК. Поради което е определено на три години лишаване от свобода, който е минималният, предвиден в санкцията на състава по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, НК, по който Х. е признат за виновен. Правната логика, развита в мотивите и в диспозитива на присъдата изключва индивидуализация на наказанието по правилата на чл. 55 НК, тъй като наказанието е определено в размера на предвидения в санкцията специален минимум, а не под този предел, каквато възможност предвижда чл. 55, ал.1,т.1 НК. Следователно е неоснователно оплакването в искането за допуснато противоречие между мотивите и диспозитива на присъдата. Няма нарушение на закона, тъй като той е приложен правилно. Фактическите данни за деянието и дееца правилно са подведени под нормата на чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, тъй като освен че деянието е осъществено при двете хипотези на опасен рецидив, вр. чл.29, ал.1,б.”а” и б.”б” НК, но и при квалифициращото обстоятелство - „чрез използване на техническо средство” за отнемането на вещта от владението на собственика й, с намерение да бъде присвоена от дееца. Претенцията за явна несправедливост на наказанието е поднесена при условията на алтернативност спрямо първите две основания за отмяна. Няма фактически и правни аргументи да се засяга стабилитета на съдебния акт с оглед промяна на наложеното на подсъдимия наказание. Правилно наказанието е индивидуализирано при условията на чл. 54 НК - при превес на смекчаващите вината на подсъдимия Х. обстоятелства, включително и с отчитане ниския размер на предмета на посегателство. Съставът на ВКС споделя изводите на решаващите съдилища, че няма нито многобройни, нито изключителни вината на осъдения обстоятелства, обуславящи определяне на наказание според правилата по чл. 55, ал. 1,т. 1 НК. Осъденият е демонстрирал трайни престъпни навици спрямо посегателства срещу собствеността. С предходните осъждания за същите деяния , извън тези, обуславящи опасния рецидив, не са постигнати целите на наказанието по чл. 36 НК Воден от тези мотиви, съставът на ВКС , ІІІ н.о., съгласно чл.424- чл.426 и вр. чл.354, ал.1,т.1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Г. Х. за възобновяване на производството по ВНОХД№ 4476/2012 год. на Софийски градски съд и по НОХД№10198/2010 год. на Софийски районен съд, и отмяна на постановените по тях решение и присъда. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :