Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 5 Р Е Ш Е Н И Е № 38 С., 17.02. 2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 4935 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Н. К. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Е. Е. от АК-В., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 12 от 05.01.2012 г. по т.д. № 973/2011 г. на Варненския окръжен съд, ТО, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен от Н. К. И. против [фирма] [населено място] и А. Д. В. от [населено място], за обявяване за недействителен по отношение на ищеца на договор за покупко-продажба на павилион със застроена площ от 140 кв.м., находящ се в [населено място],[жк], [улица], парцел 1, кв. 8, с нот. заверка на подписите рег. № 445/08.03.2010 г. на нотариус А.Н., с район на действие РС-Д., сключен между [фирма] [населено място] и А. Д. В.. В молбата се поддържа, че решението е неправилно и следва да се отмени, поради постановено след влизането му в сила на друго решение № 485/05.03.2013 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 2899/2012 г. между същите страни, влязло в сила на 05.03.2013 г., с което е установено ново обстоятелство от съществено значение за изхода на т.д. № 973/2011 г. на В., тъй като решението, чиято отмяна се иска не съответства на действителното фактическо и правно положение за характера на вещта – движима или недвижима – основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В съдебно заседание пълномощникът на молителя адв. Е. Е. от АК-В. поддържа молбата за отмяна на заявеното основание като моли решение № 12/05.01.2012 г. по т.д. № 973/2011 г. на Варненския окръжен съд, ТО да бъде отменено и делото върнато на Варненския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. Ответницата по молбата за отмяна Т. М. П. от [населено място]/ [фирма] [населено място] е заличена на осн. § 5, ал. 1 от ПЗР на З. поради непререгистриране в срок и на нейно място е конституирано физическото лице собственик на ЕТ/, призована по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК се представлява от назначeния й от съда особен представител адв. К. А. Д. от АК-С.. В съдебно заседание адв. Д. оспорва молбата за отмяна като неоснователна на заявеното основание и моли да бъде оставена без уважение. Ответникът по молбата А. Д. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Р. от АК-В., изразява писмено становище за неоснователност на молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и провери съдебния акт с оглед посочените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК. Молбата за отмяна е подадена в законовия срок по чл. 305 ал. 1, т. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна по следните съображения : Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. По силата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тази норма предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна/обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. В конкретния случай такива нови обстоятелства и писмени доказателства не са налице. За да отхвърли предявеният иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД в постановеното решение № 12 от 05.01.2012 г. по т.д. № 973/2011 г. на Варненския окръжен съд, ТО, чиято отмяна се иска на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, решаващият съд е приел, че сделката, чиято относителна недействителност се претендира, е недействителна, тъй като е сключена в облекчена форма - писмена с нотариална заверка на подписите на страните, поради което придобивното основание се явява невалидно съгласно чл. 26 ЗЗД и предвид нищожността на сделката като сключена не в предвидената от закона форма, същата не е породила правни последици, поради което и предявеният иск за обявяване за недействителността й по отношение на ищеца като неоснователен е отхвърлен. За да стигне до този извод съдът се е позовал на изслушаната съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните и възприета от съда като обективна и компетентна, съгласно която процесния павилион е недвижима вещ, поради което съдът е приел, че сделката е следвало да бъде извършена в нотариална форма. Представеното с молбата за отмяна писмено доказателство – влязло в сила съдебно решение № 485/05.03.2013 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 2899/2012 г., постановено в производство по чл. 435, ал. 4 ГПК – обжалване действията на съдебния изпълнител от трето лице, няма характер на ново обстоятелство и ново писмено доказателство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Основание за отмяна, съгласно тази норма на закона са новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. В този случай е необходимо заинтересованата страна да не е знаела за тях или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължима грижа от нея, какъвто не е настоящият случай. Поначало съдебното решение не представлява ново писмено доказателство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, освен ако е постановено по преюдициален въпрос и се ползва със сила на пресъдено нещо между страните, която следва да бъде зачетена. Тази хипотеза в случая не е налице, тъй като приетото в мотивите на решението на В. по гр.д. № 2899/2012 г., не се ползва със задължителна сила, а преценката на съда за даден факт не съставлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В тази връзка решението на съда в съобразителната му част/мотивите/ касателно съществуването на едно право, а не относно установяване на факт, не са доказателство или доказателствено средство в друг процес. Това е така, тъй като оценъчната дейност на съда при формиране на вътрешното му убеждение по конкретен правен спор във връзка с това каква е по своята правна същност една вещ – движима или недвижима, не съставлява ново обстоятелство от значение за крайния изход по друго дело между същите страни. То не касае осъществяването на факт от обективната действителност, който да има значение за възникването, съществуването и погасяването на субективни права и задължения на конкретни правни субекти, нито представлява ново доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не удостоверява осъществяването на такива факти. Установеното в чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание за отмяна касае фактическата страна на конкретния правен спор /осъществили се преди приключване на съдебното дирене факти и обстоятелства/, докато представеното решение в производство по чл. 435, ал. 4 ГПК е постановено след влизане в сила на решението на В. в производство по иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, чиято отмяна се иска на заявеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Законът не предвижда възможност влезли в сила съдебни решения да бъдат отменяни по причина, че след тяхното влизане в сила е постановено решение, което е различно от възприетото от съда при постановяване на решението по вече приключилия правен спор. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е средство с помощта, на което страната може да поправи собствените си грешки и небрежност в производството по делото, в частност при попълване на делото с факти или доказателства. Предвид изложеното, молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото, молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата А. Д. В. направените разноски за настоящото производство в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение, а на адв. К. Д. от АК-С. като назначен от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответницата Т. М. П., се присъди внесения от молителя депозит от 200 лв. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 17577 от 05.06.2013 г. на Н. К. И. от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 12 от 05.01.2012 г. по т.д. № 973/2011 г. на Варненския окръжен съд, ТО. ОСЪЖДА Н. К. И. от [населено място] да заплати на А. Д. В. от [населено място], направените разноски за настоящото производство в размер на 400 лв. На адвокат К. А. Д. от АК-С. в качеството й на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответницата Т. М. П. от [населено място], да се изплати внесения депозит в размер на 200 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: