Р Е Ш Е Н И Е № 327 С о ф и я, 22 юни 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 ю н и 2012 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1027/2012 година. Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК, инициирано с искане на осъдения Р. М. С. от Плевен, в момента в затвора Плевен, на основание чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет влязлото в законна сила решение № 23 от 25.01.2012 г., постановено по ВЧНД № 1177/2011 г. от окръжен съд-Плевен, което се атакува с доводи по чл. 422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Иска се отмяна на съдебния акт и възобновяване на наказателното дело, като бъде постановено решение за отмяна приложението на чл.24 от НК при извършеното групиране на наказанията му по присъдите за съвкупността от престъпления. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Осъденият Р. С., лично и чрез процесуалния си представител адв.И.К. от САК моли искането да бъде уважено по изложените в него съображения. Върховният касационен съд разгледа направеното искане съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и установи следното: С протоколно определение № 1512 от 06.12.2011 г. по ЧНД № 3222/2011 г. на районен съд-Плевен е извършено групиране по предложение на районна прокуратура-Плевен на наказанията на осъдения Р. М. С. от Плевен, в момента в затвора Плевен, наложени му по четири НОХ дела по описа на районен съд-Плевен, като му е наложено общо най-тежко наказание от 2 години лишаване от свобода, което на основание чл.24 от НК е завишено с 10 месеца и е постановено така определеното му общо наказание от 2 години и 10 месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор, от размера на което на основание чл.25, ал.2 от НК е приспадната изтърпяната част от наказанията в размер на 6 месеца и 9 дни към датата на произнасяне на определението. Обжалвано от защитника на осъдения адв.Н.М. от АК-Плевен заради необосноваността и незаконосъобразността му в частта относно приложението на чл.24 от НК с искане за изменяването му в атакуваната част, Плевенкият окръжен съд с атакуваното пред касационната инстанция решение го е потвърдил изцяло. С искането от осъдения въззивното решение се атакува с доводи срещу завишаване на наказанието му на основание чл.24 от НК, претендирайки „пълна акумулация” с искане да остане да търпи само наказание от 2 години лишаване от свобода, което се поддържа и в пренията пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането от осъдения е направено на основание чл.420, ал.2 от НПК и в предвидения в чл.421, ал.3 от НПК срок, срещу влязъл в законна сила съдебен акт, който не подлежи на касационна проверка и е допустимо, но разгледано по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : Не се оспорва законосъобразността на групирането на наказанията за съвкупността от извършените от осъдения четири престъпления, за които му е наложено най-тежкото от тях в размер на 2 години лишаване от свобода, постигнато чрез сключване на споразумение с прокурора за квалифицирани взломни кражби с използване на МПС при условията на опасен рецидив. Въззивният съд с основание е подкрепил извода на районния за необходимостта от приложението на чл.24 от НК, като е изложил допълнителни съображения относно обществената опасност както на деянията, така и на дееца, изхождайки от опасния рецидив при две от тях, а и като продължавано престъпление, с причинени сериозни вредни последици за няколко пострадали, извършвайки първото от деянията от съвкупността само месец след освобождаването му от затвора. Видно от справката за съдебното му минало, преди това е осъждан още 10 пъти, включително и заради управляване на МПС след отнемане на това му право по административен ред, но каквото е използвал за извършване на последните кражби, включени в съвкупността. Това го очертава като деец с утвърдени престъпни навици, при когото, независимо от тежестта на изтърпени предишни наказания, посегателствата върху чуждо имущество е начин на препитание. Не са налице обстоятелства, които да очертават завишената на основание чл.24 от НК санкция за несъответна на общата му престъпна дейност, поради което ВКС намира, че не е налице соченото в искането основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК за възобновяване на наказателното дело и смекчаването й чрез отмяна приложението на визираната разпоредба от НК. Искането, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. М. С. от Плевен, в момента в затвора Плевен за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 23 от 25.01.2012 г., постановено по ВЧНД № 1177/2011 г. от окръжен съд-Плевен. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :