1
РЕШЕНИЕ
№ 220
София,19.06. 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми май, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 741/2011 година.
Производство по чл. 290 ГГЖ.
Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение на Софийския апелативен съд по гр. д. № 254/2010 г. с определение от 23. 02. 2012 г. по настоящото дело. Съставът на касационния съд е приел, че съществува вероятност за процесуална недопустимост на въззивното решение като постановено по непредявен иск - свръх петитум, което налага постановяване на касационно решение по чл. 290 ГГЖ. Касационният съд е приел също, че е налице основанието по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГГЖ за допускане на касация на въззивното решение по два правни въпроса: 1. материалноправен въпрос относно вида и размера на отговорността на наследниците на починало лице, причинило вреда, за която то приживе отговаря заедно с други лица 2. процесуалноправен въпрос за възможността без диференцирано доказване на действия или бездействия на всеки от длъжностните лица с различен статут и функции, да се формира извод за отговорността им за неизпълнение на техните задължения.
По поставените въпроси, касационният съд приема следното: Съгласно т. 1 от TP № 1/2009 г. на ОСГКТК, касационно обжалване се допуска по правен въпрос, разрешен от въззивния съд, който има значение за
нищожността или недопустимостта на обжалваното решение, дори и когато този въпрос е различен от въпроса, посочен от касатора. Съгласно чл. 270, ал. 3 Г1Ж решението е недопустимо, когато е налице произнасяне по непредявен иск, вкл. произнасяне плюс петитум. Такова е произнасянето, когато искът срещу две лица е предявен в качеството им на наследници на починало лице, за което се твърди, че е причинило имуществена вреда и се претендира общото им осъждане да репарират тази вреда, а с въззивното решение е осъдено всяко от двете лица поотделно за заплащане на претендираната сума.
По материалноправния въпрос за вида и размера на отговорността на наследниците на починало лице, причинило вреда, за която то приживе отговаря заедно с други лица: Въпросът има връзка с дадено разрешение за процесуална недопустимост на решението поради произнасяне на въззивния съд по непредявен иск, т. е. свръхпетитум. С исковата молба по настоящото дело се претендира солидарна отговорност на четирима банкови служители за причинена щета на банката, изплатила значителна парична сума на клиент, от чията сметка са изтеглени неправомерно парични средства, а други пари, внесени от клиента не са били осчетоводени. Поради смъртта на единия служител, искът е насочен срещу неговите наследници - две дъщери, като тяхната отговорност до размера на отговорността на наследодателя е обща, а не разделна. Наследниците на починало лице, причинило вреда заедно с други лица, отговорят общо, всички наследници като едно цяло, съвместно с другите солидарни длъжници, причинили увреждане. Не възниква солидарност между лицата, причинили увреждането и всеки един от наследниците, поотделно, на лице, което приживе е участвало в причиняване на увреждането.
По процесуалноправния въпрос за възможността без диференцирано доказване на действия или бездействия на отделните длъжностни лица с различен статут и функции, да се формира извод за отговорността им за неизпълнение на техни задължения: Предмет на делото е иск по чл. 203, ал. 2 КТ, при който отговорността се определя от гражданските закони. Посочената разпоредба възпроизвежда приципа на чл. 45, ал. 1 ЗЗД за причинна връзка между вредата и поведението /действие или бездействие/ на определено лице, като нормира три хипотези - вредата е причинена умишлено, вредата е в резултат на престъпление, вредата е причинена не при или по повод изпълнението на трудови задължения. Определящото и при трите хипотези е пряка причинна връзка между вредата и конкретно проявление на определено лице. Ето защо за да се ангажира имуществената отговорност на няколко длъжностни лица с различен статут и функции, следва да е налице доказване поотделно за всяко от длъжностните лица, че негови действия или бездействия са причинили вреда на работодателя.
При извършената касационна проверка по съществото на делото, се установи следното:
Делото е образувано по предявени от [фирма], [населено място] против В. М., Я. Б., С. Я., М. И. и К. И., последните две чрез законния им представител Ц. И., частични искове за солидарно осъждане на ответниците на различни суми, както следва: спрямо В. М., Я. Б., М. и К. И. сумата 11 500 лв., представляваща 5% от 230 000 лв. обезщетение за причинени вреди за период от 1. 1. 2003 г. до 22. 4. 2003 г.; спрямо В. М., М. И. и К. И. за сумата 1300 лв., представляваща 5 % от 26 000 лв. обезщетение за причинени вреди за периода 23. 4. 2003 г. до 16. 6. 2003 г., спрямо В. М., Св. Я., М. И. и К. И. за сумата 20 050 лв., представляваща 5% от 401 000 обезщетение за причинени вреди за периода от 16. 6. 2003 г. до 31. 12. 2004 г. и за солидарно осъждане на петте ответници за сумата 3 308. 01 лв., представляваща 5% от 66 160. 18 лв. обезщетение за вреди, представляващи платена лихва. Софийският градски съд с решение от 25. 01. 2010 г. по гр. д. № 1314/2006 г. е отхвърли изцяло исковете. Софийският апелативен съд с въззивно решение от 04. 01. 2011 год. по гр. д. № 254/2010 г. е отменил решението на градския съд и уважил исковете изцяло, така както са предявени и описани по-горе, като е осъдил всички ответници солидарно да заплатят на банката - ищец сумата 8280 лв. разноски. Въззивният съд е приел, че искът на банката е основан на чл. 54 ЗЗД, тъй-като тя е възстановила на увреденото лице - клиент на банката, сумата 723 160.18 лв., от които 548 000 лв. неправомерно изтеглени от сметката на клиента, 109 000 лв. неосчетоводени суми, внесени от клиента и 66 160.18 лв. лихва върху изтеглените и неосчетоводени суми. Съдът е приел, че ответниците носят имуществена отговорност за умишлено причинената вреда на банката, изплатила дължимите суми на клиента, съгласно чл. 203, ал. 2 КТ. Позовал се е на факта, че наследодателят на ответниците М. и К. И., техният баща П. И. и ответниците М., Б. и Я. са били единствените служители в представителството на ищеца в [населено място] през процесния период от време, че са били в трудовоправни отношения с банката и съгласно възложените им функции са извършвали действия по движение, разходване и отчитане на парични средства. Прието е за установено наличие на причинна връзка между вредата на банката и действията на банковите служители, извършили съответните операции за неправомерно изтегляне на суми или неосчетоводяване на внесени суми по сметката на клиент.
При тези фактически данни, касационният съд констатира частична процесуална недопустимост на въззивното решение относно осъждането на ответниците М. И. и К. И.. Искът е предявен срещу тях двете общо, като наследници на починалия П. И., който отговаря солидарно с другите три ответници. С въззивното решение, всяка една от двете наследници на П. И., е осъдена поотделно, солидарно с останалите четири ответници да заплати присъдените суми. Това осъждане не съответства на основанието и петитума на иска спрямо М. И. и К. И. и в тази част решението е процесуално недопустимо. От обстоятелствената част на исковата молба следва, че се претендира солидарна отговорност на четиримата банкови служители. Поради смъртта на единият служител П. И., той е заместен от неговите наследници, дъщерите му К. и М. И., като тяхната отговорност е обща, а не разделна и ограничена до размера на неговата отговорност. Солидарната отговорност, която важи за наследодателя им П. И., преминава върху тях двете общо, а не поражда солидарна отговорност поотделно за всяка от наследниците с другите банкови служители.
Въззивният съд е приел на основание чл. 203, ал. 2 КТ, че банковите служители отговарят за умишлено причинената вреда на банката по гражданските закони и конкретно чл. 45 ЗЗД, като вината им се предполага до доказване на противното. Приел е, че в хода на процеса пред двете инстанции ответниците не са оборили тази презумпция и това е основанието за тяхното осъждане. Позоваването на чл. 45, ал. 2 ЗЗД е точно, но съдът е пренебрегнал основното правило на чл. 45, ал. 1 ЗЗД - наличие на причинна връзка между увреждащото поведение - действие или бездействие, и настъпилата вреда. В случая не е доказана причинна връзка между определени действия или бездействия на всеки от четиримата банкови служители, които са довели до липсата на внесени парични средства по сметката на клиент и които са възстановени от банката. Изтеглянето на пари от сметката на клиента и неосчетоводяване на внесени от него парични суми са банкови операции, но по делото не е установено тези операции да са извършени от някой от четиримата банкови служители и кой от тях конкретно. По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, че за тези операции са налични счетоводни документи - мемориални ордери и разписки, но върху тях няма положен подпис на някой от четиримата банкови служители, а съществуващите подписи не се четат. При това положение не може да се направи доказателствен извод за причинна връзка между настъпилата вреда и действията на банковите служители, всеки от тях с различни функции и статут. Обстоятелството, че в представителството на банката в [населено място], където е настъпила вредата, са работили само четиримата служители, не доказва безспорна причинна връзка между действия и бездействия на всеки от тях и последвалото увреждане. В случая може да се говори за увреждащи действия, тъй-като изтеглянето и неосчетоводяването на паричните суми е в резултат на изготвяне на счетоводни документи, но при неустановено авторство на лицето, съставило и подписало документите, не може да се определи персоналната отговорност, а това изключва и общата отговорност на банковите служители. Отговорността по чл. 45 ЗЗД изисква пряка причинна връзка между определени действия или бездействия на конкретно лице, която следва да бъде надлежно доказана. В хода на производството пред двете инстанции такова доказване не е осъществено. При това положение, въззивният съд необосновано е приел в мотивите на решението си, че е безспорно установена причинната връзка между вредата на банката и действията на банковите служители, извършили съответните банкови операции. Безспорно е, че увреждащите банкови операции са материализирани на съответните счетоводни документи, не не е доказано и не е изобщо установено, кой служител е извършил процесиите операции и изготвил удостоверяващите ги документи. Логично е да се предположи, че това може да е всеки от четиримата банкови служители, но отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ, във връзка с чл. 45 ЗЗД, не може да се ангажира само въз основа на предположение.
По изложените съображения касационният съд счита, че осъдителното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, което налага неговата отмяна изцяло съгласно чл. 290 ал. 2 ГПК. С оглед на това е безпредметно касационният съд да се произнася с диспозитив за процесуалната недопустимост на въззивното решение в частта относно поотделното солидарно осъждане на ответниците М. И. и К. И., двете общо като наследници на починалия П. И..
Следва да бъде присъдена сумата 1470 лв., общо, на жалбоподателките и ответници по иска С. Я., В. М. и Я. Б., съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК от техния пълномощник, адвокат Т..
Върховният касационен съд
ОТМЕНЯ изцяло решението от 04. 01. 2011 г. по гр. д. № 254/2010 г. на Софийския апелативен съд.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от [фирма], [населено място] искове, както следва:
Иск за солидарното осъждане на В. М., Я. Б., М. И. и К. И., двете като наследници на П. И., да заплатят сумата 11 500 лв.
Иск за солидарното осъждане на В. М. и наследниците на П. И. - М. И. и К. И., да заплатят сумата 1300 лв.
Иск за солидарното осъждане на В. М., С. Я. и наследниците на П. И. - М. и К. И., да заплатят сумата 20 050 лв.
Иск за солидарното осъждане на В. М., Я. Б., С. Я. и наследниците на П. И. - М. И. и К. И., да заплатят сумата 3 308.01 лв.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на В. С. М., Я. Георгиева Б. и С. Т. Я., всички от [населено място], общо на трите, сумата 1470 /хиляда четиристотин и седемдесет/ лева разноски за производството пред касационния съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: