О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 61 София, 17.03.2022 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч. гр. д. № 358 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 66124 от 04.08.2021 г. от Л. В. Й. против определение № 60102 от 09.06.2021 г., постановено по гр. д. № 1367 по описа за 2021 г. на Върховния касационен съд на Република България, II г. о., с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на влязло в сила решение № 136 от 03.04.2017 г. по в. гр. д. № 58 описа за 2015 г. на Софийския окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Л. В. Й., В. Н. Н. и Р. Н. Н. срещу Ц. Г. Ц. и други ответници искове за делба на подробно описаните в решението недвижими имоти. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното определение, иска се отмяната му и разглеждане на молбата по същество. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът В. Н. Н., заявява, че жалбата е основателна. Ответниците по жалбата Р. Н. Н., Л. С. Ц., Г. Ц. А., М. Г. Ц., В. Г. Ц., Н. Х. Г., А. Х. Г., Т. М. Т., А. М. Д., Н. К. М., П. М. П., М. М. Ш., М. Н. М., Н. Г. Н., А. Т. Т., Р. Т. Т., И. П. М., К. Б. П., В. С. В., М. С. В., М. Д. К., И. Д. Б., К. Н. Ц., Г. Н. Ц. и М. Н. Ц. не са подали отговор и не вземат становище по жалбата. Настоящият състав на ВКС приема, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: В обжалваното определение, съставът на Второ гражданско отделение на ВКС е приел, че молбата за отмяна се основава на твърдение за наличие на нови обстоятелства, които според молителката са от значение за изхода на спора, а именно представените в проведеното заседание писмени доказателства от адвокат Б. Н., както и обясненията на ответницата Н. Г. Н.. Посочените обстоятелства, респ. представените документи са приложени по делото и не са нови, като молителката е могла да се запознае, респ. снабди с тях във всеки един момент след заседанието, проведено на 03.07.2013 г. Молбата за отмяна е подадена след изтичане на тримесечният преклузивен срок по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Производството по делото е приключило с постановяване на определение № 388 от 05.07.2018 г. по гр. д. № 41 по описа 2018 г. на ВКС, II г. о, с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Изложил е, че доколкото твърдените от молителката нови обстоятелства са възникнали преди постановяване на крайния съдебен акт, срокът за отмяна по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е започнал да тече от датата, когато той е постановен - 05.07.2018 г. и молбата се явява просрочена. Останалите доводи на молителката, съдържащи се в молбата за отмяна – неправилно позоваване от страна на съда на писмо с изх. № 308 от 21.02.1992 г. на кмета на [населено място], общ. П., както и нарушение при приложението на разпоредбата на чл. 91а ЗН, по същество представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение на Софийски окръжен съд, които биха били релевантни в производство за проверка на правилността на акта по реда на инстанционния контрол, но не и в извънинстанционното производство по отмяна на влязлото в сила решение, следователно липсват надлежни твърдения за наличие на изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания и молбата се явява недопустима на това основание. Определението е правилно. Изводите на предходния състав, че молбата е подадена след изтичането на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, както и, че наведените оплаквания немогат да обосноват соченото отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са правилни и обосновани. Правото да се иска отмяна на влязло в сила решение съществува в тримесечния срок по чл. 305 ГПК, след изтичането на който се преклудира. В случая с оглед заявеното в молбата за отмяна основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, срокът да се иска отмяна на основание е започнал да тече от влизане в сила на определението по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на решението, чиято отмяна се иска /05.07.2018 г./, тъй като съществуването на документите, за които се твърди, че са нови доказателства е било известно на страната още в хода на съдебното производство. Наведените от жалбоподателката доводи, че не са й били предоставени преписи от представените от адвокат Б. Н. в проведеното на 03.07.2013 г. заседание писмени доказателства са несъстоятелни, тъй като е могла да се запознае, респ. снабди с тях във всеки един момент след заседанието. Следователно към 02.12.2019 г., когато е подадена молбата за отмяна, правото да се иска отмяна на влязлото в сила въззивно решение на посоченото основание е било преклудирано. Изложените в молбата за отмяна съображения за порочност на постановените съдебни решения в производството по съдебна делба не кореспондират с нито едно от основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 - 5 ГПК и предходният състав правилно е преценил, че в молбата следва да се остави без разглеждане на това основание. Жалбоподателката преповтаря изложените в молбата за отмяна доводи, които са неотносими при преценка допустимостта на молбата за отмяна с оглед подаването й в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 60102 от 09.06.2021 г., постановено по гр. д. № 1367 по описа за 2021 г. на Върховния касационен съд на Република България, II г. о. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: