О П Р Е Д Е Л Е Н И Е     № 55     София, 04.02. 2009 г.   Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и девета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ                                  ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА                                                                 МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ ч.гр.дело №2412/2008 година по описа на бившето І г.о.     Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Е. Ф. Д. от град Б., против въззивно определение №ІV-207/20.6.2008 г. по гр.д. №301/2008 г. по описа на Бургаския окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав. Обстоятелствата по делото са следните: Е. Ф. Д. и И. Д. И. , и двамата от град Б., са предявили против Общинска служба “З” – град Б., иск с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Претендира се признаването за установено по отношение на ответника, че ищците като наследници на общият им наследодател К, имат право да им бъде възстановено собствеността на 330 дка земеделска земя в землището на град Б., преобладаващо местностите “О”, С. герен” и други. С определение №1249/24.4.2008 г. по гр.д. №1383/2007 г. Бургаският районен съд, V-ти състав, е прекратил производството по делото, поради неизпълнение указанията на съда за посочване на всеки един имот на площ, три граници и местност, в която се намират. С определение №ІV-207/20.6.2008 г. по гр.д. №301/2008 г., по частна въззивна жалба от ищеца Е. Ф. Д. , Бургаският окръжен съд е оставил в сила определението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че актът на районния съд е правилен, тъй като индивидуализирането на земеделските земи по иска с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е необходимо не само за да се формират обективните предели на силата на пресъдено нещо и с оглед доказването, но и за да се извърши преценка от съда за наличието на отрицателна процесуална предпоставка, каквато е заявяването на земите по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ. Изводът е обоснован и с данните от писмото на ОС “З” – Б. Срещу въззивното определение на Бургаския окръжен съд е подадена частна касационна жалба от ищеца Е. Ф. Д. с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. В частната касационна жалба се твърди, че изводите на окръжния съд не съответстват на процесуалните норми, като са изложени подробни съображения в посочения смисъл. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се съдържат основания за допускане на частната касационна жалба по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Като съществен процесуалноправен въпрос се сочи индивидуализацията на имотите, по който въззивната инстанция се произнесла. Частният касационен жалбоподател се позовава и представя решения на ВКС. Моли се за отмяна на обжалваните определения и връщане на делото за разглеждане на спора по същество. Ответниците по касация – И. Д. И. и Общинска служба “З” - Б. , не заявяват становища в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и приложените към нея решения намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Въззивната инстанция правилно е приложила процесуалния закон. Правилни са изводите, че производството по делото е прекратено законосъобразно предвид неизпълнение указанията на първата инстанция за поправка на исковата молба по смисъла на чл.100, ал.1, във връзка с чл.98, б.б.”в” и “г” ГПК/отм./. В исковата молба и допълнителните уточнения липсват конкретни твърдения относно отделните земи – местност и площ, към момента на внасянето на земите в ТКЗС. В нея се съдържа изявление за земеделска земя с обща площ от 330 дка “предимно в местностите “О” и “С” и други”. Не е налице категорично определяне на площите за всяка от местностите, което сочи на нередовност на чл.98, ал.1, б.”г” ГПК/отм./, която нередовност не е отстранена, въпреки указанията на първата инстанция. Бургаският окръжен съд е отчел този факт. Настоящата съдебна инстанция не споделя извода, че следва да се посочат и границите на отделните земи. Такова изискване не се съдържа при подаване на заявлението по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ, поради което и в производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ това не е предпоставка за допустимост на иска, тъй като съдебното производство по визираната правна норма цели само установяване правото да възстановяване собствеността си върху земеделските земи. Изложеното обаче не изменя правилността на крайните изводи на окръжния съд по този въпрос. Изцяло неоснователни са наведените в частната касационна жалба доводи. Твърдението за нарушаване на конституционни принципи е неоснователно, тъй като равнопоставеността на страните в процеса изисква от тях спазване на изискванията на законите. Такова се явява и спазването на разпоредбата на чл.98, ал.1, б.”г” ГПК/отм./, с оглед пълната яснота по предмета на спора, а оттам и даване на възможност на ответната страна за защита на нейните интереси. Ирелевантно е оплакването, че заявлението на защитата на ищеца от 15.4.2008 г. не е съгласувано с него. Въпросите за взаимоотношенията на страните и техните пълномощници по съдебните спорове не могат да бъдат основания за контрол на съдебните актове. Същите могат да бъдат уредени, както извънсъдебно, така и по съдебен ред, но не и в рамките на настоящото производство. Изложеното налага извод за неоснователност на частната касационна жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане – в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,     О П Р Е Д Е Л И:       ОСТАВЯ В СИЛА определение №ІV-207/20.6.2008 г. по гр.д. №301/2008 г. по описа на Бургаския окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав. Определението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: