Р Е Ш Е Н И Е № 401 гр.София, 24 ноември 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1250/2015г. Касационното производство е образувано по жалби на частните обвинители Д. Д., Х. Г. и М. Г., подадени чрез упълномощените от тях повереници, срещу решение №134 от 16.04.2015 г. на Софийски апелативен съд /АС/, по внохд №916/2014 г. Депозираните касационни жалби изразяват недоволство от съдебния акт и релевират оплаквания за несъблюдаване на процесуалния и материалния закон, довело до неправилното оправдаване на К. Г. по предявеното му обвинение по чл.343, ал.1, б.”в”, пр.1 от НК, при несъмнено доказано виновно нарушение на правилата за движение по пътищата. В подкрепа на визираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК се излагат съображения за пороци в процесуалната дейност на въззивната инстанция по анализ и оценка на доказателствата, обективирани в тенденциозно пренебрегване на свидетелските показания на В. Г., и в повърхностна интерпретация на назначените от АС-София повторна и допълнителна комплексни медико-автотехнически експертизи, предпоставили заключение за несъставомерност на инкриминираното деяние по чл.343, ал.1, б.”в”, пр.1 от НК, вр.чл.119, ал.1 от ЗДвП. Очертава се недопустимо оправдаване на подсъдимия, при доказано дерогиране на разпоредбите на чл.5, чл.20, чл.21 и чл.116 от ЗДвП от водач на тежкотоварен автомобил, поради приетата от решаващия орган приложимост на принципа reformatio in pejus, чието действие може да бъде преодоляно чрез връщане на делото на прокуратурата за повдигане на ново обвинение. В съдебно заседание на 12.11.2015 година, частните обвинители Д. Д., Х. Г. и М. Г. се явяват лично и с упълномощени адвокати, които изцяло поддържат касационните жалби. В настоящото производство участват и подсъдимият К. Г., и неговият договорен защитник, като в хода на съдебните прения те пледират за правилност, законосъобразност и обоснованост на атакувания съдебен акт. Представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционния контрол по чл.347 от НПК, взе предвид следното: С присъда №25 от 12.07.2013г., обявена по нохд №318/2013г., Кюстендилски окръжен съд /ОС/, след проведено съкратено съдебно следствие, при условията на предвидената в чл.371, т.2 от НПК алтернатива, признал К. Н. Г. за виновен в това, че на 07.08.2012 година, в [населено място], при управление на моторно превозно средство /товарен автомобил-влекач, марка „ДАФ”, модел 95380, с ДК [рег.номер на МПС] /, нарушил правилата за движение по пътищата / чл.119, ал.1 от ЗДвП/ и по непредпазливост причинил смъртта на Б. Г. Д., поради което го осъдил на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип, и на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК, за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, пр.1, вр.чл.342, ал.1 от НК, като го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП. По жалба на договорния адвокат на подсъдимото лице за явна несправедливост на наложените наказания, е реализирана проверка по внохд №945/2013г. на АС-София, финализирала с решение №384 от 04.11.2013г., с което първоинстанционния съдебен акт е отменен изцяло, поради допуснати процесуални нарушения при прилагане на съкратената процедура и делото върнато за ново разглеждане на Кюстендилски ОС, по общия ред . При повторното разглеждане на наказателното дело, с присъда №20/18.06.2014г., по нохд №468/2013г., по описа на ОС-Кюстендил, К. Г. е признат за невиновен в това, на инкриминираната дата да е нарушил правилата на чл.20, ал.2, чл.21 и чл.119, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост да е причинил смъртта на Б. Д., осъществявайки престъпния състав на чл.343, ал.1, б.”в”, пр.1, вр.чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение. С атакуваното решение №134 от 16.04.2015г., по внохд №916/2014г. на Софийски АС, в рамките на инициирано от прокурора и представителите на частното обвинение производство, първоинстанционният акт е потвърден. Касационните жалби са частично основателни. Настоящият състав не констатира дерогиране на процесуалните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, при формиране на вътрешното убеждение на съда за релевантната за обвинението по чл.343, ал.1, б.”в” от НК фактология. Доказателствената съвкупност, инкорпорирана по делото чрез разпитите на подсъдимото лице и на свидетелите Л. Г., С. С., А. Б., Х. Г., Д. Д., Л. Н., А. Г. и В. Г., в хода на проведеното разследване; чрез приложената писмена документация /протокол за оглед от 07.08.2012г., с фотоалбум и писмо №11-00-162-01/19.02.2014г. на ОПУ-Кюстендил/; и изготвените в досъдебната и съдебна фаза на наказателния процес експертизи, обосновава с изискуемата се степен на интензитет приетите от въззивната инстанция фактически положения за инкриминираното пътно-транспортно произшествие и неговото авторство. Задълбоченият анализ и обективната преценка на фактическите данни, приобщени с визираните гласни и писмени доказателствени средства, и проверени чрез допуснатите и изслушани заключения на вещите лица, индицира на несъстоятелност на оплакванията за допуснати процесуални нарушения при интерпретацията на свидетелските показания на В. Г. и на назначените от Софийски АС комплексни експертизи, предпоставили неправилни правни изводи за несъставомерност на деянието по чл.343, ал.1, б.”в”, пр.1 от НК, вр.чл.119, ал.1 от ЗДвП. С проявен юридически усет е обсъден разказът на В. Г. – новоустановен по делото свидетел, стопанисващ търговски обект, находящ се на главен път Е-79 в [населено място] и на 07.08.2012 година станал очевидец на транспортния инцидент с пострадал Б. Д., за което сигнализирал на телефон 112 полицейските органи и екипа на Бърза помощ. С поставен акцент на изрично заявеното от разпитаното лице за неговата ангажираност на инкриминираната дата с работа на скара-барбекю в заведението му и при съблюдаване на особеностите в словесния му изказ, характеризиращ се с уклончивост в твърденията и с противоречивост на отговорите на зададените въпроси, контролираният съд е аргументирал своята позиция за липса на надеждна доказателствена основа на оспорвания в касационните жалби факт - за предприето и осъществено от Б. Д. пресичане на пътното платно в очертанията на пешеходната пътека. Разясненията на свидетеля Г. за местоположението на пострадалото лице в предхождащия пътното произшествие момент, предложени в различни по форма и смислово значение текстови вариации /„той застана на пешеходната пътека,” „тръгна да пресича”, „ аз видях, че беше стъпил на пешеходната пътека”/, ценени във взаимовръзка с уточнението, че в обсега на пресъздадените, отличаващи се с прекъсвания и спорадичност наблюдения „не е видял удара” с управлявания от К. Г. товарен автомобил, обуславят недоверие към доказателствения източник в тази им част, като мотивират категорична установеност чрез него единствено на обстоятелството, относимо към ситуирането на тялото на жертвата след инцидента - по средата на пешеходната пътека. В корелация с аналитично обоснованата, при реализираното обсъждане, процесуална стойност и сила на гласното доказателствено средство, са и назначените от въззивния състав повторна и допълнителна комплексни медико-автотехнически експертизи, коментирани при съобразяване на правната им природа на способ за доказване в наказателния процес, представляващ система от сложни, различни по своето естество действия /проучвания и изследвания/, в пределите на които участващите вещи лица, използвайки притежаваните специални знания в областта на науката, техниката и изкуството, съдействат за изясняване на обстоятелства по делото чрез даване на базирани върху доказателствените материали мнения, обективиращи изводи от известни за неизвестни факти. Изготвилите съдебните заключения експерти - проф. д-р К. /водещ преподавател в Техническия университет, чийто дисертационен труд за присъждане на научната степен „доктор на науките” и хабилитационен труд за научното звание „професор” са на тема „механика на движение на телата и удар между тях, и механоматематично моделиране на движението на автомобила при идентификация на пътнотранспортно произшествие”/, безспорните авторитети –инженерите В., Д. и У., и съдебният лекар Г., имайки предвид обективните находки по делото; подробно описания механизъм на телесните увреждания на Б. Д., при възприетия от тях динамичен модел на контакт между пострадалия и процесния автомобил; и допълнителните данни за състоянието на жертвата, събрани чрез представеното по внохд №916/2014г. на Софийски АС копие от историята на заболяване №28462/2012г.; компетентно доказват, че мястото на инициалния удар между моторното превозно средство и пешеходеца, настъпил между лявата странична част на товарната композиция-влекач и полуремарке, и задно дясно-страничната част на торса на физическото лице, е на около 11 метра преди крайното положение на покой на тялото, указано с петното кръв върху пешеходната пътека. Експертите са убедителни и в това, че при установената на управлявания от К. Г. скорост на товарния автомобил- 61 км/ч; при наличните параметри на опасната зона за спиране от 79 метра и техническата възможност за водача на моторното превозно средство да възприеме пешеходеца на разстояние около 40 метра, при конкретната обстановка /в тъмната част на денонощието и на неосветен пътен участък/, скоростта на движение, при която фаталният удар би бил предотвратим е 43 км/ч. В контекста на изложеното, професионално очертани са изводите на контролираната инстанция, че подсъдимото лице не е извършило нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, като причина за транспортното произшествие е несъобразяването на скоростта на движение по пътищата, с условията на видимост, субсумиращо престъпната обективна и субективна съставомерност на чл.343, ал.1, б.”в” пр.1, вр.чл.342, ал.1 от НК, вр.чл.20, ал.2, пр.1 от ЗДвП. При приетата за доказателствено обезпечена фактология и предпоставените от нея правни очертания на инкриминираното деяние, неправилно обаче въззивният съд е констатирал наличие на непреодолима процесуална пречка за ангажиране на наказателната отговорност на К. Г., като с позоваване на постановения в присъда №25/12.07.2013г., по нохд №318/2013г., по описа на ОС-Кюстендил оправдателен диспозитив по чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, е мотивирал приложимост на правилото reformatio in pejus /забрана да се влошава положението на подсъдимото лице/. Предложената в атакувания акт аргументация сочи на неразбиране на визирания принцип при повдигнато обвинение по бланкетен състав на престъпление /чл.343, ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1 от НК/ и игнорира важни обстоятелства, свързани с действието на забраната за влошаване положението на подсъдимия, предопределено не само от това по чия инициатива и в чий интерес е образувано контролното /въззивно или касационно/ съдебно производство, но и от обхвата на задължителните указания на по-горната инстанция при новото разглеждане на делото, независимо от стадия, на който то трябва за започне.1 Правилото reformatio in pejus е особена процесуална гаранция за свободата на подсъдимия да обжалва присъдата чрез редовните способи за проверка на невлезли в сила съдебни актове. По своята същност то представлява забрана за осъждане на оправдан подсъдим, за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление или за увеличаване на наложеното наказание и отмяна на освобождаването му от неговото изтърпяване по чл.64, ал.1 и чл.66 от НК, от въззивния и касационен съд, или от първата инстанция, на която делото е върнато за ново разглеждане, освен ако има съответен протест на прокурора или съответна жалба на частния тъжител или частния обвинител, съдържащи изрични искания /чл.335, ал.3, чл.336, ал.2, чл.337, ал.2 и чл.355, ал.2 и ал.3 от НПК/.2 Конкретиката в настоящия казус не индицира на визираните хипотези С внесения в Кюстендилски ОС прокурорски акт срещу К. Г. е повдигнато обвинение за извършено транспортно престъпление, консумиращо бланкетната норма на чл.343, ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1 от НК, характеризираща се с диспозиция със съзнателно оставена празнота в признаците на криминализираното с нея общественоопасно деяние, която следва да се запълни чрез съдържащи се в ЗДвП и ППЗДвП предписания. _________________________________________________________________ 1.Р 66-97-І на ВС на РБ. 2.Павлов Ст., Наказателен процес на НРБ, УИ ”К. О.”, с.619; Основни начала на наказателния процес на РБ, ДИ „Наука и изкуство”, с.175; Осигуряване на гражданите право на защита в наказателния процес на РБ, Издателство на БАН, с.337; Асенова М., Възобновяване на наказателни дела по искане на задочно осъден,сп.”Юридически свят”, бр.4/2004г.; Митов Г., Връщане от въззивния съд на делото за ново разглеждане на прокурора, сп.”Н.”, бр.10/2013г.; В съответствие с процесуалните изисквания на чл.246, ал.2 от НПК представителят на прокуратурата е описал конкретни фактически данни, обосноваващи неправомерно поведение на водача на моторното превозно средство- управление на товарен автомобил в тъмната част на денонощието /22.00 на 07.08.2012 година/, с превишена скорост от 70 км/ч в населено място /с.Усойка/ и непредприемане на действия по намаляване скоростта на управляваната композиция или спиране, за предотвратяване на удар с намиращо се на пешеходна пътека физическо лице, и лимитирал правните очертания на осъществените нарушения на правилата за движение по пътищата /чл.20, ал.2, чл.21, ал.1 и чл.119, ал.1 от ЗДвП/, предпоставили пътно-транспортното произшествие и довели до смъртта на Б. Д.. При условията на диференцирана процедура по Глава Двадесет и седма от НПК, в предвидената в чл.371, т.2 от НПК алтернатива, след проведено съкратено следствие, първостепенният съд е признал подсъдимия Г. за виновен в извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, пр.1, вр.чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.119, ал.1 от ЗДвП, с произтичащите от това санкционни последици - ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип, и ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК. В рамките на установената, от депозираните от К. Г. и подкрепени от доказателствения материал самопризнания, фактическа обстановка за транспортен инцидент на пешеходна пътека, и съблюдавайки основни положения в доктрината и в константната съдебна практика, че при кумулативната даденост на нарушения на общи и специални правила за движение по пътищата, от значение за наказателната отговорност е несъобразяването с последните, подсъдимото лице е оправдано по предявеното обвинение по чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП.1 По жалба на подсъдимия Г. за явна несправедливост на наложеното му наказание, АС-София, с мотиви за отсъствие на предпоставки за провеждане на съкратена съдебна процедура и за неизяснен механизъм за пътнотранспортното произшествие, при подчертано внимание на съществуващите непълноти в автотехническата експертиза, е отменил първоинстанционния акт и върнал делото на Кюстендилски ОС за ново разглеждане по общия ред. В изпълнение на дадените от въззивната инстанция указания, първостепенният съд е допуснал и изслушал допълнителна съдебна комплексна медико-автотехническа експертиза, според заключението на която мястото на удара е в лентата за движение на товарния автомобил, разположено по дължината на пътя, на разстояние около 3,85 - 4 метра от пешеходната пътека, като вещите лица са категорични, че причина за _________________________________________________________________ 1.МихайловД, Проблеми на наказателното право, Особена част, Издателство”С.” ,с.568-569; Р 1167-76-ІІІ, Р 942-77-ІІІ, Р 963-82-ІІІ, Р 353-91-ВК на ВС на РБ; транспортния инцидент е несъобразената за населеното място скорост от 67 км/ч и неправилната преценка на пострадалия за определяне на момента на навлизане на пътното платно. При съблюдаване с визираните от експертите опасни зони за спиране на моторното превозно средство, първостепенният съд е приел, че при управление на композицията с разрешената скорост от 50 км/ч, водачът е имал възможност да спре и предотврати фаталния удар. При доказаната нова фактология Кюстендилски ОС е формирал правни изводи за липса на нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП и за престъпна съставомерност на инкриминираното деяние по чл.343, ал.1, б.”в”, пр.1 от НК, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП, което не може да бъде санкционирано, поради забраната за влошаване положението на подсъдимия. Първостепенният съд е пренебрегнал обаче обстоятелството, че при първоначалното разглеждане на делото, К. Г. е бил осъден по повдигнато му обвинение за извършено транспортно престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, пр.1 от НК при описаните от прокурора факти, които при проведеното съдебно следствие, се променят съществено единствено по отношение на мястото на удара, като последното изключва приложението на визираната в Закона за движение по пътищата норма на чл.119, ал.1. Игнориран е и бланкетният характер на очертания престъпен състав, запълващ се със съдържание от предписаните в ЗДвП и ППЗДвП правила, които са от категорията на оценъчните и се отличават с това, че правоприлагащият орган трябва да установи съответен критерий, кога могат да се приемат за изпълнени предвидените задължения и същевременно да изясни конкретните фактически положения относно поведението на водача, като съпоставяйки ги с въприетия вече критерий, да направи обосновано заключение за правомерността или неправомерността на неговите прояви. В коментирания смисъл е и установеното от теорията и практиката на ВКС, че при бланкетни състави на престъпления е достатъчно в обвинителния акт да са посочени фактическите нарушения на съответните специални правила за поведение, като неточното посочване от прокурора на текста от закона или подзаконовия акт, към който НК препраща, не индицира на съществено процесуално нарушение, тъй като няма основание да се счита, че е изменено обвинението /правната квалификация е за същото престъпление/, и съдът ще приложи с обявената присъда правилната специална разпоредба. Логическа последица от предложената аргументация, е че при бланкетните норми необходимо условие за ангажиране на отговорността на подсъдимия е доказателствената обезпеченост на конкретизираните в обстоятелствената част на прокурорския акт фактически признаци на нарушенията, запълващи диспозицията на наказателната разпоредба, като тяхната правна квалификация не обвързва съда, с което ОС-Кюстендил не се е съобразил. 1 _____________________________________________________________________________________________________________________ 1.М.ихайлов Д., Проблеми на наказателното право, Особена част, Издателство”С.”, с.679; Груев Л., Бланкетни наказателно-правни норми, Университетско издание „Св.К. О.”, с.82 Р 1309-74 –ІІІ, Р 967-75-ІІІ, Р 281-78-ІІІ, Р 407-79-ІІІ, Р 130-80-ІІІ, Р 532-84 на ВК, Р 390-88-ІІІ на ВС на РБ. За пълнота на изложението следва да се акцентира и на това, че изискуемите се от процесуалния закон за преодоляване действието на принципа reformatio in pejus съответни протест и жалба на частните обвинители, при приетата от решаващия орган фактология и приложимо право за извършените нарушения на правилата за движение по пътищата, с постановената на 12.07.2013г. присъда, по нохд №318/2013г. на Кюстендилски ОС, биха били неоснователни. На бездействие, оправдаващо процесуални санкции, в обсега на които и прилагане на забраната за влошаване положението на подсъдимия, не сочи и поведението на прокурора в хода на проведеното съдебно следствие, тъй като установените нови факти са неотносими към допуснатите нарушения на чл.20, ал.2, и чл.21, ал.1 от ЗДвП, и не предпоставят упражняване на правомощията по чл.287 от НПК. Сезирана от представителите на държавното и частно обвинение с изрично искане за отмяна на обявената оправдателна присъда по нохд №468/2013г. на ОС-Кюстендил и осъждане на К. Г. за виновно извършеното от него престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, пр.1, вр.чл.342, ал.1 от НК, контролираната инстанция, по образуваното внохд №916/2014г., не е санирала констатираното несъблюдаване на материалния закон, в рамките на предоставената компетентност по чл.334, т.2, вр.чл.336, ал.1, т.2 от НПК. След реализирана процесуална дейност по събиране и проверка на доказателствения материал, чрез разпита на свидетеля В. Г. и назначаване на повторна и допълнителна комплексни медико-автотехнически експертизи, Софийски АС е прецизирал в детайли значимите обстоятелства за повдигнатото срещу подсъдимия Г. обвинение и разкрил в пълнота обективната истина по делото, като установил, че в пряка причинна връзка с инкриминираното транспортно произшествие и настъпилия вредоносен резултат /смъртта на Б. Д./ е управлението на товарен автомобил-влекач, марка „ДАФ”, модел 95380, с ДК [рег.номер на МПС] , със скорост, несъобразена с условията на видимост, което покрива признаците на престъпление чл.343, ал.1, б.”в” пр.1, вр.чл.342, вр.чл.20, ал.2, пр.1 от ЗДвП. При аналогичен с първостепенния съд подход обаче в тълкуването на принципа reformatio in pejus, въззивният състав приел процесуална невъзможност за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимото лице и потвърдил обявената първоинстанционна оправдателна присъда. Описаните в прокурорския акт и доказани по делото фактически положения за управление на процесното моторно превозно средство от К. Г., в тъмната част на денонощието на инкриминираната дата /22.00 часа на 07.08.2012г./, с несъобразена с условията на видимост скорост, която е предпоставила пътния инцидент, удовлетворяват изискванията за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата, с правна квалификация – чл.20, ал.2, пр.1 от ЗДвП. По така повдигнатото фактическо обвинение подсъдимото лице не е оправдано, като формулировката на първоначално постановената осъдителна присъда №25 от 12.07.2013г., по нохд №318/2013г. на Кюстендилски ОС,с която е признат за виновен и санкциониран за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, пр.1, вр.чл.342, ал.1 от НК, вр.чл.119, ал.1 от ЗДвП, е обяснима със съотнасянето на чл.20, ал.2 и чл.119, ал.1 от ЗДвП, като общо към специално правило за поведение на водачите на моторни превозни средства. При несъмнено установените в хода на първоинстанционното и въззивно съдебно следствие доказателства за липса на нарушение на правното предписание на чл.119, ал.1 от ЗДвП, разглежданият казус представлява убедителна илюстрация на изведените в доктрината и съдебната практика случаи, при които бланкетната диспозиция на наказателния закон може да бъде „запълнена” от общо правило за поведение - при отсъствие на конкретно предписание или ако то представлява самостоятелна форма на изпълнителното деяние, и е в причинна връзка с настъпилия резултат.1 Логическа последица от очертаната аргументация е, че предвиденият в чл.336, ал.2, вр.ал.1, т.2 от НПК нормативен регламент, на който формално се е позовала въззивната инстанция в своето решение №134 от 16.04.2015г., потвърждавайки обявената от първостепенния съд оправдателна присъда, не възпрепятства ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия Г. за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.20, ал.2, пр.1 от ЗДвП. Мотивиран от изложените съображения, настоящият съд намира основания за прилагане на чл.354, ал.1, т.4, вр. ал.3, т.3, вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК, чрез отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав, за правилно приложение на материалния закон. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.4, вр.ал.3, т.3, вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №134 от 16.04.2015г., постановено по внохд №916/2014г., по описа на Софийски АС. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АС-София. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. ___________________________________________________________________ 1.Груев Л., Бланкетни наказателно-правни норми, Университетско издание „Св.К. О.”,с.87 и К. Р., „Особености на диспозицията и изпълнителното деяние на транспортното престъпление по чл.342 от НК”, сп.Правна мисъл, бр.4/2011г. Р 1167-76-ІІІ, Р 106-84-ІІІ, Р 182-96-ВК на ВС на РБ.