6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 70
[населено място], 27.03.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1073 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 277 от 28.05.2011г. постановено по гр.д. № 296/2011г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено решение № 30 от 06.01.2011г. на Плевенски районен съд по гр.д. № 1059/2009г. и вместо това е признато за установено на основание чл.53, ал.2 от З. по отношение на [община] и [фирма]-гр.С., че към 18.09.2007г.- момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], Ц. В. И. и И. В. В. са били собственици на общо * кв.м., представляващи част от придобитата от тях през 1993г. овощна градина с обща площ * кв.м., находяща се в м.А. в землището на [населено място], която попада в регулацията на Промишлената /Индустриалната/ зона на [населено място] и представлява парцел № * по помощния кадастрален план, както и на построената в тези * кв.м. сграда с площ * кв.м. с предназначение „хладилна камера”, а в кадастралната карта погрешно една част от тези * кв.м. са отразени като част имот с идентификатор №*, записан в кадастралните регистри като собственост на [община], а другата част от тези * кв.м. погрешно са отразени като част от имот с идентификатор №*, записан в кадастралните регистри като собственост на [фирма]. С решението е отхвърлен като неоснователен предявения от [фирма] срещу Ц. В. И. и И. В. В. насрещен иск по чл.108 от ЗС за отстъпване собствеността и предаване владението върху * кв.м., реална част от имот с идентификатор №* по кадастралната карта на [населено място].
Касационна жалба е подадена от [фирма], като дружеството обжалва и двете части на решението. Счита за незаконосъобразен извода, че ищците са придобили правото на собственост върху имота по реда на §4б ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като претендираната част не представлява земеделска земя понеже се намира в строителните граници на града. На второ място дружеството изтъква, че е собственик на спорната част от имота на основание чл. 17а ЗППДОбП/отм./
Касационна жалба е подадена и от [община]. Този жалбоподател също намира за незаконосъобразни изводите за придобиване на собственост от страна на ищците на основание §4б ПЗР ЗСПЗЗ предвид факта, че според плана на новообразуваните имоти и завършената административна процедура по §4к, ал.7 ЗСПЗЗ за тях е отреден единствено имот с площ * кв.м., а общинския имот, в който влиза спорната част, е отреден според регулационния план за озеленяване, което е благоустройствено мероприятие на общината.
Ответниците по жалбите Ц. В. И. и И. В. В. в писмения си отговор оспорват жалбите. Претендират присъждане на разноски.
С определение №1058 от 22.11.2011г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали може да бъде предоставено право на ползване по ПМС № 11/82г. върху неземеделски земи и то такива включени в строителните граници на населените места и съответно могат ли такива имоти да бъдат придобити по реда на §4б ПЗР ЗСПЗЗ.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Ищците претендират да са собственици на основание § 4б от ПЗР ЗСПЗЗ на овощна градина с площ * кв.м., находяща се в м.”А.” в землището на [населено място], представляваща парцел 4а. Твърдят, че от 1996г. владеят овощната градина непрекъснато и необезпокоявано, като са я оградили с панелни елементи с височина 1.5 м.; застроили са вилна сграда, стопански постройки и хладилен склад-камера с площ * кв.м. През 1999г. са променили предназначението на земеделската земя. През 2007г. влязъл в сила нов план на новообразуваните имоти за м. А., съобразно който част от горепосочената овощна градина с площ от * кв.м. съставлява новообразуван имот №*. Разликата над * кв.м. до * кв.м. попада в регулацията на [населено място], но не е нанесена в кадастралната карта на [населено място] като самостоятелен имот. Подаденото от ищците заявление за отстраняване на грешки и непълноти в кадастралната карта не било уважено поради несъгласие на засегнатите собственици [фирма] и [община]. Поради това е предявен иска за установяване правото на собственост върху * кв.м. към момента на влизане в сила на последната действаща кадастрална карта.
За установяване правата си на ползватели и съответно на собственици на основание §4б ПЗР ЗСПЗЗ ищците се позовават на констативен нотариален акт от 1996г. От страна на [община] е изискано и представено предложение от зам. председател на ОбНС-гр.П. до ИК на ОбНС-гр.П. за предоставяне право на ползване на наследодателката М. Т. по реда на ПМС №11 от 02.03.1982г. върху парцел №* в м. А. /картон №3/. Представено е и удостоверение № РД-У-11/1996г., според което ищците са заплатили с ПКО №460/12.04.1993г. сумата от 36 477лв. на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и съгласно протокол №Ю-33/08.04.1993г. за оценка на парцел №* с площ * дка в м. А..
Ответникът [фирма] претендира, че е собственик на имот с идентификатор №* по силата на покупко-продажба от [фирма], сключена с нотариален акт №*/*г., който праводателят му е придобил на основание чл. 17а ЗППДОбП/отм./. Алтернативно се позовава на придобивна давност, започнала да тече от 21.07.1995г., когато е издаден акт за държавна собственост, с който имотът е предоставен на [фирма].
[община] поддържа, че е собственик на имот №*, който според предвижданията на плана е отреден за обществено мероприятие „озеленяване” и поради това е общинска собственост.
Установява се от представените скици и техническа експертиза, че към момента на изработване на кадастралната карта овощната градина на ищците с площ * кв.м. е разделена от регулационната линия на две части. Първата е извън регулация и това е имот идентификатор №* по плана на новообразуваните имоти с площ * кв.м. и тя не е предмет на делото. Другата част /спорната/ с площ * кв.м. е в регулация и нейните съществуващи кадастрални граници не са отчетени при изготвянето на кадастралната карта. Видно, че част от тази площ попада в имот №* на [община], отреден за озеленяване, целия от * кв.м., а друга по-малка част попада в имот №* на [фирма], целия от * кв.м.
За да уважи иска по чл. 53, ал.2 З. въззивният съд е приел, че имотът на ищците попада в хипотезата на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, защото е овощна градина с площ * кв.м. която е била предоставена за ползване на М. И. Т. и стойността на земята е платена от наследниците й в законовия срок. С оглед на това съдът е достигнал до извод, че ищците са собственици на имота, като е изтъкнал, че няма забрана за предоставяне на ползване върху имоти, попадащи в регулацията на населените места, а от значение е трайното предназначение на имотите за задоволяване на селскостопански нужди на населението.
Според съда допуснатата грешка при съставяне на кадастралната карта се дължи на липса на съвместяване между кадастралния план от 1953г. на промишлената /индустриалната/ зона на [населено място], съответно на регулационния план от 1960г. и помощния кадастрален план за м. „А.” от 1998г. Затова земите, раздадени за ползване, собствеността върху които е придобита от ползвателите им по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, не са взети предвид при създаване на кадастралната карта. Съдът е развил съображения, че в случая е налице т.нар. контактна зона по смисъла на §1, т.11 от Наредба №3 от 28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, а именно застъпване на имоти, възстановени по ЗСПЗЗ с имоти в урбанизирана територия. В такава хипотеза според чл. 47, ал.1 от Наредбата е налице явна фактическа грешка по смисъла на §1, т.9 З. и несъответствията следва да се отстранят преди приемането на кадастралната карта. В конкретния случай съществуването на контактната зона не е било установено по надлежния ред и не са предприети действия по отстраняване на застъпванията на имоти. Затова одобрената кадастрална карта следва да бъде поправена въз основа на съдебното решение.
Обсъждайки правата на ответниците съдът е изтъкнал, че [фирма] не е доказал нито деривативно, нито оригинерно основание за придобиване на процесната част от имот с идентификатор №* и по-конкретно, че [фирма] - праводател на дружеството не е придобил собствеността на основание чл.17а ЗППДОбП/отм./. А [община] не е заявила, още по-малко доказала, откога и на какво основание се счита за собственик на имот с идентификатор №* като за имота дори не е представен акт за общинска собственост.
По основанието за допускане на касационно обжалване.
Констатирана е липса на съдебна практика и необходимост от изясняване на въпроса дали по реда на ПМС № 11 от 02.03.1982г. е било допустимо предоставяне за ползване на земя, включена в строителните граници на населените места. Според чл. 15, ал.1 от цитираното ПМС обект на предоставяне са изоставени, нископродуктивни и други непълноценно използвани земи на АПК, на горските стопанства и в чертите на населените места. Следователно не само земеделски земи, извън строителните граници на населените места, но и такива в чертите на населените места, които отговарят на посочените условия, са надлежен обект на право на ползване. Съответно правото на собственост върху тях може да бъде придобито при осъществяване на останалите предпоставки на §4а или 4б ПЗР ЗСПЗЗ.
По основателността на касационната жалба и с оглед приетото по-горе съдът намира следното:
Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с даденото разрешение на правния въпрос. Съдът е приел, че не е съществувала забрана за предоставяне право на ползване върху имоти, попадащи в регулацията на населените места, стига те да имат съответното трайно предназначение /предимно лозя или овощни градини/ за задоволяване селскостопанските нужди на населението. В конкретния случай само част от ползвания имот попада в регулация, а друга част е извън нея. В хипотезата на §4б ПЗР З. правото на собственост може да бъде придобито до размер на * кв.м. и претендираната от ищците площ * кв.м. не надхвърля тези рамки. Поради това следва да се приеме, че те се легитимират като собственици на целия имот с площ 965 кв.м., описан в издаденото от [община] удостоверение от 05.02.1996г., което според тогава действащата редакция на §4, ал.2, т.1 ПЗР З. удостоверява придобиването на правото на собственост. Безспорно е, че ищците ползват имота, предприели са действия по промяна на предназначението на земята и узаконяване на постройката в нея /хладилна камера/, като съответните документи за това са одобрени от [община]. Н. в кадастралната карта на спорните * кв.м. като собственост на ищците се дължи на липсата на съвместяване на кадастралния план от 1953г. с плана на земите, раздадени по ПМС в м. „А.”, изработен през 1998г., поради което кадастралната карта не отчита земите, раздадени по ПМС. Що се отнася до правата на ответника [фирма] следва също да бъде възприет извода на вещото лице, че при изработването на кадастралната карта са взети предвид регулационните граници на имота на дружеството, а не кадастралните граници - път от две страни и ограда към съседен имот. А според чл. 14, ал.1 от посочената по-горе Наредба №3 от 28.04.2005г. при определяне границите на имотите приоритетно значение имат кадастралните планове /т.3/, а регулационните планове са на следващо място /т.4/. С оглед на това ищецът по насрещния иск не се легитимира като собственик на спорните * кв.м. доколкото регулацията спрямо тях не е била приложена и те са във владение на ищците. Не се спори и се установява от показанията на разпитаните свидетели С. и Т., които ползват съседни места, че от около 1980г. ищците са в имота, който е представлявал овощна градина, пустееща, а бензиностанцията е в съседство, като ги дели ограда и път /макадам/. Наличието на трайна граница между имота на ищците и този на [фирма] е видно и от геодезическата снимка на л. 14 от първоинстанционното дело.
Следва да бъдат споделени и изводите, че касаторът [община] също не е доказал свои права, противопоставими на ищците, върху частта от ПИ с идентификатор *, която е предмет на спора. Освен това, след като през 2004г. е извършено от общината узаконяване на построената в имота хладилна камера /разположена точно в спорната част/, то по този начин са признати правата на ищците. Отреждането на имота „за озеленяване” според регулационния план не е достатъчно за отричане правата на ищците, доколкото имотът не е завзет от тях и това мероприятие не е реализирано.
При горните изводи обжалваното решение, с което е уважен иска по чл. 53, ал.2 З. и е отхвърлен насрещния иск на [фирма] по чл. 108 ЗС е правилно и следва да бъде оставено в сила.
На основание чл. 78 ГПК с оглед изхода на спора ответниците по жалбата имат право на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на 150 лв.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 277 от 28.05.2011г. постановено по гр.д. № 296/2011г. на Плевенски окръжен съд.
ОСЪЖДА „Л. Б.”Е. ЕИК[ЕИК] и ОБЩИНА П. да заплатят на Ц. В. И. от гр. П., [улица], вх.Д, ап.7 и И. В. В. от [населено място] село, [община] сумата 150 /сто и петдесет/ лв. разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: